Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА СТАНА АЛИБИ ЗА ПОЛИТИЦИТЕ

Бърза ли българинът да влиза в Европа? Това е въпросът, който социолозите все забравят да зададат. И от чийто отговор политиците изобщо не се интересуват. През последните няколко години евроинтеграцията на страната ни се превърна в своебразно алиби за вътрешнополитическата немощ на политическия ни елит. Който в захлас чертаеше светлите евроатлантически перспективи между две командировки до Брюксел пред народ, озверял от несгодите на всекидневния си бит.През седмицата в пленарната зала на парламента се разгоря неочакван дебат около срокове, които самите политици поставиха - 2004 г., за приключване на преговорите за присъединяване към обетованата земя, и 2007-а - за членство. Според сега управляващите, те трябва да бъдат съкратени. Бившите такива се задоволиха с риторика, описваща Лаакен като второто пришествие. В цялата суматоха депутатите решиха до 7 февруари правителството да представи в Народното събрание нова стратегия за евроинтеграцията ни, която да доведе до по-ранно приключване на преговорите и евентуално получаване на покана за членство в Евросъюза още през 2004 година. Аргументите за бързането имат основания. Председателят на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев обясни опасенията на мнозинството, че след влизането на десет нови държави в ЕС България ще изпадне в изключително неизгодна ситуация. Разходите за тяхното приобщаване със сигурност бързо ще изчерпят парите на евроадминистрацията и ние едва ли можем да се надяваме на някаква сериозна финансова помощ. Така страната ни ще се завърти в омагьосания кръг на липсата на инвестиционен интерес и бедността, който за дълго време би ни оставил извън рамките на съюза. Затова управляващите ще изготвят нов график на преговорите с надеждата те да приключат до 2003 г. и да получим покана през 2004-а. Напълно вярно съждение. Само дето са разменени местата на средството и целта. Членството в Европейския съюз не е самоцел. То е средство да излезем от спомената унизителна бедност. Но за да влезе в Европа, България и българите трябва да са преоделели поне част от бедността. Което става с икономически средства, с ускорени реформи, със създаването на оптимални условия за работа на бизнеса, който единствен произвежда национален продукт, осигурява доходи, поощрява покупателната способност, печели пари. Единственото, което трябва да му осигури държавата, е нормална среда за дейност, разумни данъци, приемливо равнище на преразпределение, минимално необходимата намеса в работата му.За това, колчем стане дума за евроитеграция (а се говори много за нея), рядко става дума. Както и повече се говори за хармонизиране на законодателството, отколкото за спазване на приетите закони. Думата законопослушен, която е белег за зрелостта на едно общество, в България вече се превърна в синоним на глупак. Е, и какво от това, че парламентът ще изгласува исканите от еврочиновниците текстове, като няма кой да ги спазва. Смисълът на едно законодателство е да създаде правила за работа и живот, стимули за икономическа активност и прегради пред престъпността и корупцията. Такова законодателство и такава реалност трябва да види Европа в България, преди да отвори вратите си пред страната ни. Ако въобще смята да го прави.Колко глави са отворени и колко затворени интересува главно чиновниците, на които им плащат за това. Както и политиците, за които Брюксел е мястото за месечната екскурзия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във