Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАЛШИФИЦИРАТ ПОДПИСА НА КОСТОВ?

...На 1 юни 2001 г. не е провеждано заседание на Министерския съвет, на което да е вземано решение за безвъзмездно предоставяне на сградата на Министерството на правосъдието за нуждите на Апелативния съд, Апелативната прокуратура, Окръжния съд и Окръжната прокуратура в Бургас. Министерският съвет не е приемал Решение N390 от 1 юни 2001 година. Най-отговорно заявявам, че разпратеният препис не отговаря на истината... Това пише в писмото на и. д. областния управител на Бургас - г-жа Юлия Янева, с дата 7 юни до заместник-ректора по учебната част на Бургаския свободен университет (БСУ), изпратено още същия ден.

На 7 юни студентите и преподавателите от Бургаския свободен университет бяха изправени на нокти. Поводът бе тиражираната същия ден информация в някои медии, че със свое решение (N390 от 1 юни 2001 г.) правителството е дало сградата на университета на Министерството на правосъдието... За нуждите на бургаските магистрати. Решението, според вестниците, било окончателно, подписано лично от премиера Иван Костов и не подлежало на обжалване. Според документа, в лъскавия дворец на бившия ОК на БКП, където се помещава университетът, щели да се настанят четири бургаски магистратури - Окръжна и Апелативна прокуратура, Окръжният и Апелативният съд. Собствеността върху сградата била трансформирана от държавна частна в държавна публична. За екзекутор, според решението, е посочен не кой да е, а точно и. д. областният управител на Бургас - в случая г-жа Юлия Янева. В правителствения документ не било указано къде се изнасят всичките 8000 студенти и около 150 преподаватели, както и имуществото на университета...
Така, в най-общи линии, преди десетина дни изглеждаше медийната интерпретация на шокиращата новина. Но и досега коментари на инициаторите и преките изпълнители на операцията по изхвърлянето на БСУ на улицата няма. Нито в националните всекидневници, нито в новинарските и обзорни радио-телевизионни емисии.
От темата бягат - като дявол от тамян, дори хората, които би трябвало най-много да се радват на случилото се - министърът на правосъдието (в отпуск) Теодосий Симеонов, главният прокурор Никола Филчев и шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров.
На 8 юни сутринта положението в Бургас изглеждаше удивително спокойно. По фасадата на университета бяха останали три-четири траурни знамена (доста поизбелели от слънцето). Унило висяха и няколко протестни плаката. Кафенетата около сградата бяха задръстени от студенти, основните теми сред които се въртяха главно около заверките на семестъра, предстоящите изпити и снощният купон до сутринта.
Вътре в университета, из хладните мраморни коридори и фоайета, из кабинетите и залите настроението също беше прекалено делнично. Вярно - с преобладаващо минорно настроение, но... все пак делнично. Никой не ръкомахаше пред сбраното мнозинство с искрящ поглед, никой не събираше по кьошетата подписи от възмутени възпитаници на крайморската Алма Матер, никой не търчеше из коридорите с поредната протестна декларация, адресирана до София, за Иван Костов.
И отвън, и отвътре липсваха нормалните атрибути на студентското недоволство - градински пейки, откършени клони, стари автомобилни гуми, байраци на дълги дръжки. Изхвърлянето на БСУ на улицата бе подмината дори от традиционните сторонници на студентските права и свободи - Гергьовден и ВМРО. Нищо по въпроса не каза дори вечният трън в петата на премиера Костов - гологлавият хъш Слави Трифонов.
Чудо ли стана в Бургас?
Истината е простичка и се крие в един най-обикновен лист хартия. Въпросният лист е изписан на 7 юни. Подписан е от жената, определена да отреже главата на висшето училище - г-жа Юлия Янева, и. д. областен управител на Бургас. Изпратен е до заместник-ректора на Бургаския свободен университет по учебната част. Текстът е не повече от 20 машинописни реда, но съдържанието е от типа Всяка дума - бомба, всеки ред - снаряд!
И понеже скоро не сме ставали свидетели на поведение от такъв тип, т.е. - достойно за уважение, ще си позволим да цитираме документа изцяло:
С настоящото писмо Ви уведомявам, че след извършена справка в канцеларията на Министерския съвет се установи следното:
На 01.06.2001 г. не е провеждано заседание на Министерския съвет, на което да е вземано решение за обявяване на недвижим имот - частна държавна собственост, за имот публична държавна собственост и за безвъзмездно предоставяне за управление на част от имота на Министерството на правосъдието за нуждите на Апелативния съд - Бургас, Апелативна прокуратура - Бургас, Окръжния съд - Бургас, и на Окръжна прокуратура - Бургас.
Министерският съвет не е приемал Решение N390 от 01. 06. 2001 година.
Най-отговорно заявявам, че разпратеният препис от решение не отговаря на истината и е поредният опит да се създава напрежение сред студентите и академичната общност в Бургаския свободен университет. Опит, достоен за съжаление, тъй като истината бе установена бързо, и в същото време показателен за средствата и методите на лицата, целящи противопоставяне на държавата срещу студентите и академичната общност.
Независимо от опитите за манипулации искам да Ви уверя, че моето писмо ще стане достояние на академичната общност, че ще положа всички усилия и ще употребя цялото си служебно влияние за справедливо решение на проблема със сградния фонд. Считам, че Бургаският свободен университет и студентите в него могат да разчитат на моята добронамерена подкрепа.
Следват подпис и печат. Писмото си има и изходящ номер - значи няма измама.
Ако се коментира случаят - меко и деликатно, звученето би било следното: Защо неоторизиран от никого субект си е присвоил правото да говори от името на правителството? В прав текст нещата изглеждат по съвсем различен (и ужасно притеснителен) начин.
Първо - някой си е позволил да пресъздава в медиите пасквили, и то от името на правителството. И защо собственик на вестник, радиостанция или телевизия ще рискува да публикува нещо, което го няма черно на бяло?
Другото притеснение е свързано с необяснимото мълчание на съдебната власт по повод тиражирането на компромата. Съвършено необяснимо, като се има предвид чувствителността по темата. Още повече че именно служителите на Темида мъкнеха вода от девет дерета, за да докажат, че мястото на Бургаския свободен университет не е в тази сграда. С благородното съдействие на правосъдния министър в отпуск Теодосий Симеонов.
Без да се разпростираме нашироко - ще си припомним само няколко подробности от екшъна около Бургаския свободен университет:
- декември 2000 г. - правителството приема решение част от университета да бъде изхвърлена на улицата. Сградата се дели по схемата 2800 кв. м за магистратите, 6000 кв. м - за студентите;
- декември 2000 г. - начало на студентските шествия и протести в Бургас;
- декември 2000 г. - оказва се, че правителството не е приемало подобно решение;
- януари 2001 г. - документацията на БСУ е иззета от Окръжна следствена служба - Бургас, по сигнал за злоупотреби;
- януари 2001 г. - председателят на ВКС Иван Григоров заявява във в. Труд, че на мутризацията на юридическото образование в България е сложен край. Обявява, че единствената легитимна юридическа диплома е на СУ Св. Климент Охридски. Наложен е мораториум върху назначаването на юристи в съда и прокуратурата, които не са завършили Софийския университет;
- януари 2001 г. - срещу ректора на БСУ - проф. Петко Чобанов, е заведено следствено дело за измама. Наложена му е мярка за неотклонение Подписка;
- януари 2001 г. - като нелегитимни са заклеймени още шест държавни и три частни висши училища, в които се преподава право. Включително и Нов български университет, където декан на Юридическия факултет (или департамент) е проф. Александър Джеров, заместник-председател на 38-ото Народно събрание;
- февруари 2001 г. - става ясно, че правителството още не е подписало никакво решение за сградата на БСУ и още не е изгонило студентите на улицата;
- май 2001 г. - правосъдният министър Теодосий Симеонов излиза в дългосрочна отпуска след поредния гаф на сина си. Следствието срещу проф. Петко Чобанов зацикля до такава степен, че му е върнат дори международният паспорт;
- в края на май окончателно лъсва истината, че в Бургас има поне още 10-15 сгради, в които съдът и прокуратурата могат да се чувстват по европейски.
Толкова за хронологията на съчиненията.
Ако БСУ бе изхвърлен от сградата, разположена върху 7 дка, в нея щяха да се нанесат магистрати, съдии, прокурори и обслужващ персонал - цифром и словом най-много 150, стига решението на правителството от 1 юни да бе истинско.
На всичко отгоре скандалната сграда изобщо не става за Съдебна палата. Според експерти, за да стане пригодна за служителите на Темида, ще й трябват още около 3-4 млн. долара за реконструкции. Пари, които едва ли си заслужават харча за едното самочувствие...

Facebook logo
Бъдете с нас и във