Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕЛЕКОМИ - САГАТА ПРОДЪЛЖАВА

И в Европа приватизацията съвсем не е лесна работа. Действително държавите от ЕС се стремят към икономическа унификация, но политиците често объркват конците. А и докато Старият континент упорито се опитва да измъкне бизнеса си от ерата на държавния контрол, застрашителното надигане на поредната високотехнологична криза - в европейските телекоми, заплашва да спре успешния европейски приватизационен полет.През юли 2002 г. шефът на Дойче Телеком (Deutsche Telekom) Рон Зомър бе принуден да подаде оставка под натиска на немското правителство, което притежава 43% от най-голямата европейска телекомуникационна компания. Тогава канцлерът Герхард Шрьодер призна, че се надява новият мениджърски екип да прекрати спада на акциите на фирмата, които се обезцениха с повече от 89% през последните две години. Всъщност с оставката на Зомър германският кабинет се постара да увеличи шансовете си за състоялите се този месец избори. В средата на септември и френското правителство, което държи 55% от акциите на Франс Телеком (France Telecom), изгони генералния й директор Мишел Бон, след като той допусна сериозни финансови загуби през първата половина на годината. За разлика от Европа в Америка падането на такива мощни стълбове като УърлдКом (WorldCom) и Глобъл Кросинг (Global Crossing) не се оказа достатъчен стимул, за да принуди властите да влеят нови сили в закъсалата телекомуникационна индустрия. Това поведение се обяснява отчасти със сериозните скандали, които напоследък неминуемо съпътстват корпоративните кризи в Съединените щати. Но не бива да се забравя и че в най-мощната икономика на света отпускането на държавна помощ не е правило, а по-скоро изключение, оправдано от екстремни ситуации като събитията от 11 септември 2001 г. например. Старата бизнесшкола в Европа все още посреща капитализма в американски стил с хладен ентусиазъм. Падането на главите на редица европейски топмениджъри, склонни към смели сливания и поглъщания, е само поредното доказателство за това. През 1996 г. 52-годишният Рон Зомър предложи първата публична емисия на акции на Дойче телекомкоято превърна милиони германци в нейни акционери. Опитите му за международно разрастване на компанията обаче завършиха с неуспех, след като немският монополист похарчи близо 70 млрд. щ. долара за придобиване на лицензи на мобилни оператори от трето поколение и за сделки по поглъщането на други телекомуникационни фирми, включително и щатската Войс Стрийм Уайърлес (Voice Stream Wireless). Дойче Телеком натрупа огромни дългове в размер на 67 млрд. евро, които при напускането на Зомър през юли надхвърляха с една трета пазарната й стойност.Оставката на Рон Зомър бе третата поред смяна на шеф на водеща европейска телекомуникационна компания през последните няколко месеца. През ноември 2001 г. Паул Смитс напусна директорския пост в бившия холандски монополист Кей Пи Ен (KPN), завещавайки дългове от 22.8 млрд. евро след опитите си за масирана европейска експанзия. През януари 2002 г. Питър Бонфийл пък сдаде кормилото на Бритиш Телеком (British Telecom), чиито задължения са над 40 млрд. щ. долара. Но големите събития все още предстоят. Днес Франс Телекоме една от най-задлъжнелите компании в света с дългове от близо 70 млрд. евро. Сегашните управляващи във Франция обясняват финансовата криза в телекома с две основни грешки на социалистическия кабинет на Лионел Жоспен - смелите покупки на лицензи за мобилни мрежи от трето поколение и предизвикалата противоречиви реакции приватизация на френската фирма. По силата на договореност с френските профсъюзи през 1996 г. бе прокаран закон, който задължава правителството да остане мажоритарен собственик на Франс Телеком и да запази на работещите там статута на държавни служители. Твърди се, че именно догматичното придържане към тази политика е принудило генералния изпълнителен директор Мишел Бон да плаща в кеш, а не в акции за всички мащабни покупки. Само придобиването през 2000 г. на британския мобилен оператор Ориндж (Orange) например струва на Франс Телеком 40 млрд. евро. През 2001 г. компанията отбеляза рекордни загуби от близо 12.2 млрд. евро. А само през първите шест месеца на 2002 г. акциите й паднаха с над 75 процента. Така Мишел Бон бе принуден да подаде оставка. Нещо повече, на съвещанието си на 12 септември бордът на директорите й отказа финансова помощ на закъсалия немски мобилен оператор Мобилкомв който Франс Телеком държи 28.5 процента. През 2000 г. френската компания сключи споразумение за инвестиции в размер на 10 млрд. евро за изграждането на мобилна мрежа от трето поколение в Германия. Дълговете от 7 млрд. евро на Мобилком и ожесточената конкуренция на немския пазар за трето поколение мобилни услуги обаче принудиха контролираната от държавата френска фирма да се оттегли от начинанието. Този ход засили напрежението между правителствата в Берлин и Париж. Особено след като Мобилком представи подробности от договора, според който Франс Телеком се е задължила да финансира своя немски партньор до 2010 година. За щастие на 5500-те служители и над 5-те милиона клиенти на германския мобилен оператор, в средата на септември кабинетът на Герхард Шрьодер предостави на закъсалия Мобилком спасителните 400 млн. евро. Съвсем прозрачният популистки ход на канцлера Шрьодер се оказа повече от успешен. На изборите на 22 септември той спечели с минимална преднина оспорваната борба с Едмунд Щойбер. Но политическите победи съвсем не гарантират разрешаване на проблемите на европейските телекомуникационни компании. Сагата продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във