Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПАРИТЕ ЩЕ НАПРАВЯТ ФЕРМЕРИТЕ СЧЕТОВОДИТЕЛИ

Меглена Плугчиева, заместник-министър на земеделието и горите, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Плугчиева, кои са успехите, постигнати в преговорите с Брюксел по глава Земеделие, които и опонентите ви не могат да отрекат?- Когато става дума за преговори, трябва да се отчете в каква среда са се водили те. Обстановката не беше много благоприятна. Европейската комисия бе към края на мандата си, предстояха избори за Европейския парламент. Вниманието бе насочено към десетте нови страни членки, а ние се стараехме преговорите да приключат в рамките на ирландското председателство. Всичко това ги направи сложни и напрегнати. На първо място все пак трябва да отбележим, че към България бе подходено с методиката, приложена към десетте новоприети държави. Бяха използвани статистическите данни от референтни периоди от три и пет години, непосредствено преди затварянето на главата. Искам да ви уверя, че това беше възможният максимум, който можехме да постигнем. Безспорен успех е и сериозната допълнителна сума за развитието на селските райони, която извоювахме. Доказахме, че България се нуждае от по-голям финансов ресурс и получихме още 116 млн., които съставиха общата сума от 733 млн. евро за тригодишен период. Тези пари ще бъдат инвестирани на базата на Националния план за развитие на земеделието, чието разработване започна и ще приключи до 2006 година. В него ще бъдат заложени основните приоритети и начинът, по който ще се използват средствата. Извоювахме и всички възможни 30 мерки за селските райони, които се прилагат в ЕС. После, съобразно българската специфика, ще се определят и акцентите на финансирането. В Евросъюза те са върху агро-екологичната мярка, необлагодетелстваните райони и полупазарните стопанства. При нас най-вероятно ударението ще падне върху подпомагането на тези райони и преструктурирането на полупазарните ферми. Успех са и договорените площи за полски култури, които са над 26 млн. дка, както и за лозята - 1.5 млн. дка. И в двата случая не само удовлетворихме очакванията на браншовите организации, но и ги надхвърлихме. Увеличена бе и производствената квота за тютюна от 42 хил. на 47 хил. тона. Освен това нашите сортове попаднаха в най-благоприятната група, за която субсидията е най-висока. Не оставяте ли тежко наследство на следващия кабинет, договаряйки към преките евросубсидии и сериозно съфинансиране от бюджета? Все пак става въпрос за около четвърт милиард лева годишно?- Бих казала, че това е щафета, която подаваме на следващото правителство. Помислете колко години нищо не е правено за селското стопанство. Този сектор трябва да стъпи на крака. Необходимо е да подпомогнем сдружаването на земеделските стопани. Не е нормално производителите на плодове и зеленчуци да нямат национално представена браншова организация. За тях не се предвиждат директни плащания, но те ще могат да разчитат на подкрепа в размер на 4.1% от стойността на реализираната на пазара продукция. Поискахме от Европейската комисия тези средства да се разпределят индивидуално, но категорично ни беше отказано. Така че парите ще се превеждат на браншовата организация, която после ще ги разпределя между членовете си. Както подхвърли обаче при последното си посещение у нас комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, затварянето на глави далеч не означава готовност за членство... - Ние сме в позицията на ученици, които сега трябва да покажат как прилагат наученото на практика. Основните ангажименти, които стоят пред нас, са изпълнението първо на всички норми, стандарти и изисквания за ветеринарно-санитарния контрол. В това отношение имаме много сериозна програма - категоризация на предприятията в млеко- и месопреработвателния сектор, като целта ни не е да ги затваряме, а да им помагаме чрез фонд Земеделие и програма САПАРД. От първостепенно значение за страните от ЕС е сигурността на храните. Затова хранително-вкусовата ни промишленост трябва да е изрядна. Ставаме и външна граница на Евросъюза, което налага изграждането на ветеринарни пунктове на ГКПП-тата. Задължително е да имаме и екарисаж за високорискови отпадъци, чието строителство ще бъде финансирано по програма ФАР. Не бива да се пренебрегва и административният капацитет на държавата - подготовката на хора, способни да управляват този финансов ресурс. Важна задача е създаването и акредитирането на разплащателна и на интервенционна агенция до 2006-а, за да може те да заработят на 1 януари 2007 година. По данни на Дирекция Поземлени имоти, регистри и информационни технологии регистрираните до април 2004-а земеделски производители са 52 555. Как ще накарате и останалите да декларират стопанствата си?- Големият проблем при земеделските стопани, които трябва да регистрират земята и да декларират броя на животните, е да бъдат научени да водят счетоводство. Иначе няма да имат право на помощ. Наши колеги, завърнали се неотдавна от Полша, разказаха, че 1.4 млн. стопани там трябва да бъдат регистрирани в двуседмичен срок. Не го ли направят, средствата ще бъдат съкратени. И сега хора от тяхното министерство ходят от къща на къща да агитират и да им попълват документите... Просто за да не стане и у нас така, тези две години не бива да ги проспим, а да хвърлим всички усилия да обучим земеделските производители и да ги регистрираме навреме.Само че почти 80% от земеделските стопанства не са пазарноориентирани и продукцията им е предназначена за задоволяване на собствени нужди.... - Да, и това е много голям проблем, който произтича от раздробяването на земята и ликвидирането на животновъдството. Тези полупазарни стопанства се намират точно в необлагодетелстваните райони. Половината от земеделската земя се намира в планински и полупланински райони, където фермите са малки и трябва да бъдат подпомогнати. Голямата битка беше именно за тях - да договорим допълнително финансиране. По данни на агростатистиката около 300 хил. ферми са класифицирани като полупазарни стопанства. Предвидено е те да получават по хиляда евро годишно за период от пет години. Но все още не са ясни критериите, на които трябва да отговарят земеделските стопанства, за да разчитат на финансиране след 2007 година?- Точно така. Дефиницията за пазарно и полупазарно стопанство ще залегне в Националния план за периода 2007-2012 година. Използваме опита на старите членки и новоприетите в ЕС. Предстои да уточним колко стопанства имаме, колко са заетите в тях и едва тогава да разпределим извоюваните площи по култури и отпуснатите ни средства. Кога ще стане това?- Ще приключим с всичко до 2006 година. Дотогава трябва да сме разрешили три важни задачи - идентифициране на стопанствата, укрепване на административния капацитет и обучение на земеделските производители как да си осигурят достъпа до европарите. В кои сектори ще е най-трудно да се приложат постигнатите договорености?- Най-проблемен е секторът Мляко, главно заради малките животновъдни ферми. Там все още не се покриват никакви стандарти, не се спазват санитарнохигиенни изисквания. Финансовото подпомагане за тях ще дойде по линия на селските райони. От друга страна, е необходимо и млекопреработвателните ни предприятия да бъдат обновени с нова технология, за да получат продуктите им сертификат за износ в държавите от ЕС. Затова получихме тригодишен преходен период, в който сто предприятия, неуспели да покрият евростандартите, ще могат да преработват мляко за вътрешния пазар. Ангажиментите при месото са идентични с тези при млякото. Веднъж завинаги трябва да се сложи край на този балкански маниер - кой където завари, там да коли и продава. Евросъюзът поставя изискването 75% от животните да се колят в кланици, иначе фермерите няма да получават премии. В тази връзка от 15 до 30 юни кланици и мандри ще бъдат проверявани. След приключването на инспекциите Еврокомисията ще изготви до декември окончателния си доклад за България, в който ще стане ясно дали страната ни е готова да подпише споразумението за членство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във