Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕВРОБОМБА ЦЪКА В КОНТРОЛА ПО КАЧЕСТВОТО

След измислянето на финикийските знаци онзи, дето е сътворил стандартизацията и сертификацията, наистина е ударил кьоравото! Днес всеки фирмаджия трябва да си поръча поне един чифт големи нови гащи, защото в тях ще се напъхат около 1000 бодливи изисквания и ако той не кандиса да ги изпълни всичките, бленуваната Европа ще му каже, че неговото предприятийце всъщност няма да може да работи.Мнозина от сънародниците ни си мислят, че цените на тока и спирането на един-два ядрени блока в Козлодуй са голямото еврозло. О, наивни българино, чакай сега да научиш що е то контрол на качеството по европейски и ще разбереш, че ако бяха само сметките за тока, хоро щяхме да рипаме. Но на онова, на което ни предстои тепърва здраво да се хванем, ще трябва да подскачаме много по-високо, за да не се препънем в 14-те хиляди стандарта и бизнесът да оцелее и на наша територия. В курорта Пампорово през миналия уикенд за първи път пред близо 200 представители на фирми, държавни организации и специалисти в областта на сертифицирането и системите за контрол на качеството, водещи в дейността експерти представиха европейските практики при въвеждането на системи за управление в публичната администрация, в производството, услугите, селското и горското стопанство и сигурността. На форума бяха изречени основните проблеми, с които и сертифициращите, и сертифицираните тепърва се сблъскват. Какво представлява сертификацията?Най-накратко - изготвяне на изключително детайлна документация за всичко, което се случва или може да се случи в един бизнес, независимо от естеството му.Основните понятия разясни председателят на Балканския форум по качеството Иван Савов. Съществуват няколко стандарта за системи за управление. Базовата е тази за управление на качеството.В очакване да настъпи сакралната 2007 г., когато се надяваме да станем пълноправен член на ЕС, у нас вече започват да се въвеждат европейските правила за начина на работа, за околната среда, за организацията и безопасността на труда, за технологиите, за оценката на риска и за качеството на самия произведен продукт. Сертификацията се отнася до фирмите от едрия, дребния и средния бизнес. В процеса са включени и държавните и общинските институции, болниците, строителството, горската дейност, транспортът, хранителната промишленост - всъщност всички аспекти от живота ни, които са свързани с предлагането и получаването на стоки и услуги.Кой трябва да се сертифицира?На практика - всички. Едрият бизнес няма да може да функционира, нито да извършва износ и търговия, ако не спази критериите за качество, приети в ЕС. Средният бизнес ще фалира, ако не догони задължителните за него изисквания. Интересен е въпросът за сертифицирането на общините. Те са 264 на брой и за разлика от фирмите, ако на 1 януари 2007-а не са спазили изискванията, никой няма да ги закрие. Но ако дадена община не се е погрижила за сертификацията примерно на общинската болница, тя няма да бъде обслужвана от здравната каса.Кой осъществява процеса?Най-простият отговор е: сертифицират и легалните, и нелегитимните. Мераклиите са много, защото това е дейност, в която се въртят много пари - всичко подлежи на сертифициране, а за всяка такава тапия се плаща. Бедата е обаче, че все още липсва закон, който регламентира дейността. В България съществува един самопровъзгласил се орган за акредитация, който се нарича Български съвет по доброволна сертификация. Но единственият официален орган, определен в съответствие с европейските договорености, е Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация. Колко струва документът?Цената на сертификация на едно предприятие зависи от големината му, от вида на производството му и на технологичните линии, от броя на площадките и какво от тях ще се сертифицира. Така че цените много варират, а и зависят от самите сертификатори и консултанти. Практиката показва, че в рамките на 12 месеца една система за управление се изплаща дори само чрез намаляване на разходите и оптимизиране на работата. Това показват резултатите от седемгодишно изследване, направено в световен мащаб. Какво ще се случи с фирмите без тапия? При присъединяването на Австрия към ЕС например са затворени около 25% от предприятията, произвеждащи хранителни продукти от животински произход. По-голям е процентът в държави като Португалия и Испания, същата тенденция се наблюдава и в страните, които през май тази година вече станаха пълноправни членки на Евросъюза. Прогнозата в момента е, че поне 40% от българските фирми от хранително-вкусовата промишленост ще бъдат закрити. Главно поради факта, че не разполагат с кадри за внедряване на новите стандарти за качество, от една страна, и от друга - защото собствениците на тези предприятия изобщо не са наясно, че без подобен сертификат нямат шанс за оцеляване.България е на едно от последните места в Европа в това отношение. По-малко от 1% от всички регистрирани у нас фирми имат подобни документи. Деветстотин и петдесет дружества са въвели стандарта ISO 9001 за управление на качеството, само седемнайсет са въвели ISO 14001 за защита на околната среда, десет фирми имат ISO 18001 за безопасни условия на труд, други девет ползват HACCP системи за контрола върху храните и само една фирма - не само в България, а в цяла Югоизточна Европа, притежава сертифицирана система за управление на информационната сигурност по стандарта BS 7799-2:2002 - това постижение е на печатницата на БНБ. Проблемът е много сериозен, защото повече от 30% от ефективно работещите фирми (а в някои сектори като хранително-вкусовия и горския те са сто процента) трябва да постигнат съответствие с европейските и националните нормативни изисквания за качество. Това означава, че в рамките на следващите две години близо 30 хиляди търговски дружества, щат - не щат, ще търсят услугите на консултанти и сертифициращи органи. А те са кът, което създава почва за появата на КорупциятаОт 900 сертифицирани фирми петдесетина признават, че са дали подкупи. Нисък е процентът и на онези, които заявяват, че са готови срещу заплащане да си уредят получаването на заветната тапия. Но по-големият проблем е, че според изявленията на някои сертифициращи фирми процесът струва 15 хил. лв., но за самото връчване на документа искат 1500. Кой какво взима по веригата е неизвестно.Българският знак за сертификация ще бъде валиден, когато се решат въпросите, свързани с компетентността на сертифициращите органи. Според директора на Балканския форум по качеството г-н Савов, вероятно в рамките на следващите 12 месеца, ще се стигне до подписване на споразумение за признаване на българските сертификати за системи за управление на качеството по ISO 9001. Проблемите Най-нелеп, но и най-болезнен в момента е въпросът с преводите на стандартите за сертифициране. Много често преводачите създават огромни терминологични каши. Затова е добре онези, които ще се сертифицират, като начало да говорят отлично поне един западен език. А за преводачите има достатъчно време да се научат - предстои да бъдат преведени общо 14 хиляди стандарта!

Facebook logo
Бъдете с нас и във