Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОКОМИСИЯТА БЛАГОСЛОВИ ДОГОВОРА С БЪЛГАРИЯ

България преодоля и предпоследното препятствие преди подписването на договора за присъединяването й към Европейския съюз на 25 април в Люксембург. Във вторник (22 февруари), на заседание в Страсбург, членовете на Европейската комисия с председател Жозе Мануел Барозо дадоха благословията си за споразумението. Отново в Страсбург, но на 13 април, по текстовете му ще се произнесат и депутатите от Европейския парламент. Най-вероятно те ще последват примера на колегите си комисари, така че властите в София и Букурещ като че ли вече могат спокойно да изстудяват шампанското. Отговорникът за разширяването на ЕС Оли Рен нарече решението от тази седмица още един крайъгълен камък във взаимоотношенията на Европейската комисия с двете страни кандидатки. По думите му то е ясен знак, че държавите членки ще приветстват съвсем скоро България и Румъния в семейството на европейските народи. Рен, който се очаква да посети София в средата на март, не пропусна обаче да напомни, че всякакво отпускане преди 1 януари 2007-а може да се окаже фатално. Посланието му бе разшифровано от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, че Брюксел е нетърпелив да види реални промени в досъдебната фаза на наказателния процес у нас. Докъде сме стигнали ще се разбере след около месец, когато бъде изготвен заключителният доклад на започналата на 21 февруари трета партньорска проверка на Евросъюза за изпълнението на поетите от България ангажименти по главата Правосъдие и вътрешен ред. Неприятното е че единственото, с което можем да се похвалим засега пред евроинспекторите, са козметичните ремонти по граничните пунктове и сформирането на работна група към правосъдното ведомство по подготовката на проект за изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс.Отпадането на процедурните пречки пред присъединяването ни към общността естествено вдъхва оптимизъм, но залисани с вътрешнополитически проблеми, управляващите от НДСВ не бързат да подложат на обществена дискусия конкретните текстове на бъдещия договор. Надеждите са това да стане след 7 март, когато, по думите на министър Кунева, е крайният срок за превеждането на български език на английския вариант на документа.Така или иначе, през тази седмица основната част от него (60 члена - без допълнителните анекси и протоколи ) се появи на страницата на Института по европейско право в ИНТЕРНЕТ. От публикуваното става ясно, че спрямо България и Румъния ще бъде приложен същият подход, както и към десетте държави, присъединили се към ЕС през май 2004-а. В чл.2 например е записано, че след като страната ни стане член на Евросъюза (т.е. на 1 януари 2007 г.), за нея автоматично ще влезе в сила и подписаната на 29 октомври миналата година в Рим европейска конституция. Уточнява се също, че ако към момента на присъединяването ни тя не е ратифицирана от парламентите на всички държави от общността, то тогава за нас ще действат Римските договори за учредяването на Европейския съюз, както и договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница. Друг текст пък предвижда от 2007-а да се присъединим и към договора за създаването на организацията ЕВРОАТОМ.Любопитство буди клаузата, която определя, че договорът ще влезе в сила едва след като бъде ратифициран от страните по него (т.е. от България и Румъния и от 25-те членки). Крайният срок, в който трябва да стане това, е 31 декември 2006 година. Ратификационните документи ще бъдат предадени на Италия, която към този момент ще председателства ЕС и ще изпълнява функциите на депозитар по споразумението със София и Букурещ. Ако някоя държава откаже да ратифицира договора, Съветът на министрите на Евросъюза би следвало да вземе конкретно решение как ще се процедира. Но дори и да се стигне до подобна ситуация, членството ни в ЕС може да бъде узаконено от 1 януари 2008-а (дванадесет месеца след първоначално предвидения срок) с единодушно решение на Европейския съвет.Полагайки подписите си на 25 април, българското и румънското правителство се задължават да се придържат стриктно към всички декларации, решения и позиции, гласувани от общите европейски институции. До срока на приемането си в общността двете държави ще трябва да денонсират и всички свои споразумения за свободна търговия със страните извън ЕС. Като пълноправни членки те ще съблюдават сключените от Евросъюза споразумения със страните извън неговите граници в областта на текстила, риболова и стоманената индустрия. Колкото до финансовите ни взаимоотношения с Брюксел след 2007 г., в документа е отбелязано, че вноската на България в капитала на Европейската инвестиционна банка ще е 14.8 млн. евро и ще бъде преведена на равни траншове за срок от осем години. Детайлно е разписана и процедурата, по която след присъединяването ни ще продължим да ползваме средства по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Както е известно, след 2007-а страната ни ще получи достъп до Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, но все още ще изпълнява и проекти по споменатите три програми. Предвижда се, малко преди приемането ни, представители на Европейската комисия да проверят дали българското правителство разполага с необходимия административен капацитет за управление на еврофондовете. Ако той е налице, Брюксел ще прехвърли на нашите власти извършването на предварителния (ex-ante) контрол по проектите, както и одобряването на разплащанията по тях. Специално внимание в споразумението е отделено на разпределението на близо 4.3 млрд. евро, които България трябва да получи в периода от 2007-2009 г. по така наречената финансова рамка. В един от членовете му ще е записано, че през първите три години от участието ни в Европейския съюз ще получим компенсация от 210 млн. евро (по 70 млн. евро годишно) за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Без съмнение, с въвеждането на европейските стандарти в наказателното ни правораздаване са свързани най-сериозните опасения на Брюксел и това е белязало и самия договор. Според една от предвидените клаузи, при забавянето на промените в тази област сегашните страни членки имат право да поискат суспендирането на определени договорености по раздела Правосъдие и вътрешен ред. Не е забравена и общата защитна клауза, която дава възможност в тригодишен срок след влизането на документа в сила някоя от страните да предприеме защитни мерки при наличието на реален риск за икономиката й. Препоръката е те да са такива, че да нарушават в най-малка степен принципите на единния вътрешен пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във