Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАЛИРАЛИЯТ ТРАНСТУРИСТ СЪНУВА 20 МИЛИОНА ДОЛАРА

На фона на тежката инвестиционна суша, затиснала българската икономика, един проект на стойност 20 млн. щ. долара изглежда повече от съблазнително. Лошото е, че него го има само на хартия и явно ще си остане там. А реализацията му е последен шанс за един приватизатор да опровергае апокрифната максима, че на калпавия бизнесмен, бизнесът му пречи. В случая става въпрос за собственика на Транстурист - Магистер-България АД. Както писа в миналия си брой в. БАНКЕРЪ, тъкмо това дружество оглавява най-новата класация на черните отличници, санкционирани здраво от Агенцията за следприватизационен контрол. Заради неизпълнения ангажимент за инвестиции през 2001 г. на Магистер-България са начислени неустойки в размер на 9.5 млн. лв., а за 2002 г. неизправният купувач на Транстурист е порязан с още 11 млн. лева. Одисеята на тази сделка е поредното нагледно доказателство за това какви красиви приватизационни резултати се получават, когато хем голям (и то горчив) залък лапнеш, хем голяма дума кажеш. Точно това се случва на 5 юни 1998 г., когато са продадени 75% от акциите на Транстурист ЕАД - София - най-голямата туристическа транспортна фирма на Балканите. Избраният от АП купувач в лицето на Магистер-България АД заплаща за придобивката си 165 565 щ. долара, като поема ангажимента не само да погаси дълговете на предприятието в размер на 1.8 млн. щ. долара, но и да налее в него през следващите пет години 22 250 000 г. марки. Такива магии обаче, особено у нас, не стават. С това би трябвало да са наясно акционерите в Магистер-България АД, които съвсем не са случайни хора в туристическия бранш. Дружеството е регистрирано у нас още през 1995 г., а основен двигател в него е Константин Соколов. Той и съпругата му Донка Соколова, председателка на Българската асоциация на туристическите агенции, са собственици на небезизвестната туроператорска фирма ДМ Травел Трейд ООД. Тази фирма и турската Магистер пък са съдружници в Магистер-България АД. В неговите управителни органи фигурират Владимир Георгиев Шумаков (шеф на Балкантурист преди приватизацията му от Мултигруп) и Петър Еленков Стоев (управител и едноличен собственик на частното софийско ООД Солис - С).Без съмнение добрите бизнесконтакти, които имат акционерите на Магистер-България, са им дали възможност да си осигурят стабилен гръб още преди да се включат в наддаването за Транстурист. Те сключили договор за закупуване на нови автобуси с канадската компания Каина, разполагаща с кредитна линия от чуждестранна банка в размер на 2 млн. щ. долара. За беда годината, в която сделката за Транстурист става факт - 1998-а, се оказва гореща. Започва войната в Югославия и канадският партньор на Магистер-България благоразумно се отказва от съвместното бизнесначинание. Така инвестициите на дружеството за 1998 г. увисват, и тъй като АП не признава войната в западната ни съседка за форсмажорно обстоятелство, което пречи за изпълнението на приватизационния договор, Магистер-България получава първата санкция в размер на 1.8 млн. г. марки.През следващата 1999 г. за купувача на Транстурист настъпват още по весели събития. С решение на Софийския градски съд от 23 юли 1999 г. транспортното предприятие е обявено за неплатежоспособно, открито е производство по неговата несъстоятелност и му е назначен синдик със заплата от 400 лева. Изборът се пада на небезизвестната адвокатка Ралица Топчиева, която през март 2001 г. стана синдичка и на фалиралата авиокомпания Балкан. Любопитното в случая с Транстурист е, че за начална дата на неплатежоспособността му съдиите са определили 3 декември 1996 година. Сиреч предприятието е банкрутирало година и половина преди да бъде приватизирано на 5 юни 1998-а. Финансово-икономическото дередже на Транстурист със сигурност е било добре известно на Магистер-България, но собствениците му, кой знае защо, въпреки това са поели толкова смели инвестиционни и прочие ангажименти към Агенцията за приватизация.Според споменатия вече Константин Соколов, който е и изпълнителен директор на Магистер-България, вярата в светлото бъдеще на фалиралия Транстурист съвсем не била безпочвена. През 1999 г. ръководената от Соколов фирма успяла да сключи договор с немската Бекер транспорт за доставката на 10 автобуса. За целта с благословията на белгийското правителство била открита кредитна линия при доста благоприятни условия за ползване на финансирането. Доставката на вносните возила трябвало да мине чрез българската фирма Мисис. Автобусите пристигнали в България, но били арестувани от митничарите, тъй като Мисис не платила дължимото ДДС. Както пояснява Соколов, през 2000 г. той положил неимоверни усилия да убеди банкери от поделенията на Комерцбанк във Франкфурт и Брюксел да финансират откупуването на арестуваните автобуси. Представители на кредитните институции заедно със собственика на Бекер транспорт се появили в България, но като видели в какво състояние се намират съхраняваните цяла година на открито транспортни средства, решили, че те изобщо не си струват парите.Белгиецът Бекер обаче бил готов да продължи бизнесконтактите си с Магистер-България. Договорено било той да финансира закупуването на десет автобуса Скания. Направена била и поръчка до шведския им производител. И до днес обаче Соколов гледа само на цветна снимка елитните машини, върху които се мъдри надписът Транстурист. В действителност той отдавна е заличен, а пребоядисаните автобуси са продадени другиму. Бекер просто се отказал от сделката. Причината за поредната тесла, която получава Магистер-България звучи като лош виц. През 2000г при едно от поредните си посещения в София белгиецът имал неблагоразумието да си купи от артбитака на площад Александър Невски две старинни цигулки и две саби-антики. Когато напуска страната обаче, на софийското летище сувенирите били задържани от митничарите. На Бекер бил съставен акт със зашеметяващото обвинение, че изнася цигулки Страдивариус от България. За беля от етикетчетата с надпис модел Страдивариус, лепнати на двата инструмента, се откъснала думичката модел. Така за митничарите цигулките се превърнали в оригинали уникати. Чиновниците явно въобще не са били наясно, че в света има само седем броя от прочутите италиански цигулки, но нито една от тях никога не е достигала до българска територия. Въпреки протестите, пояснява Соколов, актът на Бекер не бе отменен, цигулките и сабите и досега си стоят арестувани. А още на следващия ден след това нелепо събитие аз получих кървав факс. С него белгиецът ясно и кратко обяснил на мистер Соколов, че не може да прави бизнес и да инвестира в страна като нашата. Единственото розово събитие в бизнесживота и на Транстурист, и на неговия собственик Магистер-България е, че на 5 октомври 2000-а съдът приема оздравителната програма на транспортното предприятие и прекратява производството по неговата несъстоятелност. Радостта обаче е кратка. На 21 юни 2002 г. по искане фирма Соларис - С (чийто едноличен собственик Петър Еленков Стоев е член на директорския борд на Магистер-България АД) Софийският градски съд възстановява производството по несъстоятелността на Транстурист. Дейността на дружеството е прекратена и е наложен запор върху имуществото му. Нещата остават в това критично положение до 28 октомври миналата година, когато Софийският апелативен съд отменя решението на градските магистрати и отхвърля иска на Соларис - С ЕООД за фалит на Транстурист.Междувременно други съдебни дела натискат тежко предприятието и неговите собственици. През 1999 г. Агенцията за приватизация е завела срещу Магистер-България две дела за неизплатените от дружеството неустойки по приватизационния договор. По-късно вече Агенцията за следприватизационен контрол начислява нови неустойки на неизправния купувач и, както заяви пред в. БАНКЕРЪ изпълнителната й директорка Аксиния Славчева, никакви компромиси за Магистер-България няма да има. Междувременно дружеството е разработило схема за излизане от този батак. Замислено е изграждането на чисто нов хотелски комплекс във Варна с внушителното име Адмирал. Според Константин Соколов стойността на проекта възлиза на цели 20 млн. щ. долара. Средствата били осигурени от австрийската фирма Геопланет Ханделс чрез австрийската Остерайхише Банк. Проектът ще реализира Магистер-България АД в качеството му на основен акционер (държащ над 90%) в целево учреденото дружество Хотелско инвестиране и мениджмънт, регистрирано във Варна. За изпълнението на начинанието Магистер-България АД възнамерява да привлече доказани мениджъри от ранга на Балкантур - Германия, Браво Турс - Дания и други известни имена.Планира се транспортната дейност на бъдещия хотелски комплекс Адмирал да извършва Транстурист. В нарочен протокол от заседание на директорския борд на Магистер-България, проведено още в края на 2001 г. се казва че дружество ще: ... изпълни изцяло задълженията си по инвестиционната програма за Транстурист. За целта ще продължи да прехвърля поетапно в изключителна собственост на Транстурист притежаваните от Магистер-България акции в Хотелско инвестиране и мениджмънт - Варна, като цялата стойност на акциите ще бъде равна на инвестиционната програма в размер на 22.5 млн. лв. или 10 млн. щ. долара, която представлява 72% от проектната стойност на хотелски комплекс Адмирал - Варна.Такива са на хартия идеите на Магистер-България. Но доходоносният варненски хотелски комплекс Адмирал го няма, няма ги реално и парите за неговото изграждане. Защото, както твърди Константин Соколов чуждестранните партньори няма да отворят касите си, докато срещу собственикът на Транстурист държавните инстанции в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол водят съдебни дела за неплатени неустойки. Западните партньори искат да видят чисто лицето на Магистер-България. Никой не е дошъл при мен с подобна оферта, категорична е шефката на контролната агенция Аксиния Славчева. Защо собствениците на Магистер-България не са потропали на вратата й не е ясно. Сигурно е обаче, че ако варненският хотелски комплекс е просто кьорфишек, Транстурист ще потъне напълно, а държавата, която държи 35% от капитала му, ще пие студена вода. Защото едва ли разпродажбата на имуществото на предприятието ще покрие шеметните неустойки в размер на близо 10 млн. лв., които неговият собственик дължи на хазната. По-важният въпрос обаче е защо вече пета година спи другият собственик - държавата, която държи блокиращата 35-процентна квота в злощастния Транстурист? Лаконичен отговор дава Аксиния Славчева. Според нея не само в икономическото министерство, но и във всички други ведомства експертите хал-хабер си нямат какво е държавното участие в приватизираните вече предприятия.

Четете още

Банкеръ Weekly

Живка Сарачинова

Живка Сарачинова Още »
Банкеръ Daily
Илко Семерджиев:

Москов изпълнява "мръсна" поръчка с отпечатъците

Целта на здравния министър е да събере биометричните данни на всички българи, за да се предоставят за ползване на други структури, обвини го негов предшественик. Още »
Банкеръ Weekly

Кварталът на абсурдите

В него няма тротоари, зелени площи, улично осветление, детски градини, училища... но данъците са най-високите в цяла София, а цените на имотите са космически. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във