Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОКОМИСИЯТА ДАДЕ С ЕДНАТА, НО ВЗЕ С ДРУГАТА...

РЕАЛНА Е ОПАСНОСТТА ДА ПРЕГОВАРЯМЕ С 25 ДЪРЖАВИ ПО ФИНАНСОВИТЕ ВЪПРОСИОчакваният с големи надежди от българските управляващи редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни се оказа нещо като торта с горчива глазура. Похвалите, които фигурират в близо 130-страничния анализ, публикуван в сряда (5 ноември) бяха помрачени от Стратегическия документ за разширяването, който също бе разпространен през тази седмица. Той на практика попари българските илюзии за скорошен край на преговорите, насочвайки ги към неопределеното бъдеще. Комисарите прецениха, че за да се присъединят към Съюза през 2007 г. прикованите една за друга България и Румъния, договорът с тях трябва да бъде подписан към края на 2005-а. Оставането на двете балкански държави в един и същи коловоз бе прието доста болезнено от представителите на българската парламентарна опозиция. Премиерът Симеон Сакскобургготски пък примирено обяви, че това е даденост, на която трудно можем да се противопоставим. Обективността изисква да се признае, че министър-председателят има право. Познатата схема на разширяване на ЕС на Изток по формулата десет плюс две бе начертана от 15-те още на срещата им в Гьотеборг през пролетта на 2001 година.Доста страсти се разгоряха и около предложението на еврокомисарите, включено в стратегията за разширяване, България и Румъния да подпишат общ договор за присъединяване към еврозоната. На пръв поглед то не би трябвало да буди безпокойство. В близо половинвековната история на единния пазар новите страни членки почти неизменно са се присъединявали към общността в комплект и по географски принцип. Друг въпрос обаче, е че досегашните декларации за оценка на България, според собствените й заслуги, не се връзват с последното предложение на комисията и звучат като куха дипломатическа риторика. Разделяне между София и Букурещ засега не се предвижда, категоричен бе комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген в речта си при представянето на годишните доклади пред Европарламента в сряда. Посланикът на ЕС у нас Димитрис Куркулас отиде още по-далеч, заявявайки открито, че не вижда особена разлика в състоянието на двете кандидатки, което би затруднило интеграцията им. Главоболията за страната ни могат да настъпят, ако северната ни съседка, която условно бе призната за функционираща пазарна икономика, забуксува по пътя на реформите. Впрочем в някои влиятелни западни издания като Файненшъл таймс и И Ю Ъбзървър се появиха мрачни прогнози, че превръщайки се в заложник на Румъния, България може и да не стане член на Евросъюза през 2007 година. Но това засега е само хипотеза. Реалният факт, върху който още сега трябва да се мисли, е, че вместо да определи конкретен срок (както българското правителство настояваше) еврокомисията предпочете мъглявата формулировка, че разговорите трябва да приключат своевременно. Трудно - да не кажа почти невъзможно, ще бъде София да се поздрави със затварянето на оставащите й четири преговорни глави в рамките на мандата на сегашната комисия, който изтича през май 2004 г., каза Димитрис Куркулас пред репортер на БАНКЕРЪ. Тревожното в тази прогноза е, че по това време десетте страни отличнички от Централна и Източна Европа ще станат пълноправни членове на ЕС. Така добива плътност предупреждението, което министърът по европейските въпроси Меглена Кунева отправи многократно през годината - че ще е крайно неприятно, ако ни се наложи да се пазарим по незатворените финансови глави с 25 вместо 15 държави. На този фон известна утеха е, че в началото на 2004-а Комисията ще бъде готова с финансовата рамка за разговорите по разделите Земеделие, Регионална политика и Бюджет и финанси. Според високопоставени служители на Делегацията на ЕС у нас това ще стане факт през февруари 2004-а. По всяка вероятност първоначално България ще получи обща позиция на 15-те за размера на парите, които ЕС ще заделя за нашата икономика от структурните си фондове след 2007 година. Очаква се сумите да не се различават съществено от това, което получиха десетте присъединяващи се следващата пролет държави. Главният преговарящ от българска страна Меглена Кунева декларира неотдавна, че ако получим финансовия график, нейният екип има готовност да се справи в срок с тези раздели.Към финансовите теми трябва да се прибави и често забравяната глава Конкуренция. По предварителни разчети с нея трябва да се справим още докато трае италианското председателство на ЕС - в края на 2003 година. По думите на Димитрис Куркулас обаче това едва ли ще стане. В Брюксел искали първо да се убедят доколко ефективно ще заработи избраната неотдавна нова Комисия за защита на конкуренцията и има ли прозрачност при отпускането на държавните помощи. А за това се изисквало време.Добрите новини за страната ни са свързани най-вече с изпълнението на икономическите и политическите критерии за членство, което е отразено по подобаващ начин в доклада на Комисията. В него се потвърждава констатацията отпреди година, че България е функционираща пазарна икономика. Стъпка напред представлява текстът, че ако продължи с реформите, страната ни може да се справи за кратко време с конкурентния натиск на общия пазар. Правителството получи похвали и за продължаващата макроикономическа стабилност и за постигнатия през 2002 г. ръст от 4.8 на БВП, но това се очакваше. Актив на администрацията е и ниската инфлация от 5.8% за миналата година, и рекордният спад на безработицата до нивото от 13.2% през юли тази година. За сметка на това се отбелязва нарастващият дефицит по текущата сметка на платежния баланс за първото полугодие на 2003-а (5.2% от прогнозния БВП), който трудно може да бъде покрит от постъпващите в страната преки чуждестранни инвестиции. Добрите макроикономически показатели се оказват недостатъчни да заличат факта, че по равнище на доходите на глава от населението (25% спрямо средния за ЕС) България все още се намира на опашката сред държавите от Стария континент. Положително са отчетени в доклада преструктурирането на банковия сектор и успешната приватизация на Банка ДСК. На сериозни критики обаче е подложено изпълнението на програмата за раздържавяване. Това не е изненадващо, като се имат предвид фарсовете, които се разиграха около несъстоялите се сделки за БТК и Булгартабак? Брюксел поощри властите у нас за приетите законодателни мерки за ускоряване на процедурите по обявяване на компаниите в несъстоятелност и за облекчаването на част от лицензионните и разрешителните режими. Въпреки това в доклада се посочва, че достъпът на новосъздадени фирми до пазара все още е затруднен от бюрократични спънки. Не изглеждат цветущо нещата и с отписването на неработещите дружества от публичните регистри. Ликвидирани и фалирали фирми продължават да фигурират в тях като действащи. По достойнство в европейския анализ е оценено и създаването на Комисията по финансов надзор, но са изразени резерви за развитието на нашия капиталов пазар. Магистратите, които, случайно или не, бяха най-големите грешници в предишните доклади, вече могат да си поемат глътка въздух. Приетите от парламента промени в конституцията в частта й за съдебната реформа и поправките в Закона за съдебната власт, изглежда, са омилостивили представителите на Еврокомисията и те са смекчили тона си в коментарите за работата на съдилищата.Еврокомисарите обаче напомнят, че следствието продължава да изпълнява функции, които са в прерогативите по-скоро на изпълнителната власт.Пощадени са донякъде и обръгналите на критики български държавни чиновници. Комисията е доволна, че парламентът е одобрил промените в Закона за държавния служител, с които се въвежда задължително конкурсното начало при подбора на служители и се регламентира редът, по който заетите в администрацията ще декларират имуществото си.Добър или лош, годишният доклад тепърва ще бъде анализиран. Колкото по-бързо управляващите се освободят от различни евроилюзии, толкова по-бързо ще премине през последната отсечка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във