Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАЛИТЪТ НА ХИМКО ВЕЧЕ Е ФАКТ

Химко бавно и мъчително дочака своят фалит. На 27 ноември Националната електрическа компания внесе иск във Врачанския окръжен съд за обявяването на торовия завод в несъстоятелност. НЕК и Булгаргаз са най-големите кредитори на Химко, който им дължи съответно 33.4 млн. и 70 млн. лева. Електрическата компания отдавна се готвеше да атакува длъжника си в съда и само чакаше сигнал от своя принципал - Министерството на енергетиката. От Булгаргаз пък заявиха пред в. БАНКЕРЪ, че ще търсят всякакви начини да си получат парите от торовия завод. Една от възможностите за това е да се присъединят към иска на НЕК. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, в края на миналата седмица юристите на енергийното министерство пък обсъждаха текста на иска за обявяването на Химко в несъстоятелност. Въпросът бе дали ще се допусне възможност за прилагане на оздравителна програма, или ще се премине направо към осребряване на активите му. Тази седмица от НЕК поясниха за в.БАНКЕРЪ, че в продължение на години са правени опити да се намери начин за погасяване на дълговете на Химко, но резултатът е бил нулев. Според заместник енергийния министър Илко Йоцев, всяка надежда за оздравяването на комбината вече е оставена в миналото.Любопитното е , че междувременно на 26 ноември, ден преди съдебния иск на НЕК, директорът на комбината Николай Вузев също е потърсил съдействието на съда. От името на Химко е подаден иск срещу електрическата компания за 123 млн. лв., които, според Вузев, НЕК дължал на торовия завод за отдавани под наем съоръжения. Но едва ли този иск, скалъпен от Николай Вузев, ще има очаквания от него ефект. Според изпълнителния директор на електрическата компания Васил Анастасов, въпросните съоръжения обслужвали само Химко и НЕК нямал никакви договорни отношения с трети лица за площадката на завода.Какво очаква Химко за в бъдеще все още никой не знае. Но както изглежда, единственият начин торовата ни индустрия да не загуби един от стълбовете, на които се крепи, е да се намери подходящ купувач на врачанското дружество. Според икономическото министерство, той ще трябва да успее да се справи както с високата цена на газа у нас, така и с неблагоприятната обстановка на международния пазар. Сили за това може да има само компания, която или произвежда газ, или е дистрибутор на суровината, необходима за производството на карбамид, уточни Андрей Брешков, директор на Секторни и регионални анализи във ведомството.За обявяването в несъстоятелност на Химко се заговори още преди две години, когато дружеството беше попаднало в ситуация, аналогична на днешната. Както тази година, така и през февруари 2000 г. торовият завод бе принуден да спре своята дейност. И тогава мениджърите на предприятието поискаха да му се доставя газът на по-ниски цени. Но единственият резултатът от това беше, че Химко остана без доставки на природен газ. А натрупаните задължения на дружеството към Булгаргаз бяха в размер на 7 млн. лв. и се сипеха обещания, че те ще бъдат погасени. Това обаче не се случи - положението на торовия завод не само че въобще не се е променило за две години, но както се оказва, сега той е пропуснал и шанса да бъде оздравен.Дали виновни за състоянието на торовия комбинат са серията му собственици, които си играят с него от 1999 г. насам, е въпрос, на който трудно може да се отговори без документи. През май тази година вицепремиерът Николай Василев съобщи, че надзорният съвет на АП се е допитал до експерти на международна консултантска фирма относно възможностите за предявяване на претенции към купувача на приватизирания врачанския завод. Според тяхното мнение, можело да се наложат санкции, но само на първоначалния купувач на комбината - американската компания Ай Би И Транс Ню Йорк, която през 1999г. срещу 1 млн. лв. придоби 57% от Химко. Такива санкции едва ли ще имат нужния ефект, след като от 2001 г. Химко е притежание на кипърските офшорки - Ей Би Ес Ти Трейдинг и Джагойл Лимитед, които нямат ангажименти към приватизационния договор. Друг е въпросът доколко легално е прехвърлянето на мажоритарния пакет от акции на завода от Ай Би И Транс Ню Йорк на Ей Би Ес Ти Трейдинг, направено през 2001 година. Още повече че според договора, сключен между АП и американската компания, тя е длъжна да не намалява своето участие във врачанското дружество под 51% в продължение на пет години. Делото за собствеността върху Химко, което също бе насрочено за 27 ноември, бе отложено. То бе заведено от Ай Би И Трейд, която иска да си възвърне мажоритарния пакет от капитала на врачанското дружество. Следващото съдебно заседание е насрочено за 27 януари следващата година. Междувременно Нюйоркският апелативен съд се произнесе в полза на американската торова компания и я призна за законен собственик на приватизираните акции на Химко.Съдбата на самия Химко пък е в ръцете на врачанските окръжни магистрати.ХРОНИКА НА ФАЛИТНАТА ОДИСЕЯЗлощастна приватизация на завода стана на 3 септември 1999 година. Тогава Агенцията за приватизация продаде 57% от капитала на Химко на Ай Би И Транс Ню Йорк, дъщерно дружество на Ай Би И Трейд, създадено именно заради сделката в България. На пръв поглед българският комбинат си беше намерил добър стопанин, но намесата на украинеца Юрий Литвиненко (чрез редица маневри в собствеността на Ай Би И Транс Ню Йорк) обрече приватизационната сделка на провал. Така един месец след приватизацията собствеността върху врачанския комбинат стана обект на съдебен спор. В началото на 2000 г. представителите на американското торово дружество са освободени от управителните органи на Химко. Украинецът Юрий Литвиненко и съдружникът му Олег Ковальов се оттеглиха от ръководството на предприятието по своя инициатива. Така те направиха път на Валентин Димитров и Мартин Макариев, които влязоха в управлението на завода. Ситуацията обаче се изостри, когато Ай Би И Трейд заведе дело за измама в особени големи размери срещу украинеца и потърси правата си върху 57-те процента от капитала на торовия комбинат. За да бъде максимално затруднен задокеанският торов производител обаче, на 23 май 2001 г. Ай Би И Транс Ню Йорк прехвърли 71% от акциите на Химко (приватизираните 57% и още 14%, придобити допълнително) на кипърската офшорка Ей Ви Ес Ти Трейдинг. Цената, платена от офшорката, е 1.45 млн. лева. Няколко месеца по-късно (на 25 октомври същата година) новият мажоритарен собственик на завода се разделя с половината си акции, които преминават под контрола на друга офшорна фирма - Джагойл Лимитед. Най-вероятно промяната е наложена от отхвърленото от Държавната комисия по ценни книжа търгово предложение от страна на Ей Ви Ес Ти Трейдинг към дребните акционери. В резултат на отказа кипърската офшорка не може да участва в общите събрания на врачанското дружество, докато държи контрола в него. Така днес капиталът на Химко се разпределя по следния начин: Ей Ви Ес Ти Трейдинг държи 36.06% , Джагойл Лимитед притежава 35%, в ръцете на държавата са все още 1.4%, а останалите акции са собственост на дребни акционери.

Facebook logo
Бъдете с нас и във