Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАНТОМНИ РАБОТОДАТЕЛИ ВЪРТЯТ ДОХОДОНОСЕН БИЗНЕС

Тихо и полека набъбва състава на една армия от анонимни работодатели, която доказва на практика, че и без да е офшорка, България предлага някои офшорни удобства. Гилдията, зарибяваща безпаричното население с надомен бизнес, скромно стои в сянка, но няма да е зле, ако вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев обърне взор и към нея. Най-малкото защото точно преди месец, в средата на август, той би тревога, че заедно с финансовия министър Милен Велчев работят по четири часа на ден допълнително, за да запушат някакси дупките в тазгодишния бюджет, в който не достигали 1 млрд. лева. В същото време предприемчиви наши съграждани, закодирани с номерата на пощенските си кутии, пълнят вестниците с обяви за изгоден труд в домашни условия, кротко си прибират лептата от лековерните, а данъци върху тези лесни доходи естествено не се начисляват.Прилаганите хватки са прости, излети от един и същ калъпи се реализират с минимални разходи. Ето как изглеждат по-отблизо някои от любопитните съблазни, разкрити от в. БАНКЕРЪ. Фирма с адрес: София 1592 и пощенска кутия (ПК) 182, предлага надомна работа, като за повече подробности иска да й се изпрати плик, в който да е сгънат втори плик с адреса на подателя, плюс задължителната пощенска марка. Пълна икономия. Първата въдица е пусната с обявата - ако й се отзовете, следващата идва с отговора. А в него бизнесменът, скрит зад пощенска кутия 182, съобщава благата вест, че лепенето на ваденки, или т.нар. трансферен печат върху спортни и детски облекла, осигурявал повече от прилични приходи. При добра организация за около 6-7 часа можело да се изкарат не по-малко от 25 до 30 лева. Което означава, че за 20 дни от месеца щастливият надомник би си изработил една заплата от около 600 лв., при това без да излиза от къщи и да харчи пари за градски транспорт. Какво по-хубаво от това? Само че за целта желаещият първо трябвало да сключи с въпросната фирма договор за работа. Както се казва, и в това няма лошо, напротив. Още повече че на сключилите договор фирмата обещава да изплаща и социалните осигуровки, и то за своя сметка. За беда описаната красота се помрачава от още две условия. Оказва се, че договорът на практика ще бъде сключен по... пощата. Кандидат-надомникът е информиран, че ще го получи на своя адрес по този начин, но ако преди това е изпратил на фамозната грижовна фирма регистрационна такса от 4 лв., за да бъде регистриран като надомник. От какъв зор, един господ знае. Явно в случая са важни четирите лева, за чието получаване трябва да се създаде благовиден мотив. На всичкото отгоре безработният мераклия трябва да попълни и изпратената му типова декларация, която пък гласи:Декларирам, че желая да бъда регистриран/а като надомник за трансферен печат. Наясно съм, че заплатената от мен регистрационна такса ще ми бъде възстановена само при подписването на договора за работа. Уведомен/а съм също така, че при неизпращане на самоадресиран плик с марка, както и в случай на липса на квитанцията за изпратената регистрационна такса, моята регистрация се анулира и отговорността за това е изцяло моя. Това е положението - плащаш четири лева, в случая чрез софийския клон ј 5 на Банка ДСК, например по сметка 10011875518, а дали ще дойде после и заветният договор, не се знае. Още по-малко дали регистрационната такса ще бъде върната. По важното е, че фирмата с адрес София 1592, ПК 182, не е пропуснала да приложи към документацията си и копие на надлежно попълнен пощенски запис за злощастните 4 лвчетири лева, защото вероятно е допускала, че някой от зарибените балъциможе и да се обърка. Странното обаче е, че във въпросния примерен пощенски запис има леко разминаване по отношение на адреса на фирмата - вместо София 1592 в записа пише София 1505, но номерът на пощенската кутия пак е 182. Същият оперативен подход към бъдещите надомници използва и друга фирма - пак със софийски адрес и отново в клон 1505, само че с различен номер на пощенската кутия - ПК113. Другата отлика е в предмета на дейност, който предлага ПК 113 - изработване на шапки от картон. Това било изключително чиста и приятна надомна работа. Приложени са и цветни снимки на картонените шапета, рекламиращи Мак Доналдс и Шел. Изрично е посочено, че фирмата, имала осигурен пласмент на готовата продукция във веригите на Мак Доналдс и Шел освен в България и в много други страни. Розовият пейзаж разваля дребната подробност, че в офисите на Мак Доналдс и Шел у нас въобще си нямат и понятие, че имат подобни партньори. При направената от в. БАНКЕРЪ проверка дори се оказа, че координаторката, отговаряща за рекламата на Шел-България - Деница Пехливанова, е направо шокирана и заяви, че специално ще проучи как се появяват такива обяви по вестниците. Съмнително е обаче, че тя ще успее да разбере кой точно стои зад ПК113, която информира кандидат-надомниците, че за 10-15 минути могат да направят по една шапка, която се заплащала по 1.80 лева. Казано с други думи за осем часа шапкарят може да изкара... над 56 леваЗа тази супер надница, която била напълно достижима за всеки средно сръчен човек, отново, както и в случая с лепенето на ваденките, от кандидатите се изисква да сключат договор по пощата, да попълнят молба-декларация и да платят регистрационна такса в размер на осем лева. И шапкарската фирма не е забравила да приложи копие на попълнен пощенски запис, в който е посочено, че сумата от 8 лв. трябва да се изпрати в софийския клон Оборище на ОББ по сметка 1050042112. Клиент на същия банков клон на ОББ е и още една фирма с пощенска кутия - адресът на този работодател е София 1592, ПК 102 и с банкова сметка 1050058119. И ПК 102 като останалите си посестрими предлага дистанционно подписване на договор, молба-декларация за изплащането на регистрационна такса на надомник - този път на стойност шест лева. Различен е само бизнесът - кандидат-надомниците трябва да лепят стикери върху... компактдискове. За бройка залепен стикер се плаща по левче, като фирмата твърди, че така надомникът ще си осигури по над 200 лв. на седмица, плюс осигуровки. Бедата е, че според специалистите няколкото лицензирани у нас фирми-производителки на комактдискове сами, и то фабрично си лепят стикерите. При това положение за мнозина хора, натоварени с държавни функции, би следвало да е интересно за кого фирмата ПК 102 (ако наистина се занимава с описаната дейност) върши тази услуга. Естествено друг, но пак интересен е и въпросът дали не гони само шесте лева. Има и трети - много съществен въпрос: доколко всичките тези фирми-пощенски кутии имат нещо общо помежду си. Поне посочените три все са софийски, регистрирани са в едни и същи пощенски клонове - 1592 и 1505, а две от тях ползват и една и съща банка. Сметките им са строга банкова тайна, но някои от потърпевшите са успели да понаучат туй-онуй и твърдят пред в. БАНКЕРЪ, че те не принадлежат на юридически лица, а на физически. Хвала на такива лица обаче. На практика те са си учредили взаимоспомагателни каси, в които граждани от цялата страна пускат доброволно по четири, по шест , по осем или повече лева в тяхна полза. Ако приемем, че на месец средно 200 човека снесат някому по шест лв., късметлията се сдобива с една банкерска заплата, при това напълно освободена от налози. И това, ако не е кеф - здраве му кажи. Защото, за разлика от белите страни, специализираните органи у нас, които имат толкова грижи с пустата корупция и сенчеста икономика, не са длъжни да четат обявите по вестниците. А там освен дребното зарибяване на карък-надомници човек безпроблемно би могъл да пусне и обява: изпълнявам мокри поръчкиИ зад съобщението да си напише адреса на пощенската кутия. Какво му плащаш? При това си напълно извън полезрението на данъчните за реализираните от доходоносния бизнесприходи. Не твърдим, че всички, които го въртят зад прикритието на анонимни пощенски кутии, са мошеници. Но за съжаление в. БАНКЕРЪ не можа да открие кандидат-надомници, успели чрез подобни контакти да повишат стандарта си.Далеч от погледа на данъчните власти е и фантомната фирма ЕТ ГРУУП. Според наличната информация, в компютърната база данни Делфи под това име са регистрирани над 200 фирми, но сред тях има само едно ООД, останалите са АД-та и няма нито един едноличен търговец. Въпреки това през 1999 г. ЕТ ГРУУП е успяла да овършее из страната и да сключи договори с над 1800 души за изработването на един и същ модел (?!) Вилеров гоблен. Договорите са типови, цената на гоблена е определена на 2385 нови лева. Пред в. БАНКЕРЪ една от гобленарките, която е чак от Свищов, заяви, че кандидат-бродирачите са събирани от цялата страна. Те са привиквани на порции в столицата и в определени дни пред Централната Софийска гара ги е чакал микробус на ЕТ ГРУУП, с който са извозвани в офис на фирмата в Княжево. Там са подписвани договорите, а надомниците са плащали по 280 лв., за да получат материалите за изработването на гоблените. Според договора, до месец след изработката на гоблена надомникът е трябвало да си получи 2385-те лева. Само че и до ден днешен парите ги няма, фирмата напълно се е изпарила. И сега бродирачите, боцкали с месеци очите си над 1800-те еднакви гоблена, си ги чукат в главите и вече са загубили надежда, че някой ще им върне платените от тях по 280 лева. От тях е похарчил не повече от 100 лв. фантомният едноличен търговец на име ГРУУП за ерзац материалите, дадени на гобленарите. Защото се оказало, че нито моделът е оригинален, сиреч Вилеров, нито конците са от скъпата марка ДМЦ. Така че със сумата от 280 лв., умножена по 1800, едноличният търговец е направил един повече от добър удар, изчезнал е от бизнеснебосклона, а данъчните и другите специализирани власти могат да му дишат прахта. Но челният му опит остава. Последователи на подобни операции дал господ и ако имат очи, пазителите на хазната могат и да ги забележат. Пък и не само те.

Facebook logo
Бъдете с нас и във