Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПАРИТЕ НЯМА ДА ВЛЯЗАТ НАПРАВО В ДЖОБА НИ

Пламен Орешарски, заместник-ректор на УНСС и преподавател по Финанси, пред в. БАНКЕРЪГ-н Орешарски, какви ще са акцентите на организираната от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) голяма конференция през следващата седмица, посветена на присъединяването на България към ЕС?- Като водеща академична институция УНСС има амбицията да представи пред обществеността вижданията на нашите преподаватели и изследователи по отношение на най-голямото социално-икономическо предизвикателство пред страната ни, каквото е предстоящото присъединяване към Европейския съюз през 2007 година. В рамките на конференцията, която ще се проведе на 10 и 11 ноември в Националния дворец на културата, ще се опитаме да откроим както задачите, произтичащи от приключилите неотдавна преговори с Европейската комисия, така и предизвикателствата пред България в заключителния период на подготовката за членство. Бихте ли откроили някои от тези предизвикателства?- Е, аз едва ли мога да бъда изчерпателен, това не е по силите на един експерт. В по-общ план се очертава един кръг от въпроси, свързани с необходимостта от повишаване на конкурентната способност на икономиката ни, за да можем да отговорим на конкурентния натиск след влизането ни в общността. Други въпроси са свързани с подобряване на институционалния капацитет на администрацията ни, с необходимостта от въвеждането на различни по характер евростандарти...Доста конференции със сходна тематика се правят напоследък. С какво ще се отличава тази на УНСС?- Надяваме се да бъдем по-задълбочени, което ни отива като академична общност, и също така на скромен принос в тази толкова актуална за цялото ни общество тематика. Лично аз се радвам на големия интерес, който проявяват към форума представителите на властта. Показателно е, че водещият доклад ще бъде на президента на републиката Георги Първанов. Надявам се отношение да вземат управителят на БНБ Иван Искров, министърът на финансите Милен Велчев. Може би е интересно, че последните двама са наши бивши студенти. Очакваме и министъра на образованието Игор Дамянов и други министри и депутати, известни учени Парламентът подготвя решение, с което да задължи правителството в едномесечен срок да представи мерки за изпълнение на препоръките, отправени към България в последния доклад на Еврокомисията. Имат ли място академичните среди в един подобен дебат?- Безпристрастните, обосновани позиции на учените, могат да са от полза при формулиране на основните насоки за подготовката и реализирането на пълноправното ни членство в Евросъюза. Друг е въпросът, че често задачите, които възникват пред държавната администрация, изискват оперативни реакции и не позволяват задълбочени анализи. Страната ни получи доста похвали за изпълнението на икономическите критерии за членство. Къде обаче се крият резервите в тази сфера?- В повишаване на конкурентоспособността, въпреки заключението в доклада на Еврокомисията, публикуван на 6 октомври тази година, че ще бъдем в състояние да устоим на натиска на единния вътрешен пазар. Само че това не може да стане единствено с правителствени решения. А с какво още ?- С усилията на цялото общество, в т.ч. и на вас, и на мен. Членството в Евросъюза предполага определен начин на мислене и поведение от всички, а не правителствена кампания, която някак си остава встрани от нас. Един от основните пунктове, по които Евросъюзът изразява опасения, е задълбочаващото се отрицателно салдо по текущата сметка на платежния ни баланс. Досега той се покриваше основно с приходите от приватизация, но какво ще стане след приключването й?- Дефицитът по текущата сметка и сега се покрива не само с приходи от приватизация, а и с постъпленията от преки чуждестранни инвестиции. Може да се прогнозира, че в средносрочен план България ще става все по-атрактивна за инвеститорите. Очакваният нетен поток от чуждестранни вложения вероятно ще бъде достатъчен за покриване на дефицита. Това обаче в никакъв случаи не означава, че не трябва да се работи за спиране на негативните тенденции, които наблюдаваме през последните няколко години. Според мен най-важната задача е да се намали дефицитът по външнотърговското салдо. Но за целта е необходимо да се повиши конкурентоспособността на експорта ни и да се завоюват стабилни външни пазари.Споделяте ли тезата на кабинета, че голямата разлика между обемите на износа и вноса се дължи предимно на импорта на инвестиционни стоки?- Това е само частично обяснение. Вярно е, че инвестиционните стоки заемат сравнително висок дял от вноса, който националната статистика регистрира. В същото време обаче се наблюдава и известно увеличение на импорта на потребителски стоки в резултат на изпреварващото им търсене на вътрешния пазар. Ако се съди по изследванията на Европейската комисия, средният доход на глава от населението у нас е далеч под средния за ЕС. Това не е ли твърде сериозна пречка за пълноценното ни участие в общността след 2007 година?- Ако беше обратното, т. е. ако нашият среден доход бе над този в Евросъюза, евроинтеграцията вероятно нямаше да е сред основните ни приоритети. Личното ми мнение е, че този проблем не би трябвало да се драматизира. Все пак средният доход на българските граждани е съизмерим с този на някои от южноевропейските държави в момента на тяхното присъединяване към ЕС. Като пример бих посочил Португалия. Можем да разчитаме, че след присъединяването ни през 2007-а конвергенцията на доходите в България и в останалите страни членки ще се ускори, но не бива да сме прекомерни оптимисти. В чисто икономически план по-ниските доходи могат да се разглеждат и като конкурентно преимущество на българската икономика.На експертно и политическо ниво все повече се дискутира какъв да бъде моделът, който ще приложим при усвояването на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Възможно ли да копираме добрите практики на Ирландия и Гърция, които инвестираха помощта съответно в образованието и в инфраструктурата?- Честно казано, като че ли не съществуват кой знае колко други възможности. Трябва да е ясно, че европарите не могат да влязат автоматично в джобовете ни, а пък и не бива да е така. Подобряването на инфраструктурата е жизненоважно условие за цялостния икономически напредък. Ако то не се финансира от еврофондовете, ще се наложи да го финансираме преимуществено с бюджетни средства. В този смисъл копирането на добрата практика на южната ни съседка Гърция е желателно и полезно за нас. Трябва ли България да излезе от Валутния борд преди въвеждането на еврото?- Според мен би било твърде рисковано да се правят експерименти, като евентуално се даде право на БНБ да води парична политика след излизане от паричния съвет и преди да сме влезли в европейската валутна система. Това би отложило във времето въвеждането на еврото. Но, доколкото съм запознат, не се обсъждат варианти, при които да действа преходен период между Валутния борд и въвеждането на еврото. Тоест нашият паричен съвет ще съществува до влизането на страната в европейската валутна система.Крие ли рискове за банковата ни система преизчисляването на лихвите по депозитите и кредитите от левове в евро, което ще се наложи след въвеждането на единната европейска валута?- Не мисля, че чисто техническите преизчисления могат да крият съществени рискове. Въпрос на индивидуален подход на банките спрямо техните клиенти е каква методология ще приложат при преизчисляването на лихвите.Дават ли резултат според вас предприеманите от БНБ мерки за ограничаване на кредитирането?- Очевидно е, че засега те не дават очакваните резултати и вероятно ще трябва да се приложат и допълнителни мерки. Въпреки натиска от Международния валутен фонд и Европейския съюз обаче не бива да се избързва с по-големи ограничения, тъй като на практика те са нож с две остриета. От една страна, рестрикциите спрямо търговските банки ще успокоят кредитната им активност, но от друга, те съдържат в себе си и потенциал да охладят стопанската активност.Кои са причините за незадоволителните темпове на развитие на пазара на небанкови финансови услуги у нас?- Секторът на небанковите финансови продукти и услуги е по-крехък от банковия, но това донякъде е логично. Според мен основната причина за по-слабото му развитие е по-ниската степен на доверие от страна на клиентите към някои небанкови финансови институции. Това отношение е наследено от прилагането на някои спекулативни практики през първата половина на 90-те години на миналия век. Оставам обаче оптимист за развитието на този сектор. Смятам, че инвестиционните и квазиинвестиционните фондове имат голям потенциал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във