Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ СЕ ЗАКЛАТИ ВЪВ ВЕЗНИТЕ НА ТЕМИДА

Голямото раздържавяване в енергетиката ще тръгне по пътя на БТК и Булгартабак. Това стана ясно във вторник (8 юли), след като Върховният административен съд образува дело по протеста на заместник-главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Цони Цонев срещу решението на надзорния съвет на АП да одобри проекта на договора за продажба на 70% от капитала на Атоменергоремонт - Козлодуй. Делото е насрочено за 15 септември.В протеста си заместник-главният прокурор настоява решението на надзорниците да бъде отменено, защото противоречи на няколко закона: за приватизация и следприватизационен контрол, за безопасно използване на ядрената енергия и за защита на класифицираната информация. Сочат се и нарушения на Наредбата за конкурсите. В протеста се казва още, че не са спазени указанията на министъра на енергетиката и са нарушени разпоредби, свързани с националната сигурност и с осигуряването на ядрената безопасност. От действията и актовете на АП може да се направи извод, че целта им е била продажба на всяка цена и на определен купувач - заключава заместник-главният прокурор.Скандалът около раздържавяването на атомното дружество гръмна в началото на юни, и то след публикация в австрийското списание Фокус, в която се твърди, че ядрената безопасност в българската централа е застрашена. Не от състоянието на ядрените реактори, а от кандидат-купувачите на атомното ремонтно дружество, които според австрийското издание били съмнителни. Само един от тях бил с опит в бранша, алармира на 3 юни виенското издание. Броени дни по-късно публикации в българската преса свързаха с Константин Димитров-Самоковеца (една от основните фигури в доклада на МВР за организираната престъпност) одобрената на 11 юни от АП за купувач на дружеството Българска енергийна компания ЕООД.Продажбата на ремонтното предприятие предизвика силно напрежение между Агенцията за приватизация и Министерството на енергетиката. Милко Ковачев се оплака, че АП не е се е съобразила с препоръките му да включи като изискване към купувачите опит в бранша. Двете ведомства огласиха официалната служебна кореспонденция по сделката, която са си разменили. От представените документи стана ясно, че предложението на енергийния министър е било направено два дни след като правилата на конкурса вече са били изпратени до кандидатите.Междувременно изпълнителното ръководство на АП вкара документите по сделката в надзорния съвет, без купувачът да е получил допуск за работа със секретна информация. Само три дни по-късно (на 19 юни) надзорниците одобриха продажбата с пет на два гласа. Против гласуваха представителите на ОДС - Димитър Бъчваров, и на БСП - Никола Койчев. Сделката за 70% от капитала на Атоменергоремонт бе подписана на 27 юни. Новият собственик - Българска енергийна компания, плати 15,630 млн. лв. и се задължи за срок от пет години да направи инвестиции в размер на 6.190 млн. лева. В същия ден АП направи официално съобщение, че е получила становище от компетентните органи, което позволява да се пристъпи към подписване. Тази сряда обаче (9 юли) в ново съобщение АП цитира писмо N 04-04-09 от 26 юни на Национална служба Сигурност към МВР. В него според АП се заявявало: ...за осъществяването на приватизационната процедура и сключването на приватизационни договор, на кандидат-купувача не му е необходимо разрешение за достъп до класифицираната информация... В случай че конкурсната документация по приватизационната процедура не е свързана с класифицираната информация, не би трябвало тя да се съобрази с изискванията за ЗЗКИ.Не е ясно какви са основанията на НСС за такъв отговор. Факт е обаче, че собствениците и служителите на Атоменергоремонт имат достъп не само до атомните блокове, но и до касетките с отработено ядрено гориво. Нищо че чл.46 от Закона за МВР категорично ги задължава да бдят не само над сигурността на стратегически за страната обекти и дейности, но и над екологичната сигурност на България. Текстът на чл.47, т.3 от същия нормативен акт пък постановява, че НСС трябва да информира висшите органи на държавната власт и управление за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за националната сигурност. Непосветеният читател би решил, че цитираните законови норми са писани именно за АЕЦ Козлодуй. Дано служителите на тайните ни служби знаят, че един от основните мотиви Г-7 да включи първите четири блока на АЕЦ Козлодуй към опасните реактори от съветски тип е във факта, че технологичните им особености допускат двойна употреба. Паралелно с генерираната електроенергия те отделят като радиоактивни отпадъци и онзи тип плутоний, който се влага в атомните бомби. Спецслужбите в цял свят с повишено внимание следят всичко, свързано с ядрената енергетика, и е малко странно, ако по българските стандарти в описвания случай не се налага прилагането на специален режим.С тази позиция не е съгласна и Върховната административна прокуратура. В протеста си до ВАС нейният шеф Цони Цонев заявява, че дейността на приватизиращото се предприятие е пряко свързана с националната сигурност на страната и с осигуряването на ядрената безопасност на региона и Европа. Затова към бъдещия му собственик трябва да бъдат поставени редица условия. Това се изисква и от текстовете на три закона (за приватизацията, за безопасното използване на ядрената енергия и за защита на класифицираната информация), твърди прокурор Цонев. В протеста той подробно е описал и две решения на надзорния съвет на АП. В първото (от 29 май) надзорниците натоварват изпълнителния съвет на ведомството да допълни Правилата за провеждане на заключителния етап на конкурса с изискването потенциалните купувачи или техните собственици да предоставят доказателства (референции, договори, лицензи и др.), че са работили в ядрената индустрия най-малко пет години, притежават технологичен, научен, правен и лицензионен опит за работа с предприятия в областта на ядрената енергетика и имат търговски, научни и технологични връзки с водещи предприятия на ядрената индустрия в света. Но тъй като изпълнителният директор на АП не е реагирал на указанията на надзорниците, на 6 юни те приемат второ решение, с което потвърждават необходимостта към кандидат-купувачите да бъдат отправени цитираните по-горе изисквания, твърди още в протеста си заместник-главният прокурор.Според него (а и според възраженията на гласувалите против сделката надзорници) процедурата е сериозно опорочена и в още един аспект. При сключването на окончателния договор АП е приела искането на новия собственик - Българска енергийна компания, за откриване на доверителна сметка в полза на купувача, в която се внасят 20% от уговорената цена, или 3.126 млн. лева. Освен че такова изискване не е фигурирало в окончателните оферти на останалите кандидати, тя променя и финансовите параметри на сделката. Важното е да се отбележи, че доверителната сметка създава възможност за намаляване на договорената цена. Като се има предвид, че цената има тежест от 90% в конкурсната класация, то допускането избраният купувач да я намали с 20 на сто силно и необосновано опорочава класацията - твърди надзорникът Димитър Бъчваров. Според заместник-главния прокурор Цони Цонев пък допускането на доверителна сметка грубо нарушава изискването за равнопоставеност спрямо останалите инвеститори и категорично намалява икономическата ефективност от сключената приватизационна сделка.Оперативното ръководство на Агенцията за приватизация не е съгласно с всичко това. В разпространеното през седмицата официално съобщение на ведомството се заявява, че офертите на кандидат-купувачите са класирани по критериите цена, инвестиции, трудова заетост и избраният купувач е предложил най-високи параметри. По този начин е гарантирана икономическата ефективност от приватизацията и в държавата се осигуряват максимални приходи от приватизационния процес, се казва още в съобщението на АП. И докато съдът тепърва ще решава доколко законосъобразно е протекла цялата приватизационна процедура, Българска енергийна компания ще се разпорежда не само на ремонтните площадки на АЕЦ Козлодуй. Защото дори ВАС да отмени решението на надзора, подписаната и вече платена сделка няма да бъде автоматично развалена. Дотам може да се стигне само в случай, че някой от другите участници оспори сделката, твърдят юристи. И то след съдебно решение на тричленката на ВАС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във