Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОФШОРЕН РАЙ МАЛКО ОТЕСНЯ

Офшорните оазиси в Европа от миналата седмица намаляха още с един, след като изтече ултиматумът, даден от Европейската комисия на Гибралтар. Данъчните облекчения, които превърнаха британската колония в рай за чуждестранни компании, трябва поетапно да бъдат премахнати преди декември 2010 година. До края на 2005-а могат да бъдат регистрирани не повече от 823 нови офшорни компании, които ще ползват данъчни привилегии само до 2007-а. Фирмите, които вече съществуват, ще получат с три години по-дълъг срок, стига да не правят промени в собствеността си. Не е тайна, че зад натиска на Еврокомисията се крият интересите на Испания, която още от 60-те години се опитва да си върне мъничкия полуостров от Обединеното кралство. Според испанската жалба до Еврокомисията офшорният статут на Гибралтар е нарушение на честната конкуренция и форма на държавно финансиране, което е забранено в границите на ЕС.По оценки на западни анализатори офшорните фирми в Гибралтар са над 10 000, или повече от една трета от всички регистрирани компании в британската автономна територия. Ежегодно всяка от тях плаща данъци от порядъка на 320-430 евро, макар иначе данък печалба в Гибралтар да е 35 на сто. Тази удобна ниша на Стария континент се ползва от много фирми, но най-впечатляващ е броят на руски компании. Тя, разбира се, не е убегнала от полезрението на няколко български дружества. С тамошни офшорки се свързват някои от най-известните имена в българския бизнес, като: Спас Русев, Максим Димов, Петя Славова, Митко Събев, както и новият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски. Управляваната от Спас Русев фирма Телелинк АД, която е регистрирана през 2002 г., е собственост на гибралтарска офшорка (Скотамбър лимитед, с 99-процентов дял). Телелинк бе един от основните подизпълнители по изграждането на националната мрежа на Глобул. През миналата година фирмата сключи и договор с вече приватизираната БТК за изграждане на мрежи за високоскоростен ИНТЕРНЕТ в осемте най-големи града на България. По информации в печата сделката е за близо 50 млн. евро. Сред регистрираните на Гибралтар е и МакКап Лимитид, собственик на 99 на сто от МакКап Холдинг АД. Шеф на съвета на директорите на холдинга е бившият ковчежник на жълтото движение Максим Димов, а в управата му до септември 2000 г. е бил и Мирослав Севлиевски. В състава на холдинга влизат близо 30 дружества, включително и лидерът в текстилната промишленост Албена стил и МакКап Брокерс, един от водещите инвестиционни посредници у нас. Гибралтарското Сенчъри промоушън притежава 95% от пловдивското Синел АД. Останалите 5 на сто държи бизнесменът Венцислав Стоев, участващ в управлението на Унифарм и съдружник в Роял Електрисити (заедно с Васил Стоименов и собственика на Девин Стефан Шарполов). Създадената през юни 1991 г. Феста АД - от Петя Славова и Митко Събев, увеличава капитала си през 1997-а, като новите акции са купени от регистрираното в Гибралтар Проспър Къмпани Лимитед. Година по-късно дружеството прераства във Феста холдинг АД. В момента капиталът на холдинга е разпределен между Петя Славова, която притежава 86% от акциите, и децата й Ивайло и Жени, собственици на по 6 процента. Офшорните зони се създават веднага след Втората световна война, най-вече в отделилите се британски колонии. В момента те са около 40, като в повечето от тях няма данък печалба или той е сведен до минимални ставки, от порядъка на няколко процента. За регистриране на фирма в подобна зона се изискват данни за собственика, референции от банки за него, копие от паспорта, адреси и други данни за лицата. В регистъра се вписват управляващи и собственици, но те се разкриват само след изрично съдебно решение. В Европа основните офшорни зони са Швейцария, Лихтенщайн, Гибралтар, о-в Ман, Джърси и Гернси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във