Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКАТА МОДНА ИНДУСТРИЯ СЛИЗА ОТ ПОДИУМА

Два пъти в годината в Париж се провеждат ревюта на висшата мода. Този път шоуспектаклите бяха открити от италианския дизайнер Джорджо Армани, който за първи път се представя във френската столица. Но шумът около неговата изява беше почти заглушен от терзанията на модната индустрия за собственото й бъдеще. Европейските дизайнери се питат колко още ще оцелее висшата мода? Заради намаляването на клиентите и копирането на моделите от веригите за дрехи с бързи производствени цикли вече стана почти невъзможно да се печелят пари от шиене на облекла по индивидуална поръчка. Легендарните модни къщи Живанши (Givenchy), Ив Сен Лоран (Yves Saint Laurent), Версаче (Versace) и Валентино (Valentino) непрекъснато отчитат загуби. Печеливша е единствено Шанел (Chanel). След като не успя да излезе на печалба в продължение на години ,Унгаро (Ungaro) беше обявена за продажба. А в края на януари най-голямата група за луксозни стоки Луи Вюитон Мойе Енеси (Louis Vuitton Moet Hennessy), в която влизат няколко десетки компании, продаде на символична цена друга губеща марка - Кристиан Лакроа (Christian Lacroix). След дълга поредица от загуби италианската фирма Прада (Prada) се раздели със стилиста Хелмут Ланг. Показателно е, че преди десет години над 20 модни къщи се представяха с ревюта в Париж. Днес тези, които могат да си позволят това, се броят на пръсти.Без никакво съмнение, европейската търговия с дрехи изпитва все по-сериозни затруднения. Висшата мода съществява благодарение на веригите за луксозни стоки. Марката Валентино (Valentino) например е собственост на Марцото (Marzotto) - най-голямата италианска групировка за облекла и текстил. А Ив Сен Лоран принадлежи на френския конкурент на Луи Вюитон - Пино-Прентан-Редут (Pinault-Printemps-Redoute).Производителите на дрехи за масовия потребител не могат да си позволят продължителни загуби. Ето защо средно големите и малките фирми във Франция, Италия и Испания намаляват обема на продукцията си или изнасят производството си в чужбина. Някои от тях се сляха или се опитаха да намалят разходите, като снижиха качеството на стоките си. Десетки банкрутираха, а много други продължават да се борят за оцеляването си. Основната причина за трусовете на масовия пазар за дрехи в Европа е конкуренцията на Китай, където разходите за труд са несравнимо по-ниски. Нещо повече - от 1 януари 2005-а световната търговия с текстилни изделия е освободена от всякакви ограничения и страните членки на Европейския съюз тревожно очакват китайската продукция да наводни пазарите им. ЕС е най-големият износител на текстил в света и вторият по големина износител на облекла. Световната търговска организация (СТО) обаче прогнозира, че до две години Китай ще може да контролира около 50% от световния пазар на текстилни изделия.Родината на повече от половината текстилни фирми на Стария континент - Италия, ще пострада най-много от тези процеси. В страната има около 50 хиляди предприятия, концентрирани предимно в Биела, Комо и други райони. Това са малки, най-често фамилни компании, в които работят по десетина човека. Почти две трети от продукцията им се изнася в чужбина и много от тях вече усетиха последиците от китайското нахлуване. Производителят на кашмир Фратели Пиаченца (Fratelli Piacenza) от Биела днес премества производството си в страни, където работната ръка е по-евтина. Други фирми намаляват обема на продукцията и съкращават персонала си. В момента текстилните предприятия в Италия изживяват криза, подобна на тази във Франция отпреди няколко години. Между 1993 г. и 2003 г. десетки фирми излязоха от бизнеса, след като една трета от работните места в индустрията бяха съкратени. Сега над 60% от френските търговски марки работят в чужбина. През 1990 г. производителят на чорапи Кинди започна да изнася част от предприятията си си в Северна Африка и Португалия, а днес планира да намали още повече разходите си през следващите три години, като премести 30% от производството си в Китай. Модните асоциации на Франция и Италия винаги са били съпернички, но през януари се споразумяха как съвместно да смекчат удара от премахването на текстилните квоти. Те възнамеряват да си сътрудничат в борбата срещу фалшифицирането на марки и стоки и за налагането на по-нататъшни мерки, които да ограничат вноса на нискокачествен текстил. Най-ефективният лобист на модната индустрия е Юратекс (Euratex) - паневропейската търговска асоциация с централа в Брюксел, която обединява 114 хиляди компании за текстил и конфекция с годишни продажби от 196 млрд. евро. През последните няколко месеца организацията поиска от държавите членки на ЕС да наложат търговски ограничения върху вноса на китайски текстилни продукти, според изискванията в договора за приемането на азиатския гигант в СТО. В официално съобщение на Юратекс се уточнява, че на 9 март е депозирана молба за задействане на предпазна клауза срещу 12 категории стоки, внасяни от Китай. През 2002 и 2003 г. вносът на анораци от тази страна се е увеличил между три и четири пъти, а цените им са паднали със 75%, твърди говорител на асоциацията. Турция вече взе решение да използва защитни търговски бариери срещу 43 категории китайски текстилни стоки, а неотдавна и Аржентина въведе квоти за вноса на текстил от Китай. Европейският комисар по търговията Питър Манделсон обаче засега е безучастен към идеята за връщане на ограниченията. Европейската комисия твърди, че работи върху въвеждането на защитни търговски бариери, но тя повтаря това вече трети месец, недоволства Тиери Нобло от Съюза на текстилната индустрия във Франция.Самият Китай замисля да определи минимални цени за износа на някои облекла и експортни мита от 2-4 процента. Само че тези мерки едва ли ще имат желания ефект. Европейските фирми трябва да продължат да се преструктурират и да концентрират вниманието си върху качеството на продукцията и новите технологии, които са техните единствени предимства в съревнованието с Китай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във