Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕРП-ПРИВАТИЗАЦИЯТА ЩЕ ВЗРИВИ ДЪРЖАВНИТЕ ВЕДОМСТВА

Италианската Енел (Enel), aвстрийската Е Ви Ен (EVN), гръцката РРС - Пъблик Пауър корпорейшън (Public Power Corporation), чешката CEZ и немската Е.Он (E.ON) са допуснати до последния кръг на конкурса и до 14.00 часа на 25 май трябва да подадат окончателните си оферти, съобщиха от АП. Всеки от кандидатите може да участва и в трите пула, но могат да купят само един от окрупнените ЕРП-райони. Класирането ще се извършва само по предложената цена.От 17 март до 7 май кандидатите ще могат да се запознаят подробно със състоянието на продаваните дружества. Предприватизационното проучване (т.нар. дю дилиджънс) обаче няма да се прави в обичайните информационни зали. Кандидатите ще получат цялата събрана информация на електронен носител. Мотивите за това са, че общият брой на подадените предварителни оферти е не 15, а 13 (това означава, че двама от петимата кандидати са проявили интерес само към два от предлаганите пула). За коректното протичане на конкурса (а и предпоставка за получаване на най-висока цена) е добре да бъде запазена в тайна информацията за това, кой от кандидатите за кои от районите ще наддава. А анонимността в традиционните информационни зали не би могла да се запази.До 16 април кандидат-купувачите ще могат да представят коментарите си по пакета от документи за сделката. Той включва приватизационен договор, споразумение между акционерите (бъдещия собственик и енергийното ведомство), нов устав на ЕРП-тата, както и издадения им лиценз. Приватизационното ведомство пък ще им върне преработените според забележките им документи до 7 май. Запитвания и искания за разяснения по конкурсната процедура кандидатите ще могат да правят до 20 април. Гаранциите, че са внесли депозит за участие, трябва да се представи до 12.00 ч. на 25 май 2004 година. ----------------Големият проблем при продажбата на електроразпределителните предприятия е фактът, че това на практика е инфраструктурна приватизация. А нейните принципи, характерни особености и стратегически цели у нас като че все още не са ясни. Това е и основната причина за конфликта между енергийното и приватизационното ведомства, искрите между които през последните месеци са повече от явни. На противоположни становища са не само ръководствата на двете ведомства, но и експерти от различни йерархични нива. Известен баланс в конфликта се опитва да внесе икономическото министерство и вицепремиерът Лидия Шулева, принципните различия обаче все още остават.Основното противоречие е в самия принцип на раздържавяването. Според нашенското законодателство приватизацията у нас се свежда до договор за продажба на акции, в който новите собственици на пакета поемат ангажименти, определени от продавача (при всички инфраструктурни сделки това е Агенцията за приватизация). Според Търговския закон всяка акция предоставя на собственика си само три вида права - на глас (в общото събрание), на дивидент и на ликвидационна квота. Затова при обичайната приватизация се оценява самото предприятие (с всичките му активи и пасиви), неговия пазарен дял и възможните приходи през следващите години. Не е така обаче при раздържавяването на всички инфраструктурни естествени монополи, предоставящи всеобщо необходими и достъпни услуги (ток, вода, телефон, възможността за превоз в регионален или национален мащаб). Тук продажбата е не само на акции, а по-скоро на права. Защото при раздържавяването на естествените инфрастуркуттури се продава не отделно предприятие или мрежа, а бизнес. При това монополен. Гаранциите за този монопол пък се съдържат не само и не единствено в съответния лиценз, а са продиктувани от строгата икономическа логика. Просто защото естествените монополи (в случая електроразпределителните предприятия) на практика са мрежови структури, чието дублиране върху територията, на която са разположени, е икономически неизгодно. Никой например не би тръгнал да изгражда втора мрежа за ниско напрежение на територията на дадено селище, тъй като възможността за възвръщане на инвестицията е пренебрежимо малка. За електроразпределенията пък тя е нулева, защото за всеки от жителите на съответното населено място трябва да има достъп до съответната услуга (а не само за най-големите консуматори, които са и най-платежоспособни). Затова именно инфраструктурният монопол трудно би могъл да бъде разчупен. Чрез приватизацията само се сменя собствеността върху него - от държавен той става частен. В това е и големият капан на този вид раздържавяване. Защото дори и да не е собственик, държавата трябва да гарантира на всеки от гражданите възможността да получава сигурно и на достъпна цена съответната услуга. Ангажимент на държавата е и да контролира частния собственик на естествената монополна мрежа да не злоупотреби с това положение - за целта у нас, както и в другите страни, се прилага държавно регулиране. Контролират се не само цените, но и физическият достъп до услугата и качеството на нейното предоставяне. Ще рече - докато електроразпределителната мрежа у нас продължава да е монополна, държавата (в случая Държавната комисия за енергийно регулиране - ДКЕР), ще контролира не само цените, на които ще се продава токът, но и това всеки да може да включи дома или офиса си към електромрежата, а подаваният ток да съответства на стандартите параметри.Всички тези ангажименти на частния инфраструктурен монополист са описани не само в лиценза (при ЕРП-приватизацията той е 30-годишен), който той получава заедно със закупените акции, но и в цялата секторна нормативна база. От своя страна частният собственик получава и в лиценза, и в законовите актове гаранции за продължителността на инфраструктурния си монопол. Затова той купува не толкова самата мрежа, колкото съответния пазарен сегмент: с гарантиран брой клиенти, прогнозируеми цени и бъдещи приходи.Изграденият и сигурен монополен пазар, на който действат електроразпределителни дружества, обхваща близо 4.5 милиона клиенти. Сиреч всеки от бъдещите собственици на окрупнените ЕРП ще има гарантирани поне 1.5 милиона абонати. И сигурна печалба от всеки киловатчас, доставен до крайния потребител. Според счетоводните отчети на дружествата през 2003 г. те са продали близо 20 млрд. киловатчаса електроенергия. А надценката за всеки продаден киловатчас хич не е за пренебрегване. Според определените от ДКЕР цени ЕРП-тата плащат електроенергията от НЕК в диапазона от 4.877 стотинки за киловатчас (за Електроразпределение София - област) до 5.898 стотинки за киловатчас (за столичното дружество). Продажбите са на доста по-високи нива: средно по 8.2 стотинки за киловатчас за битовите потребители (максималната дневна тарифа е 1.53 стотинки за киловатчас). Средните тарифи за промишлените и бюджетните потребители пък са около 10-те стотинки (в зависимост от вида на подаваното напрежение - високо, средно или ниско, и от времето на консумация - през пиковите часове, денем или нощем). Видно е, че дори и при минимална надценка от 3 стотинки за киловатчас приходите от продените 20 милиарда киловатчаса надвишават с около 600 млн. лв. разходите за покупка на електроенергията. Наистина с тази надценка се заплащат всички суми за поддръжка на мрежата (както на персонала, така и за текущите ремонти). От нея трябва да бъдат платени и необходимите инвестиции за рехабилитация, модернизация и развитие на мрежата. Надценката в цените на тока обаче винаги ще надвишава всички присъщи и необходими разходи (дори и при нашата крайно остаряла електроразпределителна инфраструктура). Гарантираните приходи и монополната инфраструктура обяснява и интереса към българските ЕРП-та. Различният подход на приватизационното и енергийното ведомство пък са в основата на разгорелия се между тях конфликт. Допълнителни искри тук внася Държавната комисия за енергийно регулиране, издаваща енергийните лицензи.А той най-вероятно допълнително ще се задълбочи при корекцията на проектодокументите по сделките за ЕРП-тата. Промененият вариант експертите от двете ведомства ще трябва да съобразят не само с коментарите на кандидат-купувачите, но и с интересите на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във