Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВТИНОТО ИЗЛИЗА СКЪПО

Темата за обществените поръчки в застраховането стана отново актуална в началото на миналата седмица, когато дойде новината за разрушеното българско посолство в Багдад. Според регистъра на обществените поръчки от 1 февруари 2003 г. ДЗИ - Общо застраховане е застрахователят на движимото и недвижимото имущество на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина. Така че оттам Външно министерство трябва да чака компенсация за щетите, които засега се оценяват на около 500 хил. лева. Премията, която ведомството на Соломон Паси е заплатило за услугата, е 353 606 лева. Също през миналата седмица вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев обеща да подготви окончателно подобренията в Закона за обществените поръчки. Василев специално наблегна на повишаването на праговете, тъй като европейските били много по-високи от нашите. До момента резултат няма, а проблемът е съществен. Обикновено държавните ведомства при избора на застраховател се ръководят от основното изискване да получат услугата на ниска цена. Било защото отпуснатите за тази цел средства са малко, или от прекомерна спестовност. В същото време обектите, които те застраховат, са с висока стойност. Което означава, че при т.нар. тотална щета (когато всичко е опропастено) те трябва да очакват да получат срещу нищо нещо. За тяхно щастие бедствията са рядкост, което явно успокоява държавните чиновници, и нещата си вървят по старому.А евтините застраховки могат да причинят сериозни неприятности. Най-сериозният проблем е драстичното несъответствие между премията и застрахователната сума (стойността, върху която се застраховат обектите - обикновено това е стойността на обекта). Показателен пример в това отношение е изгорелият в края на 2001 г. Национален студентски дом. За да платят по-малко, шефовете му решават застрахователната сума да е равна на балансовата стойност на обекта. Сключен е договор със ЗК Орел, според който стойността на обекта е 34 хил. лв., но според оценката на вещи лица домът струва 3 416 500 лева. Студентският дом плаща премия в размер на 102 лева. Но бедата идва. Обезщетението, което Орел дължи на дома според условията на полицата, е... 520 лева. Стойността на направения ремонт на погиналото имущество пък е била 52 525 лева. В крайна сметка Орел дава на пострадалите студенти 10 хил. лв., но... като дарение, а не като обезщетение. Трябва да се уточни, че тук не става дума за обществена поръчка, но пък случаят е класическа илюстрация за подхода, който се прилага в тези конкурси.Поуки засега никой не си взима. Цената си остава водещият мотив да се сключи или не една застраховка. А на заден план остават изисквания като брой и вид на покритите рискове, начин на обезщетяване и срок на обезщетение, репутация и стабилност на компанията. Така например в бр.32/2003 г. на Държавен вестник е публикувана обява, с която Агенция Митници си търси застраховател. В нея е определено, че най-голяма тежест при оценката на кандидатите, които биха направили застраховка Автокаско на митническите возила, ще има премията (50% тежест в общата оценка на офертата). Сроковете за обезщетение при кражба имат 30% значимост. Още по-любопитно е положението при застраховката Щети на имущество за електронно оборудване, инсталирано в автомобили. В този случай цената носи на застрахователя 45% от оценката, срокът за изплащане на обезщетенията - 30%, отстъпките и начините на обезщетение и оценка на щетите - 20 процента. В крайна сметка излиза, че покритите рискове, които застрахователят предлага и от които на практика зависи цената, не са определящи за избора на Агенция Митници. А това означава, че даден застраховател би могъл да изключи от полицата повечето най-вероятни събития, което му позволява да предложи ниска тарифа и да спечели поръчката. И естествено е лесно да се предвиди какво ще стане, когато настъпи произшествие. Друг проблем, който възниква от ниската цена на полицата, може да се илюстрира с последния конкурс за застраховател, обявен от Главна данъчна дирекция (ГДД). В поканата към дружествата е определена максимална стойност на премията от 160 000 лева. А става дума за застраховки Живот и Злополука на данъчни служители, които, както се видя, често стават жертва на любовта и благодарността на фирмите, които проверяват. След като животозастрахователните компании явно са си направили сметка и са преценили, че нападенията срещу данъчни служители са твърде чести и брутални, поради което и скъпи, на финала в ГДД постъпиха само две оферти. Едната бе от дотогавашния застраховател на дирекцията - ЗК Витоша Живот, а другата - от Орел Живот. Обаче според Закона за обществените поръчки при подобни състезания са нужни поне трима участници. Затова конкурсът беше прекратен и се пристъпи към процедура на пряко договаряне. В крайна сметка от 9 юни за данъчните ще се грижи Орел Живот, но се получи повече от месец разлика във времето от изтичането на договора на Витоша до сключването на новия. Малко по-различно протече конкурсът в Националната служба за растителна защита (НСРЗ). Там комисията, която трябваше да избира победител, постави по-други условия - цена (25%), резерви (20%), печалба за последните две години (15%), собствен капитал и дял на застрахователния пазар (по 6 процента). Спечели Евроинс с междинна оферта от 31 хил. лева. В същото време ДЗИ беше предложил минималната цена от 21 700 лева. Експертите на НСРЗ явно са преценили, че най-разумно ще е да изберат златната среда, за да бъдат сигурни, че ще получат адекватно обезщетение в случай на злополука. Обаче в седемдневния срок след обявяване на решението (12 март 2003 г.) ДЗИ го обжалва пред Софийския градски съд. Договор още няма, защото съдът се бави, макар че по закон трябва да насрочи дело в рамките на месец, казаха юристи от НСРЗ. А една от полиците е за застраховка Злополука на работници, които работят в много лоши условия на труд. Евентуален изход за НСРЗ ще е да намери застраховател конкретно за Злополука, а иначе да чака съдебното решение. По въпроса за ниските цени при подобни сделки и възможните големи обезщетения повечето застрахователи декларират, че предлагат разумни премии и не се стремят към договор на всяка цена. В същото време те искат да спечелят, включително и чрез намаление на тарифите си, защото обществените поръчки им носят приходи - според регистъра на поръчките за цялата 2002-ра са платени премии от 4.736 млн. лева. Толкова са годишните премийни приходи на някои малки компании в застраховането. Това обяснява защо при ниските доходи на населението, при липсата на големи обекти за застраховане на тях, общо взето, не им остава друго освен да се натискат и за малкото, което държавата дава. Някои може би разчитат така да проврат крак през полуотворената врата, да се докажат, та догодина да поискат повече. Пък и остава надеждата, че съдбата ще е благосклонна. За миналата година например ЗК Орел няма искове за обезщетения, с изключение на срутения покрив на общината в Силистра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във