Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ КОМПАНИИ СА С ПО-ДОБЪР ТОНУС ПРЕЗ 2004-А

Напук на скандалите, разтърсили фармацевтичния бранш през последните месеци, българските производители на лекарства изпратиха първото полугодие с гръм на шампанско. Основните играчи на пазара - Актавис България и Софарма - регистрираха значително по-добри финансови резултати в сравнение със същия период на 2003 година. Двете компании държат по 12-13 на сто от пазара на медикаменти у нас, а за останалите 11 предприятия остават 30 на сто. Все още повече от половината продадени лекарства в страната са вносни. Исландската група Актавис, която купи Балканфарма и го преименува на Актавис България, е обявила 221.1 млн. евро приход за първите шест месеца - с 65 млн. повече от тези през периода януари-юни 2003-а. Чистата печалба на дружеството, което притежава над 200 вида готови фармацевтични продукти, пък е нараснала с 3 млн. евро и вече надхвърля 34 милиона. Несъмнено обнадеждаващи резултати за мениджърите, които имат намерение да листват в началото на 2005 г. компанията на Лондонската фондова борса. Не е ясно какъв дял от успеха се дължи на трите български завода на Актавис - в Разград, Троян и Дупница. Изпълнителният директор на предприятието в Троян Димитър Обретенов се задоволи само да каже, че печалбата му е нараснала в сравнение с миналата година. Заводът в балканското градче обаче произвежда два от най-продаваните продукти на исландците - Алмагел и Троксевазин. От 1990-а насам Актавис България е инвестирала в развитието на българските си дружества 50 млн. евро и не смята да спира дотук. Нейният основен конкурент Софарма също обмисля разширяване на инвестициите си. В началото на следващата година в близост до предприятието ще отвори врати модерна складова база. Нейното изграждане ще струва около 7-8 млн. лева. Столичната компания има два сключени договора за кредит - с Българска пощенска банка (6 млн. евро) и със софийския клон на гръцката Пиреос Банк (4 млн. щ. долара). Конкретно пвото шестмесечие на тази година е било особено благоприятно за нея. Неконсолидираният й отчет показва, че нетната печалба се е удвоила в сравнение с 2003-а и е достигнала 10.5 млн. лева. Според директора за връзки с инвеститорите Борис Борисов добрите резултати се дължат главно на положителната промяна на валутните курсове. Софарма е спечелила от тях 2.4 млн. лв. при 533 хил. лв. за първото полугодие на миналата година. Основни пазари на софийското предприятие все още си остават Русия и Украйна, където се изнасят 45% от продукцията му. Продажбите са нараснали с 6 млн. лв. до общо 53.2 милиона. Не са за подценяване и приходите от лихви - 1.8 млн. лв. в сравнение с 800-те хиляди за първите шест месеца на 2003-а. Допълнителен повод за радост в Софарма даде и Комисията за защита на конкуренцията, която през април й разреши да купи половината от казанлъшкото предприятие Българска роза Севтополис. Веднага след това финансовите резултати на завода започнаха да се подобряват. Той все още работи на загуба, но тя е свита от 1.4 млн. лв. преди година до само 261 хил. сега. В началото на август и Върховният административен съд удари едно рамо на софийската компания, като я определи за единствен притежател на търговската марка Аналгин. Спорът за нея между столичните фирми и пловдивската Биомеда се бе проточил цели пет години. В момента мажоритарният пакет (86.66%) от капитала на Софарма е в ръцете на дружеството Елфарма. То от своя страна е собственост на Електроимпекс АД - с 60-процентов дял, и Унифарм - с 40 процента. Пещерското предприятие Биовет пък е един от новите играчи на пазара на лекарствени продукти за хуманната медицина. Досега компанията, основана още през 1961 г., се специализираше главно във ветеринарни продукти. След приватизирането й обаче новият собственик Българска фармацевтична компания вложи над 20 млн. евро за откриване на нови производства. Резултатите са вече налице - нетната печалба на Биовет за полугодието също се е увеличила в сравнение с предишната година, достигайки до 1.9 млн. лева. Но общите му приходи са намалели от 30.7 млн. лв. през първата половина на 2003-а до 26.2 млн. за периода януари-юни на 2004-а. Общо производителите на лекарствени продукти в България са 13: Балканфарма-Дупница, Балканфарма-Троян, Балканфарма-Разград, Биовет, Софарма, Унифарм, НИХФИ, Чайкафарма, Бул Био-НЦЗПБ, Национален център по хематология и трансфузиология, Инбиотех, Биомеда и Вет пром. Ако се вярва на статистиката, всички тях ги чака добро бъдеще, защото продажбите на лекарства у нас се увеличават с приблизително 100 млн. лв. годишно. За 2003-а общият оборот на пазара е надхвърлил 600 млн. лева. Изнесените медикаменти са за 78.8 млн. щ. долара през миналата година и за 29.4 милиона през първите четири месеца на тази. Над половината от тези количества отиват на руския, полския и украинския пазар. Нови възможности за експорт ще се открият пред българските производители след приемането ни в Евросъюза през 2007-а. За разлика от много други браншове фармацевтичният изглежда подготвен за предизвикателството. През април изтече срокът, в който фармацевтичните фирми трябваше да въведат стандарта за Добра производствена практика (GMP). Досега за целта са били отделени 150 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във