Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИАТ - ИТАЛИАНСКАТА ИКОНА СЕ ПРОПУКА

За поколения италианци назначението в някоя от фабриките на автомобилния гигант Фиат (Fiat) бе равнозначно на печеливш билет от лотарията. Те живееха с твърдото убеждение, че правителствата идват и си отиват, икономиката цъфти и запада, акциите се вдигат и падат, но компанията Фиат остава непоклатима. На розовите им илюзии обаче бе сложен край през 2002 г., когато натрупаните дългове от 5.8 млрд. евро принудиха водещия производител на Апенинския полуостров да уволни 8100 от своите 95 000 работници в Италия, да продаде активи на стойност 3 млрд. евро и да затвори фабриката си в Сицилия. Съдбата на италианската национална икона Фиат може би ще бъде окончателно решена през новата 2003 година. Четирите основни банки кредиторки на компанията - Интеса (IntesaBCI), УниКредито (UniCredito), Капиталия (Capitalia) и Санпаоло (Sanpaolo IMI), одобриха в края на миналата година окончателния (засега) план за нейното преструктуриране и отпуснаха за целта поредния заем от 3 млрд. евро. До края на 2003 г. империята Фиат груп (Fiat Group) трябва да се раздели с редица активи и с още хиляди работници, както и с ключовото си автомобилно подразделение Фиат ауто (Fiat Auto), което произвежда марките Фиат, Ланча и Алфа Ромео. Вероятният купувач на италианския производител е американският автомобилен гигант Дженеръл мотърс (General Motors), който вече притежава 20% от италианската компания. Легендарните първооснователи на компанията семейство Аниеливсе още държат контролния пакет от 30% във Фиат груп, но са подложени на нарастващ обществен натиск. Италианският премиер Силвио Берлускони например публично ги обвини в очевидно безразличие към съдбата на закъсалата компания и в нежелание да инвестират свежи капитали за нейното спасение. Личното състояние на братята Джовани (Джани) и Умберто Аниели обаче вече се е стопило от 3.3 млрд. евро в края на 2001 г. до 2 млрд. евро. Родоначалникът на клана Аниели Джовани Първи основава Фабрика Италиана ди аутомобили Торино (Fabbrica Italiana di Automobili Torino - FIAT) през 1899 година. Само десет години по-късно той вече има 2500 работници, които произвеждат по 1215 автомобила годишно. По време на Първата световна война Фиат прави самолети, картечници и военни камиони. През Втората световна война фабриките на компанията са подложени на ожесточени бомбардировки от съюзниците, а след това са възстановени със средства по плана Маршал. През следващите петдесет години Фиат се радва на почти пълен монопол на италианския пазар за автомобили и според мнозина анализатори играе ключова роля за издигането на икономиката на страната до петата по големина в света. Компанията дискретно упражнява контрол над формирането на италианските правителства и става инициатор за строителството на цяла мрежа от магистрали, по които хората да карат новозакупените си автомобили с марката Фиат. Междувременно семейство Аниели се ползва от почти кралски статут и се налага като една от най-бляскавите интернационални фамилии. Разточителният начин на живот на неговите членове става любима храна за жълтата преса по цял свят. Сегашният управляващ директор и почетен председател на борда на Фиат Джовани Аниели Втори прекарва младостта си като един от най-буйните европейски ергени. Неговата парти-резиденция била вила с 28 стаи на френската Ривиера. Джани редовно кръстосвал Средиземноморието със своята яхта или с личния си самолет, придружен от цяло ято прочути красавици, сред които Жаклин Кенеди и актрисата Анита Екберг (Сладък живот). Нефтената криза от 70-те години на XX в. нанася сериозен удар на автомобилната индустрия. Не остава незасегната и компанията Фиат. Тя се нуждае от свободни капитали толкова отчаяно, че Джани се принуждава да отлети до либийската столица Триполи, за да продаде част от фирмата си на местния диктатор Муамар КадафиПрез 1976 г. Кадафи плаща 415 млн. щ. долара за почти 10-процентен дял в италианския производител на автомобили. През следващото десетилетие либийците управляват акциите си чрез специално основаната за целта държавна компания Либиън еръб форин инвестмънт (Libyan Arab Foreign Investment) и дори ги увеличават до 15 процента. През 1980 г. щатският президент Роналд Рейгън обявява, че либийските инвеститори във Фиат подкрепят тероризма и изключва италианската компания от наддаванията за американските правителствени договори за внос на автомобили. Още същата година под натиска на САЩ семейство Аниели, Дойче банк (Deutsche Bank) и още няколко инвеститори се принуждават да изкупят обратно либийския дял срещу 3.1 млрд. щ. долара. Дойче банк и останалите банки инвеститорки планират да пласират новозакупените акции, но пазарът най-неочаквано им скроява лош номер. През септември 1986 г. цените на обикновените акции на Фиат падат с един долар под обявената продажна цена от 11.28 щ. долара за акция. Операцията става неизгодна и банките са принудени да задържат собствеността си. И до днес Дойче банк е четвъртият по големина акционер в италианската компания с дял от 2.4 процента. През 1996 г. седемдесет и пет годишният Джовани Аниели се оттегля от ефективното управление на компанията. Две години по-късно семейството назначава за председател на борда на директорите 69-годишния Паоло Фрескопротеже на бившия президент на Дженеръл Илектрик (General Electric) Джак Уелч. През 2001 г. и самият Уелч се присъединява към компанията като стратегически съветник. Преди да застане начело на Фиат, Фреско ръководи международните операции на Дженеръл Илектрик. Той се опитва да превърне италианската компания във втория по големина производител на автомобили в Европа след Фолксваген (Volkswagen). През 1999 г. Фреско отправя оферта за закупуването на автомобилното подразделение на Волво (Volvo) за 14 млрд. щ. долара. Шведите обаче отхвърлят предложението на Фиат и продават своята компания на щатската Форд мотър (Ford Motor) за 6.45 млрд. щ. долара.Междувременно италианският производител окончателно изпуска шанса да заеме трайни позиции на пазара за луксозни коли, доминиран от Даймлер Крайслер (DaimlerChrysler) и Мерцедес Бенц (Mercedes-Benzes). Конкурентните компании постепенно успяват да привлекат по-заможните италиански потребители. През 2001 г. загубите на Фиат достигат 445 млн. евро. Фреско е принуден да започне масирана разпродажба на бизнесаза да събере така необходимите му пари в брой. През юни 2002 г. Фиат груп продава 14% от 39-процентния си контролен пакет в енергийната компания Италенергия (Italenergia) на три от основните банки кредиторки - Капиталия, Интеса и Санпаоло. Продажбата съкращава дълговете на Фиат с 576 млн. евро. Като част от сделката автомобилната фирма получава заем в размер на 1.15 млрд. евро от Ситигруп (Citigroup) и още няколко банки. Пак през юни Фреско продава 34% от луксозния автомобилостроител Ферари (Ferrari) - също част от Фиат груп. Купува го италианската кредитна институция Медиобанка (Mediobanca) за 775 млн. евро. През август 2002 г. Фиат се съгласява да продаде своята компания за производство на автомобилни части Тексид алуминум (Teksid Aluminum) на щатската банка Джей Пи Моргън Чейз и на още няколко частни юридически лица за 460 млн. евро. Един месец по-късно италианската застрахователна компания Асикурациони дженерали (Assicurazioni Generali) се съгласява да плати 124 млн. евро за 40-процентния дял на Фиат в автомобилния застраховател Юръп асистънс холдинг (Europе Assistance Holding). До края на третото тримесечие на 2002 г. Фиат съкращава нетната стойност на инвестициите си с 9.4%, или с 1.85 млрд. евро, като разпродава недвижими имоти и своите дялове в производители на автомобилни части, електроенергия и алуминий. До март 2003 г. Паоло Фреско планира да намали дълговете на Фиат с 3 млрд. евро. Неговите действия по преструктурирането на компанията обаче го вкарват в опасен капанФреско е притиснат от противоположните интереси на две мощни сили - от една страна, италианските профсъюзни организации и самият премиер Силвио Берлускони, които протестират срещу съкращаването на работни места, а от друга - банките кредиторки.В средата на декември 2002 г. Фреско бе на косъм от уволнението и спаси кожата едва след като кредиторите на компанията отправиха ясно предупреждение, че ще изоставят закъсалия автопроизводител, ако италианецът бъде свален от власт. Банките обаче не спасиха генералния директор Габриеле Галатери, който подаде оставка в края на 2002 година. В началото на януари 2003 г. на италианския хоризонт се появи нова надежда. Предприемачът Роберто Коланино, бивш шеф на Телеком Италия (Telecom Italia), предложи да инжектира 8 млрд. евро във Фиат груп срещу сериозен акционерен дял. Италианската преса огласи и амбициите му да стане главен изпълнителен директор и заместник-председател на компанията.Сега на ход отново са хората от семейство Аниели. Ако те приемат предложението на банките кредиторки да поемат известна част от необходимото на Фиат финансиране в размер на 5-7 млрд. евро, плановете на Коланино ще бъдат обречени на неуспех още в зародиш. Съдбата на легендарното автомобилно подразделение Фиат ауто обаче изглежда предрешена - сделката по окончателната му продажба на Дженеръл мотърс трябва да бъде приключена до края на 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във