Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОКОМИСИЯТА ПОПИТА НАСТОЯТЕЛНО: ЩЕ СТРОИ ЛИ БЪЛГАРИЯ НОВО ЛЕТИЩЕ В СТОЛИЦАТА СИ?

ЧИНОВНИЧЕСКО ПРОТАКАНЕ ИЗЛАГА НА РИСК ОСИГУРЕНОТО ФИНАНСИРАНЕ Язък за възторжените фанфари, които преди пет години ознаменуваха раждането на най-солидния инфраструктурен проект у нас, подпрян с международно финансиране в размер на цели 160 млн. евро, ако той в крайна сметка се издъни. Мъчителните перипетии около така мечтаната тотална реконструкция и модернизация на софийското летище показват какъв отровен коктейл се получава, когато се забъркат в едно българското безхаберие и бюрокрация. Повече от сигурно е, че горчивия му привкус са усетили и чуждестранните институции, които дават парите и от 1997 г. насам ни се чудят на акъла как не можем да ги вкараме в употреба. Някои от донорите обаче явно започват да губят търпение. Според достигналата до в. БАНКЕРЪ информация, на 18 януари тази година Европейската комисия, в лицето на своя представител у нас Христос Макридис, е изпратила в траспортното министерство поредното си официално писмо. В него се изказва безпокойство, че договореното за последен път миналия ноември - ускорено да се готви обявяването на търг за възлагане на строежите - не се изпълнява. В писмото си представителят на Евросъюза настоява до 31 януари да получи българското становище за това, каква да бъде тръжната процедура. Според европейските експерти, това би отворило възможност договорът за строителството на терминалната сграда на софийското летище и прилежащите към нея обекти да бъде сключен през второто тримесечие на 2002 г. и земните работи и конструктивната част да бъдат завършени преди започването на следващия зимен сезон. Христос Макридис все пак изразява съмнения, че това ще стане, тъй като, пише той, трябва да се имат предвид забавянията след срещите ни през юли 2001 г., когато тръжната документация по проекта беше практически съгласувана.Готовността нещата да се раздвижат според проучването на в. БАНКЕРЪ е само хипотетична. Причините? Забавлението да се въртят шеметно в омагьосания кръг от административните неуредицибезхаберие и чиновническа леност (да не забравяме и подкупност) е добре познато на всички едри и дребни предприемачи у нас. Не е по-различно и в този случай, изобилстващ от протакания и провалени договорености, от празно пилеене на време. Редица организационни дейности, съгласувания, решения и разрешения е могло да бъдат реализирани или поне подготвени успоредно с проектирането и докато са правени различни уточнения с представителите на ЕС и на финансиращите структури. Например на холандската фирма проектант НАКО и на българския й подизпълнител се издават окончателните визи за проучване и проектиране на обект Летище София - реконструкция, развитие и разширение е едва на 30 септември октомври 2001 г. (при положение че проектирането е възложено и е започнало през 1999 г., а готовите проекти са приети на експертно равнище през юни миналата година). Все още предстои съответната междуведомствена комисия да даде строително разрешение, без което пък няма как да се даде старт на състезанието за изграждане на обекта. Междувременно се оформя и деликатен спор между транспортното министерство и представителите на ЕС по отношение на процедурата за избиране на фирмата, която ще изгражда новата терминална сграда на столичния аеропорт и съпътстващите я съоръжения. Това е т.нар. част Б-1 от проекта. За реализацията й още преди намесата на ИСПА във финансирането е съставена листа на потенциалните фирми участнички в бъдещето състезание. Измежду 18 супер авторитетни чуждестранни кандидати са избрани петнадесет. Пресявани са на базата на предквалификационните изисквания, разработени от консултанта - холандската компания НАКО в сътрудничество с българската фирма Стройконсулт инженеринг. Предоставяйки парите си обаче, Европейската комисия смята, че от този предварителен подбор, проведен в периода февруари-юли 2000 г., са изминали 22 месеца. И ако българската страна продължава да държи на рестриктивната тръжна процедура (ще рече в търга да участват само фирмите от шорт листата), ще трябва да поеме ангажимент, че фирмите от късата листа отговарят на критериите на ЕС. Става дума за това, че междувременно в ЕС е прието практическо ръководство за проектите, финансирани от съюза, чиито изисквания са много по-строги, отколкото онези, при които е съставен първият списък. А от времето на съставянето му са минали 22 месеца и е логично да се направи един преглед дали не са настъпили промени във финансовото здраве на кандидатите, дали те все още имат същото реноме, бизнесуспехи и прочие. Според министър Петров, тези проверки са вече извършени и Комисията е уведомена за това. Междувременно изменените правила допускат в подобни състезания и играчи от Турция, Малта и Кипър.От Европейската комисия ненатрапчиво настояват за отворена процедура. Според нейните специалисти, промяната на процедурата може да стане сравнително безболезнено и няма да отнеме време. Българската страна обаче не е на това мнение, а се опасява и от евентуалната негативна реакция на вече включените в листата фирми. Е, според някои специалисти у нас, които твърдят, че са запознати с нравите в европейската администрация, настоятелността на хората от Брюксел се мотивира не само от уважението към станалите по-строги европейски правила, а че в тях се промъква някоя и друга лобистка нишка. Извън тази закачка обаче същественото си остава - че близо два месеца след като са направени всички уговорки и според Христос Макридис няма никакви пречки да се започнат финалните действия, все още се разменят писма и се предъвкват вече уточнени неща. Разочаровани сме до известна степен, че българската страна в качеството си на изпълнител не успя да заеме проста и ясна позиция по тези въпроси или да вземе окончателно решение на база на обосновани и оправдани критерии, пише европейският представител в средата на този месец. Кога и какво е отговорило Министерството на транспорта не стана категорично ясно. В контекста на мечтата и София да е нормална европейска столица с модерен аеропорт остава да се надяваме, че позицията на транспортното ведомство най-сетне е ясна. Има ли повод за съмнения, че това е така? Не беше много отдавна - в края на ноември миналата година, на пресконференция министър Петров заяви, че търгът ще бъде обявен до края на 2001 г., но, както е известно, нищо не се случи. Освен това в изявлението на министъра пред в. БАНКЕРЪ, което поместваме отделно, той е категоричен, че очаква от Еврокомисията писмо, което да каже: започвайте, избирайте фирмата. Това очакване обаче някак не се съчетава с писмото на г-н Макридис от 18 януари. Още в началото му той подчертава: Изненадани сме и от предпоследния пасаж от писмото Ви (б.р. от 14 декември 2001 г.), в който изразявате мнение, че окончателното решение по отношение на приетите тръжни процедури трябва да бъде на ИСПА. Както много добре знаете и както сме повтаряли многократно напоследък, страната изпълнител (СИ) има задължението да организира и ръководи процеса по възлагане в съответствие с децентрализираните ex ante процедури, за които поема пълна отговорност. Следователно...Комисията очаква от вас да вземете решение по тръжните процедури....Има ли причина за скептицизъм около безоблачната съдба на новото летище? Най-добре говорят примерите.През февруари 2001 г. световноизвестната датска компания Кови печели търга за супервайзерство върху бъдещото строителство на пистовата система, работно означена като Б-2. Проектът за нея е приет през януари миналата (2001) година. Оттогава насам обаче датчаните, сключили контракт за 2.3 млн. щ. долара, плащат на специалистите, наети за упражняването на този контрол... за да бездействат - и тук не е проведен търг за избор на строител. Няма да е чудно, ако Кови поиска неустойки от българската страна. Но това не са единствените любопитни илюстрации за кашите, които може да забърка администрация като българската на обект като този. За изграждането на терминалната сграда на столичното летище и за другите екстри към нея са предвидени 146 млн. евро. По договора от февруари 1999 г. срокът за проектирането е закован до септември 2000 г., а за самото строителство - до 22 месеца по-късно. Проектът е приет през юни миналата година, но първа копка и до днес няма. По същия начин стоят нещата и с изграждането на пистовата система на летището, за която са планирани 64 млн. от европейската валута. Досега за техническото проектиране на обекта и за изготвяне на тръжната документация, с която вече е приключила холандската фирма НАКО (и българският й партньор Стройконсулт инженеринг), са изразходвали около 3 млн. евро, получени по линията на програма ФАР, и още 400 хил. евро, дадени от българската хазна. Тези бели пари обаче са извъншеметната сума от 210 млн. европредназначена само за строителство на злополучното софийско летище. До декември 2000 г., когато ИСПА още го няма, в схемата на кредиторите участват Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), предоставила ни заем от 60 млн. евро, и Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие, който отпуска заем от 40 млн. щ. долара. Останалите около 100 млн. евро са грижа на нашата държава, която трябва да залага съответни суми в бюджетите си за 2002, 2003 и 2004 година. С появата на европейския предприсъединителен фонд ИСПА бюджетът на строежа получава едно безвъзмездно финансово рамо в размер на 50 млн. евро. Както се знае обаче, парите имат свой живот и свои закони - те трябва да се движат. Така че едва ли някой ще ни чака да се мотаем още години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във