Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФАЛИРАЛИЯТ КРЕДИТОР НА ПЛАМА Е ФИНАНСИРАЛ И МИЛОШЕВИЧ

ЦЕНТРАЛ ВЕКСЕЛ УНД КРЕДИТ БАНК ОЩЕТИЛА УНГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН ТРЕЗОР С 530 МЛН. ДОЛАРА


Скандалноизвестното австрийско поделение на Унгарската национална банка - Централ Вексел унд Кредит Банк, за чийто пълномощник у нас се представяше ексцентралният банкер Емил Хърсев, е предоставило по време на югоембаргото 10 млн. щ. долара на фирми, близки до Милошевич, нарушавайки забраната. По случая е образувано следствие. Това разкрива в броя си от 17 май тази година будапещенският в. Маджияр Хирлап, позовавайки се на изявление на председателя на националната банка на Унгария Жигмонд Яраи. Според него солидният кредит бил отпуснат през 1998 г. на регистрираната в Лондон фирма Металхем Интернешънъл, за която е установено, че е свързана със семейството на Милошевич. Швейцарският ИНТЕРНЕТ-вестник Факти пък съобщава, че в началото на 90-те години Металхем Интернешънъл имала офис и в Женева, и фигурирала в списъка на ЕС, съставен по време на ембаргото срещу бивша Югославия. Освен това споменатата фирма е част от белградския концерн Сардит-Югометал, чийто шеф бил не кой да е, а Душан Маркович, заместник-председател на ръководената от Милошевич Сръбска социалистическа партия. Концернът имал участие и в швейцарското дружество RTB Copor, регистрирано в Цюрих.
Цялата тази нова информация разширява

параметрите на аферата

свързана с обявената в ликвидация Централ Вексел унд Кредит Банк, която повече от година се разследва от Унгарската национална банка. Както научи в. БАНКЕРЪ, на 16 май тази година тя е прехвърлила акциите си в Централ Вексел унд Кредит Банк на Унгарската компания за управление на активи, която ги е купила по номиналната им стойност.
Досега загубите на националната банка на Унгария, свързани със съмнителните операции, въртени от Централ Вексел унд Кредит Банк, възлизат на шеметната сума от 157.1 млрд. форинта, което прави около 530 млн. щ. долара.
Лошото е, че сред проблемните кредити, раздавани от виенското поделение на Унгарската национална банка, са и 8-те млн. щ. долара, отпуснати през 1999 г. на българската Плама. Хубавото е, че в горещия предизборен сезон, който тече у нас, белязан от яловото състезание на партийни икономически програми, най-неочаквано излезе

късметът на злополучната плевенска рафинерия

Покрай нея обаче ще намажат и всички предприятия с яко зациклила оздравителна програма, ако премиерът Иван Костов спази обещанието си, дадено на 30 май тази година на вицепрезидента на авторитетната френска компания ТоталфинаЕлф Жорж д'Алмейда и на председателя на надзорния съвет на Нова Плама Жан-Кристоф Вотрен. Според разпространеното съобщение министър-председателят не само е подкрепил морално усилията на новите собственици на рафинерията да я пуснат в действие, но в присъствието на техните френски бизнеспартньори ги е уверил, че един от първите проекти, които ще бъдат предложени в следващия парламент, ще бъде свързан с изменението на Закона за данъка върху печалбата. Така щяло да се премахне непредпазливото данъчно облагане при преоценката на активи и пасиви в случаите на приет оздравителен план. Както се казва: Браво, Ваньо! Браво Костов!
Пита се обаче защо чак сега прожекторите се насочват към лечението на този сериозен недостатък на закона и защо на експертите от финансовото и икономическото министерство не им светна овреме под шапките, та се наложи премиерът да поеме работата в свои ръце с риска да бъде набеден, че гони предизборни дивиденти. Почти три години мениджърите на Нова Плама водят безплодна кореспонденция с посочените ведомства, опитвайки се простичко да обяснят причините, поради които от 1999 г. насам плевенското дружество живее в счетоводния мир без заверени годишни баланси.
Свое описание на заплетения казус направи и в. БАНКЕРЪ в броя си от 24 февруари тази година, посочвайки, че всъщност

капанът щраква още на 8 юли 1998 г.

когато Плевенският окръжен съд приема оздравителния план на излязлата от несъстоятелност Плама. Бедата е, че отразявайки условията, заложени в реанимационната програма в баланса на дружеството, то приключва следващата 1999 г. с ... куха печалба от 118.4 млн. лева. На практика този розов резултат е следствие единствено от факта, че плевенското предприятие прие да плати на кредиторите си 183 млн. лв. за 35 години. Поради дългия период на погасяване на дълговете дружеството ги намалява със 118.4 млн. лв., които отнася задбалансово, като това не означава, че отказва да ги връща. Просто чрез описаната операция Нова Плама отразява в баланса реалната стойност на задълженията си в момента. По счетоводните стандарти у нас обаче това намаление на задълженията на рафинерията със 118.4 млн. лв. се отразява като печалба, която пък се облага със съответния данък. И тъй като българското законодателство

не прави разлика между реална и куха печалба

(какъвто е случаят с Нова Плама), рафинерията трябва да плати на бюджета данък в размер на около 40 млн. лв., колкото и нелепо да изглежда това.
В белите страни, за разлика от нашата, подобни проблеми отдавна са уредени от закона и такива кухи печалби, получени от книжно осчетоводяване на оптимистични оздравителни програми, условно казано, се заличават. Ето това обеща на 30 май премиерът Костов на собствениците на Нова Плама, в случай че ОДС има решаваща дума и в следващия парламент. Само че благоприятният изход можеше да бъде намерен значително по-рано, когато сините четири години дирижираха законодателния парад и икономиката.
Защото наред с този чисто финансово-счетоводен проблем Нова Плама носи на гърба си и друг, доста по-тежък. Вече втора година дружеството е безсилно да преодолее ударите, които понася от

плевенската съдебна губерния

В основата на екшъна с нея стои споменатият вече кредит от 8 млн. щ. долара, отпуснат през 1999 г. от фамозната виенска Централ Вексел унд Кредит Банк на новите собственици на плевенската рафинерия - кипърския Плама Консорциум Лимитид. Парите са необходими за завъртането на замразеното по онова време производство на предприятието. Кредитът пък е обезпечен с особен залог върху фирмата Рексойл, създадена от новите собственици на Плама с единствената цел през нея да минават търговските операции на рафинерията. През януари миналата година обаче Софийският градски съд уважи искането на обявената в ликвидация Централ Вексел унд Кредит Банк да си прибере обезпечението. Така управлението на Рексойл бе предадено на представящия се за пълномощник на банката у нас Емил Хърсев. Получавайки властта върху Рексойл,

Хърсев на практика сложи ръка

на входа и изхода на плевенското предприятие. Странното е, че въпреки широко афишираното от него желание, рафинерията най-сетне да заработи, тъкмо той даде началния тласък, който завъртя съдебноизпълнителната машина на Плевенския окръжен съд, който блокира работата на рафинерията.
Делата, които Нова Плама води, за да отпуши зациклилото производство на рафинерията, продължават да висят из плевенските съдебни инстанции. В същото мъгляво положение са и следствените дела, образувани срещу неправомерните действия на бившите синдици на Плама, признали вземанията на мними кредитори.
Няма кой да разплете и тънките схеми за източване на рафинерията, които успешно са чертани и прилагани от 1992 до 1998 година. Добре известни фирми като Евроенерджи, Мултигруп и Полирубко продължават да дължат на Нова Плама солидни суми, а плевенчани чакат там да се отворят нови работни места. Дано дочакат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във