Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВТИНОТО УБИЙСТВО НА ЯДРЕНАТА ЦЕНТРАЛА

Дебатите по искания вот на недоверие дотам размиха казуса АЕЦКозлодуй и картината на българската енергетика като цяло, че на публиката съвсем й писна. Я има, я няма двама-трима жители в нашата държава, които още да вярват, че цялата дандания е заради благоденствието на народа, а не заради нечии корпоративни, икономически или геополитически интереси. Позициите на Евросъюза изглеждат най-ясни. Година след падането на Берлинската стена старите демокрации започнаха да налагат нов ред на континента и още през 1991 г. заклеймиха опасните ядрени реактори от чернобилски тип. После тръгнаха на кръстоносен поход срещу тях, прилагайки по-скоро чисто йезуитски прийоми. Политическият натиск и шантажът бяха редувани от щедри обещания и значителни на пръв поглед финансови компенсации. Всяка от притиснатите държави успя някак да се оправи и по своему да оттъргува десетилетната битка. Единствено България остана с протегната ръчичка. Преди по-малко от месец Брюксел увеличи с 50% парите за ядрената безопасност на Стария континент до безпрецедентните 6 млрд. евро. През периода 2003-2006 г. те ще бъдат разпределени между 8-те ядрени реактори от съветски тип, действащи в Централна и Източна Европа. Два от тях са в Словакия, други два - в Литва, а останалите четири - в българската АЕЦ Козлодуй. Неизвестно е колко от парите ще получи Словакия. Но Литва успя тази пролет (сиреч преди увеличаването на сумите в ядрения европейски фонд) да договори малко над 1 млрд. евро. Най-вероятно сега квотата на Вилнюс ще е с поне 50% по-висока. А българският външен министър се похвали преди десетина дни с онези 100 млн. евро, които ЕС ни обеща за затварянето на първите четири реактора още през 1999 година.Не че протегнатата ръчичка можеше да получи кой знае колко повече. И не че което и да е друго правителство щеше да предотврати затварянето на малките блокове в Козлодуй. Но все пак трябваше да се воюва докрай. За продължаване на преговорите по глава Енергетика ни съветваше дори и еврокомисарят Гюнтер Ферхойген. Правителството на Симеон Сакскобургготски обаче избра другата тактика, обещавайки не само да затворим двата блока през 2006-а, но и година по-рано да отворим енергийния си пазар. В същия момент 15-те в Евросъюза отложиха отварянето на общия енергиен пазар за 2007 година. Така нещата си дойдоха на мястото. Зад широко афиширания страх на Западна Европа от опасните реактори започнаха да прозират другите мотиви. И политическите, и чисто икономическите. Евросъюзът, изглежда, няма интерес България да е енергийна, а оттам - и политически силна държава на Балканите. Евросъюзът иска да си гарантира прогнозируеми реакции на всяко от следващите български правителства, държейки ръка на шалтера. Евросъюзът или по-точно определени икономически лобита в него не контролират никоя от електропроизводствените ни централи. Но разполагайки с достатъчно свободни мощности, те застанаха на пътя на трансевропейските електрически потоци. Русия също не би имала нищо против кабинетът в София да е по-послушен. И да продължи да контролира работата или затварянето на българските електропроизводствени мощности, оборудването на повечето от които е произведено в бившия СССР. Години наред Москва се опитва да осигури и транзита на собствената си електроенергия през Балканите. Същият този транзит, заради който не чак толкова отдавна се гърмеше и стреляше. Независимо от огромните печалби, достигащи до близо цент за всеки киловатчас, през 2002-ра търговията с ток все повече губи криминалния си привкус и фокусира все по-съвпадащия интерес на Брюксел и на официална Москва.Въпреки честите совалки на шефа на руските Обединени енергийни системи Анатолий Чубайс отвъд Океана, Вашингтон и големите американски енергийни компании засега не проявяват интерес към европейския пазар. Но и за САЩ не е без значение какво ще е правителството в София. Особено след 11 септември и огромната въпросителна за Ирак. Без съмнение битката срещу световния тероризъм до голяма степен формира отношението на големите към ядрената енергетика на България. При това не само към централата в Козлодуй, но и към проекта за Белене, използван от сегашната власт по-скоро като заклинание. През седмицата министър Милко Ковачев рапортува, че документите по проекта са готови и изпратени за съгласуване по останалите ведомства, само че днес вече е достатъчно ясно, че на подготвената втора дунавска площадка атомни реактори просто няма да има. Повече от наивно е да се мисли, че при разстояние между Белене и Козлодуй от 60 километра някой ще ни позволи да построим на тази скромна площ две атомни централи. Пък ако ще и да са с най-безопасните западни реактори. Интересите на Москва в това отношение са коренно противоположни, като измерението им е чисто икономическо. Годишните приходи на руския ядрен монополист от доставки на свежо гориво и съхранение на касетите от АЕЦ Козлодуй са над 100 млн. щ. долара. А и строежът на втора атомна ще глътне над 1.5 млрд. щ. долара, за които Москва, изглежда, твърдо решена да воюва.Пазарлъкът между Брюксел, Москва и Вашингтон за региона все още продължава. В края на ноември 2002 г. обаче по всичко личи, че съдбата на АЕЦ Козлодуй е окончателно решена. Вместо производител с много ниска себестойност на генерираната електроенергия след 2006 г. атомната ни централа ще може да съществува единствено благодарение на... субсидии. А оттам все по-мъгляво става и енергийното бъдеще на страната. И докато политици и анализатори гадаят дали на 1 януари 2007 г. тя ще стане пълноправен член на Евросъюза, експертите са категорични. Още догодина вътрешните цени на тока у нас ще са по-високи от средните нива на Стария континент. Допълнително от държавния бюджет ще трябва да се заделят средства и за затваряне на крайно остарелите и неефективни производствени мощности. А също и за екологични глоби и санкции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във