Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКОТО НИ БЪДЕЩЕ ПОНАМИРИСВА

ВЪНШНИТЕ ТОАЛЕТНИ И СЕПТИЧНИТЕ ЯМИ СА СРЕД НАЙ-ГОЛЕМИТЕ АТРАКЦИИ ЗА СТОТИЦИТЕ ХИЛЯДИ ЧУЖДЕСТРАННИИ ТУРИСТИУлисана в гонитбата на заветното членство в Евросъюза, и на сегашната власт не и стигна мандат (а и желание) да решат един твърде сериозен проблем, който за истинските европейци отдавна вече е история. Става дума за изграждането на централизирана канализация - критерий както за хигиената и културата на една нация, така и за нейното икономическо състояние. Изглежда някак странно държавата, която след броени дни ще подпише договора за присъединяване към Европейския съюз и с претенции да се превърне в център на зимен и морски туризъм, да е надупчена от септични ями. Ето какво показва сухата статистика - едва 277 от населените места у нас имат изцяло или частично изградена канализационна мрежа. От тях 167 са градове. Според информация, предоставена на в.БАНКЕРЪ от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, най-добро е положението във Варна - към централната канализация там са свързани 94.03% от сградите. Следват Плевен с 92.8%, Бургас - 91.14%, Пловдив - 91%, и Стара Загора - 87 процента. Чак след това се нарежда София, където мрежата е изградена 85 на сто. В останалите 15% влизат крайните райони и... най-баровските квартали на столицата - Бояна, Драгалевци, Княжево, Симеоново, Панчарево, Банкя. Там къщи и вили на стойност стотици хиляди евро масово изливат отпадните си води в септични ями. И когато подпочвените води са плитки (доста често за полите на Витоша например), над луксозния инак имот се стелят не съвсем изискани миризми. Някои по-предприемчиви бизнесмени са му намерили цаката - изградили са си частна канализационна мрежа. Вместо в пречиствателна станция обаче мръсотиите се изливат в.... близкото дереМалкият проблем е, че частният вонящ канал е незаконен. По-сериозният е, че отходните води превръщат живописните витошки дерета в клоаки. Местните властите са съвсем наясно с проблема, но години наред си затворят очите за него. При това не само поради пословичната чиновническа инертност и безхаберие, но и заради особения статус на владелците на частната канализация и слабостта им към силово решаване на проблемите.Далеч по-миризлива е ситуацията в Русе. В петия по големина град в България едва 52% от населението разполага с централна канализация. За останалите русчуклии отходните води отиват там, където и по времето на баба Тонка. В предканализационно безвремие са застинали всичките ни селища от 30 до 50 хил. жители - там централната канализация покрива максимум половината град. А в по-малките - с население до 10 хил. души, изградената мрежа обикновено обхваща центъра и обществените сгради. Трагедията обаче става пълна, като стигнем до селата - по данните на строителното министерство едва 2.1% от тях имат канализация!Отчайващо е положението и при курортните комплексиПри изграждането на повечето от тях инфраструктурата не е била разчетена за туристическия бум от последните няколко години. Показателен е случаят със Златни пясъци, където нито един от новостроящите се хотели не е получил разрешение от ВиК-Варна да се включи в канализационната мрежа. Капацитетът на местната пречиствателна станция е недостатъчен, той е бил разчетен за около 19 000 легла, а броят им вече надминава 21 000, заяви неотдавна шефът на местното ВиК дружество Валентин Вълканов. Примерът с Банско пък е на път да стане емблематичен. Преди десетина години зимният курорт бе съвсем скромно градче с няколко хиляди жители и частична канализация главно в централната част. Сега само обслужващият персонал е десетки пъти повече. А външните тоалетни и септичните ями се превръщат в една от най-големите атракции за хилядите чуждестранни туристи. Впрочем проблемът не е от вчера. Във ВиК сектора има сериозен дисбаланс, признават и експертите на Министерството на регионалното развитие. В изграждането на отходни тръби и пречиствателни станции страната ни изостава значително спрямо развитието на водоснабдителните системи, коментираха пред в.БАНКЕРЪ от ведомството. Централното водоснабдяване покрива 98% от територията на България, а 70-те хиляди километра тръби ни нареждат сред първите шест държави в Европа по този показател. За съжаление точно на обратния полюс сме по отношение на канализацията. Общата дължина на канализационната мрежа и външните колектори е около 9 хил. километра. А и само една трета от тях са изграждани през последните 20 години и са със сечение над 400 милиметра. Останалите канали са строени до 1973-а и са с размери 200 и 300 милиметра, което при обилни дъждове предизвиква чести наводнения.Причините за трагичното състояние на канализацията са доста. На първо място може би трябва да се посочи липсата на ясна законодателна рамка в сектора, казва директорът на фирма Инфрагруп и представител на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация Иван Греченлиев. Липсва и институционална представителност в тази сфера - за нея отговаря само звеното Водоснабдяване и канализация, което през годините се колебае между отдел и дирекция в регионалното министерство. Даже идеята за самостоятелен воден регулатор пропадна, и той бе сведен до отдел в Комисията за енергийно регулиране. Все още няма и Закон за водоснабдяването и канализацията, който ясно да разграничи собствеността върху мрежата - коя част е общинска и коя държавна. Безспорно мъглата около собствеността е доста сериозна спънка. Никой не би вложил средства в дружество с неясни стопани, особено като се има предвид, че инвестициите за изграждането на отходни тръби са три пъти по-големи от тези при водопроводите. А иначе задължението за изграждането на инфраструктурата е приоритет или на държавата или на общината. Дори и след концесионирането на мрежата в столицата Софийска вода реално не придоби каналите и водопроводите и те останаха общинска собственост. Отделен въпрос е, че в бюджетите на местните власти много трудно се заделят пари точно за отпадните води. Затова в по-големите градове се използва друг модел - при интерес на строителна фирма да изгради жилищен комплекс или административна сграда тя се подсеща, че е добре да направи и съответната инфраструктура (естествено стойността й се включва в крайната цена на обекта). В Германия този въпрос е уреден по малко по-различен начин - строителната площадка се предава на инвеститора с докарани до нея ток, вода, природен газ и канализация. Но за да стигне и България до този модел, явно ще й е необходимо малко повече време, отколкото да влезе в Европейския съюз. Според поетите по преговорна глава Екология ангажименти, до края на 2010 г. всички наши градове с население над 10 хил. жители трябва да имат изградени канализация и пречиствателни станции, а до края на 2014 г. в европейските норми ще се наложи да се вместят и селищата с население над 2 хил. души. На практика през следващите десет години е необходимо да бъдат изградени около 430 пречиствателни станции плюс канализация, което според сметките на строителното ведомство ще струва над 2.2 млрд. лева. Парите съответно ще бъдат осигурени по програмите ИСПА, САПАРД и от националния бюджет. Поетите ангажименти обаче са едно, а реално свършената работа - съвсем друго. Броят на изгражданите обекти е повече от скроменв момента се строят пет нови пречиствателни станции, предвиждат се и други шест, но те са на етап разглеждане на проектите. Други 13 станции ще бъдат реконструирани. Отделно само със средства на общините и на министерствата на финансите, екологията и на регионалната развитие се изграждат още десет пречиствателни станции. Ако приемем, че за нова станция отиват около три години, то при сегашните темпове ще изпълним ангажиментите си по глава Екология някъде след 2050 година.Основният проблем за забавянето е, че нямаме готови проекти. Освен тези 430 пречиствателни станции ще е необходимо да построим 1000 колектора. Досега трябваше да имаме проекти поне за 100 станции, колектори и разпределителни мрежи, коментира Иван Греченлиев. Само че как да ги има при липсата на достатъчно информация по въпроса и типично българските противоречия между две или повече селищата къде точно да бъде изградена пречиствателната станция? Освен това повечето експерти в бранша смятат, че сериозни пробойни се появяват и при провеждането на търговете за изпълнител. Доказателство е първият търг за изграждането на пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград, който бе анулиран през юли 2003 г. по настояване на Делегацията на Европейската комисия. Комисарите установиха, че при оценката на офертите е бил нарушен принципът на конфиденциалност.Другото възможно решение на въпроса с финансирането е да се мисли за преструктурирането на водния сектор, отбеляза Иван Греченлиев. Но дали чрез концесиониране, договори за управление, аренда или по модела изгради - експлоатирай - предай, на този етап все още не е измислено. Нещата опират и до предприемчивост. Започнем ли преструктуриране, ще влязат и нови играчи, които ще намерят парите, категоричен е шефът на Инфрагруп. Засега експертите са единни, че не бива да се използва английската схема - т.е. чистата приватизация, и че във всички случаи трябва да се привлече банковият сектор. Инвестирането в канализация и пречиствателни станции е сериозно, но безрисково вложение, тъй като човек непрекъснато се нуждае от вода под всякакви форми. Отделна тема са сроковете на изплащане, които са от порядъка на 12 години. Халът, на който е централната канализация в страната, се дължи до голяма степен и на липсата на политическа воля. Обикновено политиците и на местно, и на държавно ниво не се занимават с ВиКИнвестициите в тази област са свързани с определени негативи за жителите (най-вече повишени такси). Другото неудобство са изкопите, пръстта, шумът от строителната техника, блокираните улици... Затова всички политици, без значение от цветовете, предпочитат да подминат проблема само с обещания и да оставят разрешаването му за бъдещето. Изграждането на канализацията у нас поначало започва доста късно. Първите отходни тръби са положени в София едва през 1898 г., докато в Чехия например още през XVII век в замъците е имало такива. Но в изоставането, не тогавашното, а сегашното, все пак може да има и нещо положително - възможността в новите канализационни мрежи и пречиствателни станции да се използват най-модерните технологии и материали. А докато се наканим в Евросъюза, изглежда, ще трябва да ни изтърпят със смрадта на септичните ями и външните ни тоалетни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във