Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ КОМПАНИИ ИЗЛИЗАТ НА БОЙНАТА ЛИНИЯ

След като в края на 2001 г. Съединените щати бяха обхванати от неконтролируемата истерия, наречена антракс, американското правителство реши да вземе нещата в свои ръце. Поставено бе началото на мащабна кампания за разработването на лекарства, ваксини и диагностични тестове, които да предпазят уплашената нация от биологичния тероризъм. На предната фронтова линия излезе фармацевтичната индустрия, воюваща не с реактивни самолети, а с бактерии и гени. Но в интерес на истината засега (и то точно когато Щатите са във война с държава, за която се предполага, че притежава биологични оръжия) разработването на ефективни средства за биозащита е пожънало твърде скромни успехи. Днес САЩ са далеч по-добре подготвени за биологични атаки, отколкото година по-рано. Около 100 биотехнологични компании се опитват да разработят технологии за откриване и борба с всички болестотворни агенти, които могат да бъдат използвани от терористи и враждебно настроени нации. По-голяма част от тези фирми обаче са малки и неизвестни, а мотивацията им е по-скоро икономическа, отколкото патриотична. В условията на депресия привличането на платежоспособни инвеститори е изключително трудно и средствата, отпускани от федералното правителство за научноизследователска работа, се оказват добре дошли. Наистина повечето от тези компании са отворени към нови и прогресивни научни идеи, но също така е вярно, че съвсем малко от тях са успели да извадят успешен и печеливш продукт на пазара.В крайна сметка излиза, че президентът Буш е оставил защитата на нацията от биотероризъм в ръцете на никому неизвестни и недоказали се специалисти. Признатите лидери на биотехнологичната индустрия продължават да се държат встрани от поръчките на Пентагона. Причините, от една страна, са в бюрократичните пречки, а от друга - в предвижданите сравнително слаби продажби на продукти, за които хората всъщност се надяват никога да не прибягват. Ваксините и антибиотиците си остават най-важните средства за защита, само че напоследък фармацевтичните гиганти са все по-слабо заинтересувани от производството точно на тези медикаменти даже и за естествените инфекциозни болести. Сега далеч по-важен за тях е пазарът на лекарства за алергии и хронични заболявания. В този смисъл ненапразно най-могъщите компании в индустрията са подложени на нарастваща обществена критика, че умишлено са зарязали разработването на лекарства за болести като СПИН, които все още са бич най-вече за по-бедните и развиващи се страни и са се съсредоточили върху далеч по-доходоносните лекове за хроничните болежки на капризните проспериращи нации.Досегаправителството на Съединените щати спонсорираше научноизследователската работа върху лекарства срещу нелечими болести като рак и СПИН. Продуктите за биозащита обаче наложиха промяна на държавната стратегия. От 2001 г. насам щатският правителствен бюджет за мерки срещу биоатаки нараства драстично. Само Националният здравен институт на САЩ ще получи през 2003 г. 1.5 млрд. щ. долара по тази програма срещу 274 млн. долара, отделени през 2002 година. Оказва се също, че фармацевтичните компании изискват и гаранции, че разработването на лекарствата срещу биологични оръжия ще бъде достатъчно рентабилно. Ето защо през 2003 г. трябва да бъде гласуван предложеният от администрацията на Джордж Буш специален бюджет от 6 млрд. щ. долара за закупуване и складиране на лекарствени средства за противодействие на биологични, химически и ядрени атаки през следващите десет години. Така ще се създаде гарантиран пазар на по-непопулярните лекарства и ще се удовлеторяват финансовите претенции на фармацевтичния сектор. Въпреки това компаниите продължават да твърдят, че тази мярка е само временно разрешение на финансовите им проблеми, тъй като няма да създаде естествен постоянен приток на приходи.Реално погледнато, и според официалните правителствени източници ситуацията в сектора за биозащита далеч не е розова. По думите на полковник Ерик Хенчъл, шеф на щатската военна Лаборатория за биологична защита, в началото на януари 2003 г. все още има сериозни дупки в подсигуряването дори на армията (да не говорим за населението) срещу биоатаки. Прилаганата в момента ваксина срещу едра шарка е с толкова странични ефекти (включително и смъртност от двама на един милион ваксинирани), че медицинските работници я прилагат неохотно и в краен случай. Използваната ваксина срещу антракс пък изисква шест имунизации за период от 18 месеца. Отделен проблем е, че повечето от предлаганите средства са под формата на ваксини и не е възможно ваксинирането на цялото гражданско население на една държава за кратък период от време при всяка предполагаема опасност. Необходими са средства за лечение на хората и след като вече са прихванали заразата. На този етап такова лекарство не съществува срещу едра шарка, независимо че ваксината може да се използва ефикасно непосредствено след заразяването. Някои антибиотици като Сипро (Cipro) на немската компания Байер (Bayer) действат и срещу антракс, но само ако се приемат веднага. Има разработени антибиотици и за борба с чума и туларемия например, но все още няма лекарствено средство срещу вируса ебола. Още по-страшно е, че много от болестотворните агенти, които биха били използвани при биологични атаки, вече са усъвършенствани от генните инженери и сигурно са устойчиви срещу познатите медикаменти. Затова на преден план излиза успешната профилактика и разработването на лекарства, които да противодействат срещу широк набор от бацили. Антителата се вкарват в организма преди излагане на опасност и могат да неутрализират определени болестотворни микроорганизми и отрови до един месец след приемането им. В началото на март 2003 г. биотехнологичните компании Хюмън джиноум сайънсис (Human Genome Sciences) от щата Мериленд и Авенир фармасютикълс (Avanir Pharmaceuticals) от Сан Диего обявиха, че са разработили антитела срещу антракс. Калифорнийската фирма Ебджиникс (Abgenix) от своя страна работи върху профилактиката срещу едра шарка, чума и ебола. И тези средства обаче си имат своите недостатъци. Антителата трябва да бъдат инжектирани венозно, което отнема доста време в спешна ситуация или, да речем, на бойното поле. Днес компаниите концентрират усилията си върху създаването на антитела на хапчета.За редица фармацевтични фирми работата върху средствата за биозащита е само удобен претекст за технологичното им развитие на правителствена сметка. Получаването на договор с Пентагона се смята за почти официален сертификат, гарантиращ качеството на техните специалисти и продукти. Това води до покачване на цените на акциите им на пазара и до привличането на други инвеститори. Така възниква естественият въпрос доколко лоялни ще останат тези компании на щатското правителство и на патриотичната кауза тогава, когато инвестиционният климат в най-голямата икономика на света се подобри? Засега обаче Пентагoнът е подсигурен с набор от верни биотехнологични сътрудници. Поне докато продължава да води войни с т. нар. терористични нации, произвеждащи оръжия за масово поразяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във