Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ НИ НАМИГНА С 95 МЛН. ЕВРО

Частна компания, университет или изследователски център ще направи предварителната оценка на Националния план за развитие на България след присъединяването й към ЕС, научи БАНКЕРЪ. Разработването на подобен документ е предвидено в стратегията за участието на страната в структурните фондове и Кохезионния фонд на Евросъюза, одобрена от парламента през пролетта на 2002-ра. Националният план ще обобщи всички икономически мерки, които ще се финансират със средства от международните донори след 2007 г. и на практика ще замести сега действащия План за икономическо развитие в периода до 2006-а. Едно от изискванията на Европейската комисия е след разработването на първоначалния вариант на новия документ да бъде направен и т. нар. предварителен (ex-ante) контрол. Идеята е той да установи доколко записаните от държавните служители проекти за финансиране с пари на европейските данъкоплатци отговарят на стратегическите интереси на нашата държава. По думите на високопоставени служители на финансовото ведомство с тази нелека задача най-вероятно ще бъде натоварена водеща чуждестранна или българска консултантска компания, избрана след конкурс по Закона за обществените поръчки. До участие в надпреварата почти сигурно ще бъдат допуснати и висши икономически учебни заведения и изследователски центрове. Работата по националния план за развитие, който е и едно от необходимите условия за затварянето на глава Регионална политика от преговорите с ЕС, трябва да започне в началото на следващата година. Отговорна за разработването му е Агенцията за икономически анализи и прогнози, като за тази цел в нея ще бъдат назначени 14 нови специалисти.На този етап обаче грижите около плана са бял кахър. Във вторник (28 октомври) с шампанско бе ознаменувано подписването на меморандума между България и Европейската комисия по Националната програма ФАР- 2003. Министърът на финансите Милен Велчев и посланикът на ЕС у нас Димитрис Куркулас парафираха споразумението, според което ни се отпускат безвъзмездно 94.9 млн. евро. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, парите ще се използват за финансирането на проекти в областта на държавната администрация, ускоряването на съдебната реформа, борбата с корупцията, стимулирането на икономическия ръст, интегрирането на малцинствата и синхронизирането на българското законодателство с това на Европейския съюз. Необходимо е да се отбележи, че меморандумът между София и Брюксел бе подписан доста по-рано от обичайното. Само за сравнение, през 2002-ра тържествената церемония, на която Велчев и Куркулас си стиснаха ръцете по същия повод, бе през декември. По думите на финансовия министър по-ранното парафиране сега се дължи на добрата работа на подопечната му Дирекция за управление на средствата от ЕС. Похвалите си не спести и посланик Куркулас. Той оповести резултатите от проверката, която Комисията по бюджетен контрол към Европарламента направи у нас през септември, за да установи как се усвояват средствата от еврофондовете. Оказва се, че констатациите й са доста положителни въпреки данните на Министерството на финансите. Според тях в периода 2000-2002 г. сме подписали меморандуми по ФАР на стойност 242.443 млн. евро, сключените договори са за 70.688 млн. евро, а реално изплатените суми по различните проекти са за 38.212 млн. евро. На практика това означава усвояване от около 15 на сто от одобрената помощ. Съдейки от финансовия анекс към Пътната карта за България, приета на срещата на ЕС в Копенхаген (12-13 декември 2002 г.) през следващата година, помощта за нашата страна трябва да бъде увеличена с 20 на сто спрямо сегашните около 300 млн. евро. Финансовата благодат обаче може да се окаже и по-голяма от заплануваната. Една немалка част от своеобразния бонус ще дойде именно по програма ФАР. Между българското правителство и Еврокомисията бе постигната политическа договореност за индикативен бюджет за 2004 г. от 157.3 млн. евро (което е с 60 на сто повече от 2003 г.). Ръководителката на дирекция управление на евросредствата към финансовото ведомство Боряна Пенчева съобщи пред журналисти, че догодина ще получим и 62 млн. евро за проекти, свързани с изваждането от експлоатация на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй. Сумата е част от прословутите 200 млн. евро по меморандума Ферхойген-Михайлова от ноември 1999-а. Също през 2004 г. от ЕС ще отпусне и 27 млн. евро по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество за насърчаване на развитието на погранични райони. Други 104 млн. евро пък ще дойдат по линия на програма ИСПА. Те ще бъдат изразходвани предимно за изграждане на водопречиствателни станции и сметища. За подпомагане на селското стопанство определена сума за 2004 г. е 55 млн. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във