Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНРОН - БИЗНЕС НА РЪБА НА ЗАКОНА

Зрелищният фалит на щатската компания Енрон (Enron), търгуваща с електроенергия и природен газ, енергийни деривативи и активи от телекомуникационния сектор, със сигурност е шокирал стотици служители и инвеститори, загубили десетки милиарди долари. Когато на 2 декември 2001 г. елитният играч подаде документи за съдебна защита от кредиторите си, техният списък се оказа дълъг 54 страници. На челно място в него са щатските финансови гиганти Ситигруп (Citigroup) и Джей Пи Моргън Чейз (J. P. Morgan Chase), лондонският клон на Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) и Ю Би Ес (UBS). Големият въпрос обаче е дали най-големият корпоративен банкрут в историята на САЩ е изненадал висшето ръководство и одитора на Енрон - Артър Андерсен (Arthur Andersen), както и десетките финансови анализатори, препоръчвали на клиентите си да купуват акциите на компанията? От двадесет и двамата експерти, следили постиженията на Енрон, деветнадесет са продължили да съветват инвеститорите да купуват нейните книжа до средата на миналия октомври, т. е. месец и половина преди шефовете й да обявят официален банкрут. Голямата заблуда на мнозинството инвеститори и анализатори на финансовото здраве на Енрон идва от сложната и гениална схема от странични дейности и съдружия, изобретена от бившия главен финансист на компанията Ендрю Фастоу. Тя прави бизнеса на фирмата изключително зависим от всяко намаление на цените на акциите й, на рейтинга на корпоративните й облигации и на стойността на оптичните линии, които продава. От документи, изпратени до сп. Форбс, става ясно, че именно едновременният срив на горните три елемента е довел до краха на Енрон.Първоначалната идея за създаването на външни съвместни дружества с ограничена отговорносте Енрон да се застрахова срещу обезценката на своите активи. А основната им цел е да се съобрази отчетността на компанията с Наредба 140 от щатските Финансови счетоводни стандарти. Тя разрешава на фирмите да прехвърлят финансови активи от балансите си, ако те се влагат в структури, които са напълно независими и извън контрола на компанията майка. Енрон обаче заобикаля закона, като задължава т.нар. външни дружества да емитират опции върху онези активи, които все още фигурират в нейния баланс. С други думи, буквата на закона е спазена, но неговата същност е нарушена. Само висшите мениджъри на Енрон знаят точния брой на съвместните й дружества. Керъл Коуъл, анализатор от фирмата Пруденшъл Сикюритис (Prudential Securities) в Хюстън, е идентифицирала над 3000 поделения и съдружия, повечето от които са извънбалансови структури на компанията майка. Някои от тях били предназначени да монетизират активи - да ги продават на трета страна независимо от цената, която Енрон е платила за тях. Част от тези сделки са абсолютно фалшиви. Например през юни 2000 г.Енрон продава тъмен оптичен кабел (без електронната приставка, необходима за предаване на цифрова информация) за 100 млн. щ. долара. Купувачът е съвместното дружество, управлявано от Ендрю Фастоу и известно под името LJM2 (твърди се, че съкращението идва от инициалите на съпругата и децата на финансовия гений). То е основано през 1999 г., за да търгува с различни активи на Енрон. Само от тази сделка компанията майка осчетоводява 67 млн. щ. долара печалба - значителен дял от брутния й доход от кабелния бизнес за 2000 г., който е в размер на 318 млн. щ. долара. По-късно LJM2 продава част от тъмния оптичен кабел за 40 млн. щ. долара на играчи от този индустриален сектор, според определението на Енрон. Останалата част е купена през декември 2000 г. от друго свързано с компанията майка дружество за 113 млн. щ. долара. Най-любопитният момент от осъществената поредица сделки е, че стойността на стоката, според счетоводните документи на Енрон и партньори, нараства с 53% в периода юни-декември 2000 г., докато на свободния пазар през тези месеци цената на оптичните влакна пада с 67 процента. LJM2 прибира 2.4 млн. щ. долара печалба от тази търговия, с което закръглява на 30 млн. щ. долара приходите, изкарани и преведени от Енрон на дружеството, управлявано от Фастоу. Мнозина се чудят как висшето ръководство на Енрон или поне неговите одитори не са се сетили да идентифицират купувачите, платили такава цена за въпросния продукт. Други пък се питат дали е търгуван само оптичен кабел? Защото, според брокери и анализатори от бранша, за 100 млн. щ. долара през юни 2000 г. са могли да се купят 33 хил. мили черен кабел с едно оптично влакно - достатъчно за изграждането на три всеобхватни национални мрежи в САЩ. За сравнение - цялата мрежа, експлоатирана от Енрон, която се състои предимно от многожични оптични кабели, през този период е била дълга 18 хил. мили и по-голямата част от нея е била наета на лизинг.Кабелната сделка излиза на светло година след приключването й, когато Енрон подава финансовите си отчети за третото тримесечие на 2001 г. на щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси. Но най-екзотичните операции все още остават скрити в документацията на компанията и на нейните съинвеститори. В документите фигурира цял букет от съдружия в Делауер, които Фастоу създава през 2000 година. Те са между Енрон, LJM2 и т. нар. Лешояди (Raptors), обхващащи доверителни фондове, корпорации с ограничена отговорност и други структури, чрез които се преливат пари в брой, акции и деривативи. Кодирани под имената на животни от югозападната част на Америка, тези структури със специално предназначение са наистина странни зверове. Една от тях е Американски рис (Bobcast)Тя е капитализирана с 6.3 млн. акции на Енрон, чиято стойност е защитена с шестмесечни пут-опции с падеж в средата на март 2001 година. Тези опции Bobcast купува от Енрон и те задължават компанията майка да изкупи обратно акциите си от дружеството по 68 щ. долара всяка. Същевременно Bobcast продава обратно пут-опциите на Енрон, с което го хеджира срещу намаление на някои от цените на активите му. Един от свръхестествените аспекти на тези вълшебни деривативи е, че когато определени активи започнат да се обезценяват, Енрон не осчетоводява загуба, защото тя се компенсира от приходите, идващи от опциите. С други думи, чиста алхимия - губещите инвестиции се превръщат в печалба в баланса на фирмата. Когато акциите на Енрон се търгуват по 80 щ. долара парчето, Бобкаст и неговите събратя работят като на магия. Всички загуби от деривативите, продадени на компанията майка (пут-опциите стават губещи при цени над 68 щ. долара), се компенсират от увеличението на цените на акциите й. Но след като стойността им пада под 68 щ. долара в средата на март 2001 г., сделките на Лешоядите стават губещи. Енрон отказва официален коментар на събитията, произтекли от миналия март нататък. Нейни сегашни и бивши служители обаче описват бясната скорост, с която ръководството й се опитва да преструктурира системата, изградена от Фастоу. Ликвидните сдружения вадят от тинята фалиралите, а директорите на Енрон продават на пожар акциите на работодателя си. Но накрая всички признават, че защитната мрежа на Фастоу е рухнала. Декларираните 532 млн. щ. долара печалба от хеджинговите операции на Лешоядите е изядена от натрупаните от фалита им загуби от 710 млн. щ. долара.На фона на бързоразрастващата се катастрофа щатската Комисия по ценни книжа и фондови борси започва на 23 октомври 2001 г. неофициално разследване на финансите на компанията, което на 1 ноември става официално. В средата на декември пък Конгресът на САЩ открива процедура за изслушване на обстоятелствата около фалита.В хода на разследването във всички случаи ще стане въпрос и за политика. Управителят и главен изпълнителен директор на Енрон Кенет Лей е близък приятел на президента Джордж Буши на вицепрезидента Дик Чейни. Между 1989 и 1991 г. Лей е дарил 793 110 щ. долара на републиканците и 86 470 щ. долара на демократите. По време на президентската кампания през 2000 г. пък базираната в Хюстън компания е превела над 2.4 млн. щ. долара на отделни кандидати и политически комитети. Лей е един от основните донори на кампаниите на Буш за губернатор и президент. В края на миналата година обаче той променя предпочитанията си. На 25 и 26 ноември 2001 г. - само седмица преди Енрон да подаде документи за съдебна защита, фирмата издава два чека от по 50 хил. щ. долара всеки в полза на Сенатската комисия на демократите, подпомагаща кандидата на Демократическата партия за кмет на Ню Йорк. Според адвоката от Вашингтон Робърт Бенет, представляващ Енрон, даренията са най-обикновен бизнес и целта им не е да повлияят на разследването на Конгреса. От своя страна демократите декларираха, че не искат парите на Енрон и търсят подходяща благотворителна организация, чрез която да ги пренасочат за уволнени служители на компанията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във