Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПА НЕ НИ ЩЕ ЗАЕДНО С ЯДРЕНИТЕ БОКЛУЦИ

Партньорската проверка на АЕЦ Козлодуй ще започне през ноември, съобщи министър Милко Ковачев. Експертите от Групата по ядрените въпроси на ЕС ще инспектират процедурите по извеждането на първите два блока от експлоатация, проектното състояние и безопасността на блокове III и IV, екологичните проблеми на централата, както и мерките за съхранение на отработеното ядрено гориво и обработката на радиоактивните отпадъци. Според министър Ковачев проверката може да послужи като основа за предоговаряне на сроковете за затваряне на вторите два реактора в Козлодуй.В разгара на лятото и на рекордните жеги на Стария континент страните от Западна Европа обявиха червен режим, предупреждавайки за възможни изключвания и прекъсвания на тока. На Изток токови удари не се очакват. Спокойствието се подхранва не само от далеч по-ограничената употреба на климатици, а и от наличието на достатъчно произведена електроенергия. Електроподаването в националната енергийна мрежа е стабилно и сигурно, казват от НЕК. Освен това страната ни покрива и 75 на сто от дефицита на Балканите. През август изнесеният ток ще достигне 699 млн. киловатчаса, а договорените за септември количества са 550 милиона, като голяма част от тях се генерират от ядрените реактори в Козлодуй. През миналата седмица бе спрян за осемдневен планов ремонт 1000-мегаватовият V блок, но пък в енергийната система бе включен 440-мегаватовият трети реактор.Казано с други думи, всичко около АЕЦ-а днес изглежда наред. Ако има някакви притеснения, те са най-вече сред ядрените експерти и са свързани с обещаната от Брюксел партньорска проверка. Тя ще предопредели съдбата на втората двойка малки реактори в атомната ни централа, а реално погледнато, и бъдещето на националната енергетика. Наближаващата инспекция обаче, изглежда, не вълнува особено министрите, които отложиха за септември приемането на единната българска позиция за предсрочното затваряне на III и IV блок. Нищо че докладът на междуведомствената работна група бе готов и огласен още в средата на юли. Тогава специалисти от осем министерства и от Агенцията за ядрено регулиране предложиха кабинетът да отложи спирането на блоковете до построяването на АЕЦ Белене. Препоръчано бе преговорите с ЕС да се подновят, както и да се поиска безвъзмездно финансиране, извън увеличената предприсъединителна помощ, за изграждането на Втора атомна и за сероочистващите инсталации на ТЕЦ-овете.Управниците очевидно тепърва ще изработват новата си стратегия, но експертите вече започнаха да задават тревожни въпроси. Според единодушните оценки проектното състояние на двата спорни реактора е достигнало и дори е надминало по безопасност това на сходните в Западна Европа. А и от МААЕ (Международната агенция за атомна енергетика) официално са се ангажирали да съдействат на България за удължаване на срока им на експлоатация. Няма нищо смущаващо и около процедурите по затварянето на първите два блока. Не така обаче стоят нещата със съхранението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Сеганай-голямо безпокойство предизвиква фактът, че за разлика от другите страни с атомни електроцентрали в България въпросът за крайното съхранение на горивото и отпадъците при рециклирането му не е решен. Проблемите не се обсъждат и не се набират финансови средства за тяхното отстраняване, изтъква бившият председател на Агенцията за ядрено регулиране Георги Касчиев. Стратегията за управление на отработеното гориво и ядрените отпадъци от 1999 г. не предвижда тяхното погребване, а единствено временното им съхранение. Приетият през юли 2002 г. Закон за безопасно използване на ядрената енергия също не засяга тази тема. Според Касчиев е крайно необходимо да се разработи нова стратегия, но досега няма информация някой да се е заел с това. Съдейки от нормативните документи, у нас отработеното гориво не се смята за радиоактивен отпадък, което навява на мисълта, че то е нещо ценно, обяснява ядреният експерт. Умува се за продължаване на частичното му рециклиране в Русия, чиято цел е плутоният да се използва отново. Само че за България подобна възможност отпада, защото не се предвижда влагането на такова гориво в реакторите тип ВВЕР. Не може да се осъществи и продажбата му, тъй като само от рециклиране в света вече са натрупани над 200 тона плутоний. Огромни количества плутоний и обогатен уран са освободени и от военните програми. Друг основен проблем ече нашата страна не разполага с хранилище за съхранение на остъклените, високо активни радиоактивни отпадъци, а и не се планира да бъде изградено. Същевременно много по-високите разходи за транспортирането и преработването на отработеното гориво в Русия, в сравнение с неговото директно погребване, правят напълно необоснована тази схема. Не случайно от нея се отказаха всички останали източноевропейски държави с развита ядрена енергетика. В Националния доклад за безопасност на управлението на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци е записано, че под егидата на МААЕ ще се търсят възможности за регионални (международни) хранилища. Но като се имат предвид политическите реалности това очакване е твърде илюзорно. То по-скоро е самозалъгване, което рано или късно ще ни доведе до задънена улица. Потвърждението е в тоталната липса на каквито и да са конкретни идеи, планове и разбивки по време в споменатия национален доклад. В него не се коментира и откъде ще дойдат огромните средства за начинание от този род. Експертните изчисления показват, че само за погребването на сегашното количество отработено гориво, натрупано в Козлодуй, ще са необходими между 400 и 800 млн. щ. долара.Липсата на ясна политика за погребването на отработеното ядрено гориво и продуктите от рециклирането му неминуемо ще създаде трудности на държавата преди членството й в ЕС. Тази убеденост се споделя от не един и двама специалисти в енергийния отрасъл. Пренебрегването на подробностите, изтъкват те, може да извади наяве множество пречки и пред проекта за изграждането на АЕЦ Белене. В пълен контраст с развитите страни е всеобщото равнодушие към тази тема в България. При безхаберието на политици, законодатели, чиновници, а и на обществеността сегашната практика прилича на съзнателна кражба от бъдещите поколения и няма нищо общо с принципите за устойчиво развитие. Един ден АЕЦ Козлодуй ще спре и внушителните суми за безопасното изолиране на отработеното гориво ще трябва някак си да се осигурят. Моралът, разумът, решението на проблема по света, пазарната логика, пък и бъдещото ни членство в Евросъюза изискват тези разходи да се поемат не от бъдещите данъкоплатци, а сега от АЕЦ Козлодуй, заявява Георги Касчиев. Неговото становище е, че отчисленията, които централата прави във фонд Радиоактивни отпадъци, е необходимо да се увеличат с не по-малко от 100 млн. долара годишно. С колко това ще увеличи и цената на киловатчас електроенергия, не е ясно. Сигурно е обаче, че тежестта отново ще падне на крайните потребители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във