Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОКОМИСИЯТА НЕ ПИШЕ САМО ДОКЛАДИ

Маркос Киприану, еврокомисар по въпросите на здравеопазването и защита на потребителите, пред в. БАНКЕРЪ Комисарят по въпросите на здравеопазването и защита на потребителите на ЕС Маркос Киприану е бил депутат в парламента на Кипър, а впоследствие и министър на финансите. В периода 2001-2003 г. оглавява делегацията на Камарата на представителите в парламентарната асамблея на ОССЕ. През май 2004-а попълва квотата на Кипър в Европейската комисия, след като гръцката част на острова се присъедини към общността. Освен за здравеопазването и защитата на потребителите Киприану отговаря и за контрола върху качеството на храните и ветеринарната дейност. По време на двудневния си престой в София (10-11 октомври) той се срещна с президента Георги Първанов, с министър-председателя Сергей Станишев, с членове на кабинета и други официални лица.Г-н Киприану, с голямо нетърпение у нас се очаква публикуването на мониторинговия доклад на Еврокомисията за България. Как оценявате резултатите ни в сферата на здравеопазването и какви са вашите препоръки?- Има известно изоставане, но предстоят 13 месеца усилена работа, що се отнася до законодателството, подзаконовите актове и тяхното прилагане. Въпреки това присъединяването на България през януари 2007 г. е напълно постижимо. Бях много приятно изненадан от силната политическа воля на правителството в тази насока и парламентарната подкрепа на мнозинството. Освен обсъждането на конкретни въпроси в София проведох и разговори за предоставяне на помощ и консултации по проблемите на здравеопазването. Работата на еврокомисията е не само да пише доклади, а да подпомага със съвети присъединяващите се държави. Вие обаче трябва сами да извършите всички необходими промени. Възможно ли е лошата материална база и нивото на обслужване в българските здравни заведения да забавят присъединяването на страната към общността?- Това е проблем на България, а не на ЕС. Обсъдихме въпроса с министър Радослав Гайдарски и аз го насърчих да търси възможности за по-добър достъп на населението до здравната и по-конкретно до болничната помощ. Въпреки че по закон всички граждани имат равен достъп до лекарско обслужване, на практика може да се появят спънки пред много потенциални пациенти. Затова министърът трябва да е сигурен, че всеки има достъп до здравеопазване. Подчертах, че точно в тази област има възможност да се получи финансова помощ от структурните фондове на Евросъюза и предприсъединителните програми, така че България може да се възползва от тези средства.Кое е основното, което не ни достига, за да приключим успешно здравната реформа?- Всички държави членки на общността е необходимо да извършат здравна реформа поради различни фактори, от които най-важните са застаряващото население и осигурителното бреме, натоварващо работещите. По този повод Еврокомисията е готова да финансира среща на страните членки. Целта е да постигнем максимално взаимодействие при споделянето на опита в съответната област, макар че като изпълнителен орган ние нямаме възможност да даваме становища.Бихте ли посочили най-спешните законодателни промени, които трябва да се извършват, за да се синхронизира законодателството ни в здравната сфера с европейското?- Те все още са много. Получих уверение, че законът за ветеринарните служби може да мине още тази седмица. Той обаче е рамков и се налага приемането на много допълнителни разпоредби, което ще отнеме доста време. Необходимо е да бъдат изградени и граничните постове за ветеринарна инспекция. Не е уредено и законодателството, касаещо защитата на потребителите. Имаме ли ресурсите и капацитета да се справим с опасността от птичи грип?- Мерките, които страната ви предприе срещу разпространението на птичия грип, съответстват на мерките, предприети от Европейския съюз. Но все още нямаме окончателни резултати за произхода на болестта и затова ситуацията всеки ден се преоценява. След като България стане пълноправен член на съюза, ще може да участва пълноценно във ветеринарномедицинския му контрол и ще бъде включена в системата за ранно предупреждение. Освен с пари ЕС ще помогне и при обучението на български здравни специалисти, които да откриват подобни проблеми на много ранно ниво. В новоприетите в Евсоъюза страни бяха затворени много предприятия за производство на месо, мляко и на продукти от тях. Същата перспектива, като че ли се очертава и за нас...- В десетте нови членки тези предприятия бяха затворени, защото са неспособни да отговорят на санитарно-хигиенните изисквания на ЕС, които наистина са много високи. Голяма част от предприятията в България също не отговарят на стандартите, но няколкостотин биха могли да ги достигнат. Необходимо е българските власти да подходят индивидуално към всяко от тях, а останалите максимално бързо да се затворят. За да може страната ви да се включи пълноценно във вътрешния пазар на Европейския съюз, експертите на Европейската комисия трябва да акредитират производителите, отговарящи на високите хигиенни изисквания за храните. Същевременно е наложително да се обясни на българското общество, че това не е дискриминационна политика, тъй като подобни мерки се вземат и спрямо трети държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във