Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАНФАРИ И ШАМАРИ НИ ЧАКАТ В ЕС

Обзета от оптимизъм, властта забрави за европейските цениСамо за една година цените на жилищата у нас скочиха с една четвърт. При това по данни на Националния статистически институт, който следи стойностите, обявени пред нотариуси и данъчни. Този главоломен ръст бе обяснен с една-единствена причина - скорошното приемане на страната ни в Европейския съюз И тъй като европейците още не са се втурнали през глава да си купуват евтини български имоти, излиза, че поскъпването им е резултат на собствените ни очаквания за неизбежното изравняване на цените с тези в ЕС. Такива преждевременни сметки може и да изглеждат глупаво (само голям наивник би очаквал през 2007 г. германци и французи да се наредят на опашка за панелен апартамент в Люлин), но още по-глупаво е човек да си затваря очите пред задаващите се опасности. Конкретно при недвижимите имоти поскъпването е съвсем реално и предупреждава, че същите явления ще засегнат и други сектори.Подобни проблеми обаче, изглежда, не вълнуват нашенските власти. Според тях през 2007 г. - живот и здраве, плавно и без сътресения ще се присъединим към Евросъюза, а две годините по-късно - и към еврозоната. Наистина няма да ни се размине известен ръст на инфлацията заради увеличените акцизи, но както заяви неотдавна управителят на Централната банка Иван Искров, това ще е временно. Същото мнение се споделя и от Министерството на финансите. В доклада за държавния бюджет за 2004 г. е записано, че заради увеличаването на регулираните цени (на тока, телефоните и парното) и вдигането на акцизите инфлацията у нас ще е 1-2% над нивото в еврозоната. Там се очаква тя да е 1.6%, а в България - 4.1%, и би било по-точно да се каже, че предизвиканото от акцизите и цените на тока поскъпване ще е с 2.5 процента. Друг е въпросът дали процентът ще е толкова нисък, като се има предвид, че цените на тези продукти и услуги ще рефлектират в ценообразуването на всички останали. Впрочем прогнози като тези на МФ не са лишени от основание в условията на Валутен борд - през последните години цените у нас са сравнително стабилни (виж графиката). Но все пак как и кога ще достигнем цените и доходите в ЕС? Експерти от МВФ са на мнение, че ще са ни необходими 30 години. Още по-отчайваща е прогнозата на Европейския център във Варшава, че през 2030 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на човек в България ще е 54% от този в 15-те сегашни членки на ЕС. През 2002-ра той е бил само 26% от европейския, пък показват последните данни на ЕВРОСТАТ - европейската статистическа служба, и то на базата на паритета на покупателната способност (сравнението отчита разликата в ценовите равнища у нас и в по-богатите страни). Пак според ЕВРОСТАТ цените в България през 2002 г. са били 33% от средното им ниво в Европейския съюз и това е най-ниският показател сред всички държави - кандидатки за членство (в Румъния те са 35%). Колкото до заплатите ни, те са около 13% от европейските (отново на съпоставима база). Изводът съответно е, че никоя страна досега - от Ирландия до Литва (с нейното трикратно изоставане) не се е запътвала към ЕС от толкова ниски изходни позиции.Може ли да се съкрати това изоставане? Грубо казано, има два варианта - чрез повече работа и чрез преоценки. Първото означава да се увеличи производителността, а второто - да се допусне инфлация. Тя, естествено, няма да съкрати голямото разминаване между нашия БВП и този в еврозоната, нито пък ще увеличи покупателната способност от уж увеличените доходи, а само ще прикрие разликите между цените в България и в Евросъюза. Ето защо е много съмнително, че от раздуване на показателите ще има полза. Що се отнася до увеличаването на производителността, което е нормалният начин за догонване на развитите европейски държави, поводи за оптимизъм също няма. Този показател у нас се изчислява от време на време и икономистите ни често прибягват до сметките на Виенския институт за икономически изследвания. По тези сметки ръстът на производителността у нас след 1995 г. съвсем слабо изпреварва темповете на увеличение в ЕС, което очевидно не е достатъчно. Просто защото през 2001 г. производителността в България е била около 10% (!) от средната в ЕС, докато през същата година в Естония тя е 20%, а в Унгария - 30%, показват пък данните на МВФ.Не бива да забравяме, че по-голямо повишаване ще има и заради разходите, които държавата и бизнесът трябва да направят за покриване на европейските стандарти - от разнообразните технически изисквания към индустриалните стоки до инвестициите в опазване на околната среда. Засега е известна единствено сумата на очакваните екологични разходи - 9 млрд. евро, но и тя е достатъчно показателна за задаващия се натиск върху производителите и техните цени. В Словения (най-богатата измежду присъединяващите се държави) цената на членството в Евросъюза (като необходими разходи) е определена на 2.5-4% от БВП. В Словакия очакват изпълнението на екологичните и други европейски изисквания да донесе 10% годишна инфлация. Ние обаче се успокояваме с частични прогнози за поскъпване от 2.5 процента. И ако в това има някаква логика...

Facebook logo
Бъдете с нас и във