Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ ГИГАНТИ СА ПРИТЕСНЕНИ

Глобалната рецесия не подмина и лидерите на световната фармацевтична индустрия. Макар и далеч по-застраховани срещу непредсказуемите политически фактори, тези компании също са принудени да държат под око пазара и да ограничават разходите си чрез орязване на персонала и научноизследователските бюджети. Проблемът е, че вече дори най-големите в бранша с мъка балансират на гребена на вълната, тъй като през идните няколко години изтичат лицензите за производство на някои от най-печелившите им продукти. А след това лесно могат да бъдат изтласкани на далеч по-задни позиции.Сред най-агресивните играчи в бранша е щатската компания Пфайзер (Pfizer). В момента американците продават активно десет топлекарства, всяко от които изкарва по 1 млрд. щ. долара годишно. Пфайзер притежава праватанад осем от двайсет и петте най-популярни медикамента в света. Около 165 млн. души вземат лекарствените препарати, произведени от щатския гигант. Твърди се, че компанията притежава достатъчно средства, за да купува правата за производството на новоразработвани лекарства, дори и ако нейният собствен изследователски екип не успее да произведе достатъчно доходоносни пазарни хитове. А в случай че обемът на продажбите започне да спада, мощта на Пфайзер е гаранция, че посредством орязване на част от огромната си армия от изследователи и търговски представители компанията може да задържи възходящия ход на печалбите. Все пак броят на учените, които работят за американския фармацевтичен лидер, надхвърля този на научните работници към щатския Национален здравен институт. В светлината на малко неочакваната криза, засегнала лекарствената индустрия, обаче гигантските размери на Пфайзер превръщат постигането на задоволителен ръст на приходите й до края на десетилетието в почти невъзможна задача. Щатският фармацевтичен мастодонт твърди, че през 2004 г. очаква да продаде медикаменти за 54 млрд. щ. долара. Но за да може действително да постигне желания двуцифрен ръст на продажбите, на всеки дванайсет месеца компанията трябва или да пуска на пазара по пет-шест нови лекарства (всяко от които да прави продажби за 1 млрд. щ. долара годишно) или рязко да увеличи пласираните количества от старите си продукти. Засега обаче никоя фармацевтична компания не може да се похвали с такава възвръщаемост от научноизследователската си работа.Напротив, по обща експертна преценка, лекарственият бранш ще печели все по-малко от парите, които влага в разработването на нови продукти. Например през 2002 г. щатската Главна администрация по храните и лекарствата (US Food and Drug Administration) е дала лицензи само за продажбата на 17 нови лекарства. През 1996 г. техният брой е бил петдесет и три. Пфайзер от своя страна не е пускал изцяло собствен пазарен хит от април 1998 г., когато предизвика еуфория с откритието Виагра. През април тази година приключи сливането на Пфайзер с Фармация (Pharmacia). В този период (от 2002 г. насам) двете фирми са получили одобрение за производство и разпространение на пет продукта.Пфайзер трябва да се замисли сериозно как да задържи глава над водата, защото предстои последователно изтичане на лицензните правана няколко от нейните топлекарства. Тогава тя може фатално да бъде изтласкана от предните позиции в бранша. През 2004 г. Пфайзер ще загуби контрола над Неутронин (Neutronin) - продукт за лечение на епилепсия, който й носи доходи от продажби за над 2.5 млрд. щ. долара годишно. През 2005 г. изтича патентът над антибиотика Цитромакс (Zithromax), приходите, от който са 2 млрд. щ. долара на година. През 2006 и 2007 г. компанията последователно може да загуби и правата си върху антидепресанта Золофт (Zoloft), носещ й годишно по 3 млрд. щ. долара, и от хапчето за регулиране на кръвното налягане Норваск (Norvasc), годишните постъпления от което са 4 млрд. щ. долара. Същата опасност грози и един от най-големите конкуренти на Пфайзер британския фармацевтичен гигант ГлаксоСмитКлайн (GlaxoSmithKline), който се нарежда на пето място по големина в индустрията (според класацията на авторитетното бизнес списание Форбс). Въпреки че компанията официално е базирана във Великобритания и по-голяма част от акционерите й са поданици на кралицата, седалището й се намира в Съединените щати, откъдето идват 54% от нарастващите с двуцифрени темпове продажби. Британската преса не пропуска случай да нападне Глаксо и да преувеличи, колкото е възможно повече, всяка пречка, появила се на пътя на фармацевтичния гигант. Като вътрешнофирмените разследвания, страничните ефекти от някои от нейните медикаменти (антидепресанта Паксил (Paxil) например). Този постоянен обстрел от негативни публикации не само депресира акциите на компанията, но и прикрива факта, че ГлаксоСмитКлайн всъщност е една добре управлявана корпоративна структура. Основната амбиция на нейния главен изпълнителен директор Жан-Пиер Гарние е драстично да скъси периода между синтезирането на обещаващ лекарствен компонент и действителното пускане на готов продукт на пазара. Обикновено фармацевтичните производители се нуждаят от около дванайсет години, за да превърнат едно патентовано вещество в лицензирано от регулаторните органи лекарство. Но дори лекарствените пазарни хитове имат само пет до седем години, за да възвърнат вложените в тях средства и да излязат на печалба, преди да изтекат двайсетте години, за които новосинтезираното вещество обикновено се патентова. Освен с обичайните за индустрията производствени и научноизследователски проблеми днес фармацевтичните лидери се сблъскват и с нарастващия натиск от страна на правителствата по цял свят за намаляване цените на лекарствата. Такава кампания вече е подета в Европа и Япония. В огромния и потенциално най-добър щатски пазар пък драстично спада броят на изписваните рецепти, тъй като работодателите масово предлагат на пенсионираните свои служители здравни осигуровки, които не покриват стойността на изписваните лекарства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във