Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОПА МОЖЕ ДА СЕ СПЪНЕ В АЕЦ КОЗЛОДУЙ

Кой е губещият в ядрения двубой София - Брюксел е ясно не от вчера, а още от 16 юни 1993 година. Тогава кабинетът на проф. Беров подписа финансово споразумение с ЕБВР, в което срещу 24 млн. екю клекна и ангажира страната ни да спре първите два блока в Козлодуй до 1 април 1997 г., а следващата двойка реактори - през 1998 година. Правителството на Виденов замрази темата, както и модернизацията на проблемните блокове. Кабинетът Костов пък оттъргува нови дати за затварянето им. За което получи покана за членство в Евросъюза и... обещание за 200 млн. евро. Част от парите дойдоха при управлението на Симеон Сакскобургготски и нему се падна честта да изпълни обещанията на предшествениците си, погребвайки малките реактори. На 31 декември 2002 г. бяха спрени първите два блока. Съдбата на III и IV реактор развихри риториката на нашенски и европейски политици. У нас най-шумни бяха тези, които първи развяха белия байрак. А в Европейския съюз го удариха на политика, технологии и най-вече на икономика. Сблъсъците тепърва ще стават все по-остри.Евросъюзът засега е изряден и изпълнявайки поетия ангажимент при затварянето на глава Енергетика, изпраща обещаната партньорска проверка в Козлодуй. Формално тя ще е чисто техническа, ще започне на 16 ноември и ще приключи на 19-и. Това е фиксирано в окончателната работна програма на мисията, изпратена от проф. Маурицио Кумо, председател на Групата по атомните въпроси на ЕС. Същевременно от документа излиза, че първите два етапа от инспекцията вече са приключили. Подготвителната работа е извършена още през септември, когато България е предоставила поисканата от Брюксел информация. През октомври и ноември Еврокомисията е получила и допълнителни сведения и е уточнена програмата на партньорската проверка. Следва тридневната евроинспекция в Козлодуй и София, докладът от която трябва да е готов до март 2004 година. През април пък е необходимо да е завършен докладът на Групата по ядрените въпроси. Сетне Евросъюзът, вече под председателството на Ирландия, ще каже тежката си дума. Отговорни за координацията на цялостната проверка ще са съвместно италианското и ирландското председателство на ЕС.Освен фиксирания график програмата на инспекторите е изпъстрена с куп специфична техническа информация. Категорично обаче е заявено, че за целите на оценката на реакторите ще бъдат използвани докладите на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) от юни 2002 г., на международната регулаторна комисия от юни 2003 г., както и становището на европейската агенция ENCONET от юли 2002 г. за безопасността на блокове III и IV на българската АЕЦ. Заключенията за централата във всеки от цитираните документи са доста положителни. Според нейното ръководство са изпълнени и препоръките на предишните мисии у нас на Групата по атомните въпроси на ЕС (от 2001-ва и 2002-ра година). В този смисъл 12-те евроинспектори, които ще проверяват Козлодуй, ще са значително облекчени. Още повече че те добре познават не само техническите съоръжения, но и обслужващия ги персонал, а и повечето от ядрените ни експерти в София. Така че в техните оценки не могат да се очакват кой знае какви неприятни изненади. Друг е въпросът какво ще е развитието на казуса Козлодуй след април 2004-а, когато приключи техническият и започне политическият диалог. Ако на чисто експертно ниво бъде доказано, че ядрената ни централа е далеч по-безопасна, отколкото западните, това ще създаде сериозен прецедент за останалите бивши социалистически държави, допуснати до прага на Евросъюза. Те с пълно основание ще поискат аналогични инспекции и ще се опитат да отложат договореното вече спиране на реакторите си, което ЕС едва ли би преглътнал лесно.Евентуални негативни резултати от инспекцията пък биха поставили не една и две въпросителни пред самите инспектиращи от чисто професионална гледна точка. Просто защото блокове III и IV са модернизирани по програми, одобрени от експерти на ЕС. Вложените досега суми са над 200 млн. щ. долара, като през тази година централата инвестира в безопасността на двата блока и допълнителни 30 млн. лева. С тях международен консорциум, включващ руската компания Атоменергоекспорт (нейни са и шестте реактора в Козлодуй) и международната Фраматом, изпълни нови 45 технически мерки и 30 аналитични разработки. Изцяло бе компютризиран радиационният контрол и бе внедрена система за локализация и управление на тежки аварии. Четвърти реактор вече е с монтирана система за ранно откриване на течове по първи контур, каквато има и III блок. С това защитата на тръбопроводите от разкъсване в радиоактивната зона на двата реактора отговаря на най-строгите международни изисквания за безопасна експлоатация, твърдят западни ядрени специалисти, посетили напоследък централата. Техните гласове обаче явно не достигат до по-високите политически нива на Стария континент. Там на блокове III и IV в Козлодуй сякаш се гледа като на окончателно обречени. През седмицата това потвърди и белгийският посланик у нас Едмонд де Вилде, заявявайки във Враца, че затварянето на тези мощности е въпрос на краткосрочна перспектива. Изглежда, и посланик Де Вилде, и останалите ядрени скептици в Европа не са съвсем наясно със ситуацията в ядрените централи на собствените си страни. Както и с неблагоприятните тенденции в безопасността на АЕЦ в световен мащаб, превърнали се в основна тема на Генералната среща на Световната асоциация на ядрените оператори (WANО). На форума, проведен на 13 и 14 октомври в Берлин, около 380 висши ръководители на атомни централи от 34 държави подробно са анализирали зачестилите тежки ядрени инциденти от последните две години, станали в Англия, Германия, САЩ, Япония, Франция, Канада... Тоест в най-мощните икономики. Унгарската АЕЦ Пакш 2 пък до инцидента от 10 април 2003 г. бе смятана за една от най-безопасните и надеждни в света. Но въпреки тези неблагополучия никой нито в Европа, нито отвъд Океана не говори за погребване на ядрени реактори. Принципът там е напълно пазарен и демократичен - единствените оторизирани да обсъждат състоянието на ядрената безопасност са специализираните органи в съответната държава. Те решават кога даден реактор да работи и кога да бъде спрян, на какви критерии да отговаря и какви показатели да покрива.Впрочем в работната програма за партньорската проверка на ЕС в Козлодуй изрично е записано, че компетенциите и отговорностите, свързани с безопасността на ядрените инсталации, са в прерогативите на страната, под чиято юрисдикция са съответните атомни съоръжения. У нас, чрез специален закон, държавата е прехвърлила тези си компетенции върху Агенцията за ядрено регулиране. През април 2003 г. тя издаде 10-годишен лиценз за работа на IV блок (според документа реакторът може да работи безопасно до 2013 година). На 23 май 2003-а с 8-годишен лиценз се сдоби и блок III.В крайна сметка доколко в Евросъюза ще се съобразят с оценката на българската Агенция за ядрено регулиране, ще разберем след май 2004 година. Когато десетте кандидатки от първата вълна за присъединяване вече ще са пълноправни членки на общността. И ще е наистина интересно дали според обединяваща се Европа България ще има правото демократично, пазарно и професионално да решава проблемите си. Или отново някой ще диктува действията отвън, по собствена преценка и според собствените си краткосрочни или дългосрочни интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във