Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНАТА 2004-та: ГОДИНА НА РЕЗУЛТАТИ И... РОЗОВИ ОБЕЩАНИЯ

ЕНЕРГИЙНАТА 2004-та: ГОДИНА НА РЕЗУЛТАТИ И... РОЗОВИ ОБЕЩАНИЯкаре:* Енергетиката през последните три години се развива толкова динамично, че често е трудно да се обхванат промените в тяхната цялост и многопластовост. Обявихме 2002-ра за Година на потребителите, 2003 г. - за Година на инвестициите, а предстоящата 2004 г. - за Година на резултатите. Зад тези названия се крие логиката на енергийната стратегия и предприетите действия за изпълнението й.* Нарекохме 2004 г. Година на резултатите, защото предстои да се случи приватизацията на електроразпределителните предприятия, да вземем решение за технологията на АЕЦ Белене, да завършим сделката за изграждане на нова мощност на въглища в Марица-изток. * Остана да завършим въпроса за износа на електроенергия за Турция. * 2004-а е годината на либерализацията на вътрешния пазар и година на големите регионални инициативи30 декември 2003 г.Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси---------------Трудно може да се каже, че резултатите през отиващата си година надминаха постигнатото през 2003-а, когато бе дадено началото на няколко изключително важни за страната проекти, а размерът на инвестициите надхвърли 1 млрд. евро. Започвайки от списъка с червените точки, безспорно на първо място се нарежда продажбата на електроразпределителните дружества в странатаНай-голямата приватизационна сделка в страната надхвърли доста очакванията на продавачите и донесе общо 693.2 млн. евро за 67% от акциите на седемте ЕРП-та. Привлечени бяха сериозни и авторитетни чуждестранни инвеститори - германската Е.ОН (Е.ОN), чешката CEZ и австрийската EVN (Е Ве Ен). Най-голямото достойнство на продажбата обаче бе, че приключи успешно, в предварително определените срокове и без шумни скандали. Колкото до четирите и половина милиона абонати на енергото - те ще очакват по-качествени услуги и ... нови цени. Другият голям успех на жълтото правителство през изминалата година е свързан с най-голямата въглищна централа на Балканите - ТЕЦ Марица-изток 2В средата на годината бяха подписани гаранционното и кредитното споразумение по проекта за рехабилитацията на първите й четири блока и изграждането на сероочистващи инсталации за 5-и и 6-и блок. Проектът, чиято реализация започна още предишното правителство, е на стойност 280 млн. евро. Японската компания Мицуи (Mitsui) се ангажира да го приключи за 47 месеца с поетапно спиране на турбините. Основната част от реконструкцията ще бъде финансирана от Японската банка за задгранично сътрудничество (JBIC) с експортен кредит от 226 млн. евро. Останалите необходими пари са собствени средства на тази ТЕЦ (6.6 млн. евро) и безвъзмездна помощ по ИСПА. С европари трябва да се изградят и сероочистващи инсталации на 5-и и 6-и блок. Стойността на тези съоръжения е 75 млн. евро. Схемата на финансиране предвижда грант по ИСПА за 36.1 млн. евро, заем от ЕБВР за 34 млн. евро (споразумението бе подписано на 30 ноември) и собствени средства на централата. Трябва да се отбележи, че въпреки безспорния успех на това начинание и тук не липсваха усложнения. Търговският договор за централата бе парафиран още в началото на април 2003 г., но реализирането на проекта се забави именно заради държавната гаранция. През февруари 2004-а Комисията за защита на конкуренцията намали стопроцентовата гаранция по проекта на 80 на сто. Затова японската компания Мицуи и енергийното министерство оспориха неговата валидност. На 28 юни Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) обяви за нищожно решението на антитръстовата комисия, което даде зелена светлина за рехабилитацията на централата. Към графата с плюсовете може да се причисли и започналият в края на април строеж на първата нова ВЕЦ Цанков камък ВЕЦ Цанков камък е част от каскадата Доспат-Въча, а за изграждането му ще са необходими 219 млн. евро. Очаква се след завършването на проекта с инсталирана енергийна мощност 80 мегавата възможностите за производство на електроенергия от река Въча да се увеличат със 185 млн. кВтч на година. Средствата осигуряват шест банки - американската Креди Суис фърст Бостън (Credit Swisse Boston International), френската Сосиете Женерал - (Societe Generale), белгийската Фортис (Fortis Bank) и австрийските Райфайзенбанк (Raiffeisen Zentralbank Osterrech AG), Банк Аустрия (Bank Austria Creditenstalt) и OeKB (Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft). Те отпускат финансирането срещу ипотека и залог на оборудването и материалите за строежа на язовира и новата централа. Хидровъзелът се изгражда в рамките на подписания през миналата година двустранен меморандум между България и Австрия по протокола от Киото (реализиране на проекти съвместно изпълнение за намаляване на емисиите от парникови газове). Редуцираните емисионни единици (по 228 хил. т въглероден диоксид годишно) ще се заплащат от Австрия на България по цена 10 долара за тон.За съжаление критиките към политиката на сегашното правителство в енергетиката са далеч повече. Първо място в класацията убедително заема грандиозният проект за изграждането на втора атомна мощност край Белене. Близо двата милиарда долара, които се завъртяха около хипотетичния АЕЦ, размътиха маса мозъци. След активна PR кампания, групови посещения на кабинета на крайдунавската площадка на централата, нагласен скандал с подкуп около единия от потенциалните кандидати, куп почти безполезни и скъпоструващи анализи и предрешен избор на типа реактор в крайна сметка се оказа, че все още няма решение централата да се строи. Всъщност имало, но то било само по принцип, а не по същество, измъкна се енергийният министър Милко Ковачев. Същия курс поеха и юристите от ведомството му, които на заведеното от Екогласност дело трижди се отрекоха пред върховните магистрати, че има окончателен административен акт на правителството, а след това панически избягаха от чакащите ги репортери. Отделен въпрос е, че цялата схема за изграждането на мощността се оказа тотално сбъркана. Търгът за изборът на архитект-инженер се провали, тъй като само две фирми подадоха документи. Което пък демонстрира липсата на доверие към проекта в международен аспект. Пукнатини се появиха и около избора на площадката, на която ще се изгражда новата мощност. Оказа се, че може да не е Белене, а АЕЦ Козлодуй. В крайна сметка енергийният министър Милко Ковачев соломоновски реши, че на 7 януари 2005 г. ще се проведе обществено обсъждане на прeдложението за изграждане на АЕЦ на площадка Белене, като с това най-накрая вкара ядрения проект в рамките на закона. Оттук нататък строителството на новата мощност може да започне най-рано в началото на 2006 г., тъй като трябва да се спазят необходимите стъпки при лицензирането. Въпреки обещанието на министър Ковачев и през тази годинане тръгна строежът за новата термична мощност в Марица-изток 1 Проектът за нова централа, работеща с местни лигнитни въглища бе поверено на американската компания Ей И Ес още от правителството на Иван Костов. През април 2002 г. тя избра за главен изпълнител френския консорциум Алстом. По последни оценки общата стойност на инвестиция е около 1.2 млрд. щ. долара, голяма част от парите ще отидат за екосъоръжения, включително и сероочистващи инсталации към всеки от блоковете. За набирането на средствата бе разработена специална структура на финансиране без държавни гаранции. Основната част от парите - - 500 млн. евро, ще осигури германската агенция за експортно кредитиране KfW. Лондонската ЕБВР и международни банки ще дадат още 200 млн. евро, а останалата част от средствата трябва да набави американският инвеститор Ей И Ес. Заемите ще бъдат гарантирани от пет експортни европейски агенции. Това са френската Кофас (Coface), немската Хермес (Hermes), чешката EGAP, италианската Саче (Sace) и австрийската (OeKB). Досега големият проблем пред проекта беше цената, която НЕК ще плаща за произведения ток. Хубавото е, че в края на декември вече има индикации за договорка между американците и системния оператор. Не е ясно обаче кога може да тръгне проектът. Забавянето на строежа на двете 350-мегаватови турбини на централата ще има доста сериозни последствия за енергийния баланс на страната, особено след спирането на блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй през 2006-а, когато ще се наложи да внасяме електроенергия.Открит стои въпросът и с изграждане на нова мощност с комбиниран цикъл на производство (топлинна и електроенергия) на площадката на ТЕЦ СофияВече втора година проектът на американската компания Хорайзън Енержи Дивелопмънт (Horizont Energy Development) продължава да буксува. Основната пречка си остава неразбирателството между изпълнителя и НЕК за цената, по която да бъде изкупувана произвежданата от централата електроенергия. Според Закона за енергетиката токът, произведен от централи до 50 мегавата чрез когенерация, се изкупува на преференциална цена. Проектът на Хорайзън за ТЕЦ София (на стойност 100 млн. евро) предвижда да бъдат изградени две газови и една парна турбина с обща електрическа мощност от 100 мегавата, което автоматично поставя новата централа над чертата, поставена от закона. По последни данни параметрите на договора трябва да се уточнят окончателно още в началото на следващата година. Тогава ще ясна и цената, по която ще се изкупува енергията, произведена чрез когенерация.В дейно бездействие изпадна министерството на енергетиката и когато трябваше да защити интересите си в ТЕЦ Сливен. В началото на 2004-та мина Черно море (твърди се, че неин собственик е Христо Ковачки) поиска от Сливенския окръжен съд да обяви местната топлофикация в несъстоятелност заради задлъжнялост. На 26 февруари 2004 г. Сливенският окръжен съд прие тройна експертиза за финансовото състояние на централата, според която активите на дружеството бяха оценени на 6 млн. лв., а дълговете му - на 8 млн. лева. Юристите на ТЕЦ-а обявиха експертизата за нереална, тъй като стойността на имуществото й била четири пъти по-голяма, или около 23 млн. лева. Според тях турбогенераторът на централата бил оценен за една стотинка, ново оборудване с пазарна цена 3 млн. щ. долара - за нула лева, а целият автопарк - за 26 хил. лв., колкото струва само закупеният наскоро булдозер. Адвокатите на дружеството настояваха да бъде извършена втора тройна експертиза с участието на други вещи лица и поискаха да отправят към тях допълнителни въпроси. Искането им обаче бе отхвърлено и в крайна сметка ТЕЦ Сливен бе обявен в несъстоятелност. Впрочем ТЕЦ-овете и топлофикациите бяха в основата на перманентните конфликти между АП и енергийното министерствоТлеещото напрежение между двете ведомства предизвика истински пожар при първия опит за приватизация на ТЕЦ Бобов дол. Тогавашният шеф на приватизаторите Илия Василев настояваше централата да се продава през борсата, което срещна острата съпротива на министър Милко Ковачев. В крайна сметка Василев се раздели с креслото си, но и след смяната му с Атанас Бангачев томахавката бе заровена само до приключването на сделките по продажбата на ЕРП. Конфликтът се разгоря отново, след като за продан бяха пуснати топлофикациите в Бургас, Плевен, Габрово, Велико Търново и Ловеч. Поводът бе, че до втория етап на конкурса са допуснати всички компании, подали предварителни оферти, независимо от опита им в енергийния сектор, от размера на управлявания от тях капитал и от качеството на бизнесплановете им. Предквалификационни критерии не е имало, защото енергийното министерство не поиска. Сега те предлагат да има оценка на техническите предложения, а едва след това на финансовите. Но ние не можем да променяме правилата, щом процедурата е започнала, обяви Атанас Бангачев. От енергийното министерство пък контрираха, че още преди да бъдат направени първите стъпки за раздържавяването, са предложили кандидатите да бъдат селектирани по три показателя - собствен капитал, опит в бранша и финансова обезпеченост. Приватизационната агенция така и не е реагирала на предложението. Нова спирала от противоречия между двете ведомства се заформя и покрай предстоящата продажба на ТЕЦ Варна, Бобов дол и Русе. През отиващата си година на камък удари и конкурсът за избор на частен оператор за управлението на Топлофикация-София. Напразни останаха обещанията на енергийния министър Милко Ковачев и на заместника му Илко Йоцев, че до края на годината ще бъде избран чуждестранен мениджър за управлението на Топлофикация София (МЕЕР държи 42%, останалите са собственост на Столичната община). В крайна сметка след забележки на тримата кандидати, преминали предварителните квалификации - френската Далкия Eнтернaсионал (Dalkia internаtional), немската Eм Ве Ве (МVV) и консорциума между Ер Ве Е идустрие (RWE Industries) и Щатверке Лайпциг (Stadtwerke Leipzig), и енергийните шефове общинарите се убедиха, че е необходима промяна в договора за управление. Колко точно време ще отнеме това отсега никой не се наема да прогнозира.По различни причини неуредени останаха и редица други проблеми, най-важният от които са прекратените доставки на български ток за Турция. Подписването на меморандума за създаване на регионалния енергиен пазар отново бе отложено. Въпреки усилията страната ни все още изостава сериозно по отношение на оползотворяването на потенциала на възобновяемите енергийни източници - най-вече водния, но и на слънцето, вятъра и биомаса. Според официалната статистика сега делът на екологичната електроенергия е между 6 и 8 на сто от общото производство. Вятърните и слънчевите електроцентрали у нас пък продължават да граничат с екзотиката.Обективно погледнато, в енергийния сектор през 2004-та обещанията бяха далеч повече от реално постигнатите резултати. Единственото, което можем да пожелаем на сегашните енергийни шефове, е да използват разумно властовите лостове в краткото време, оставащо им до края на мандата, и да се постараят да изпълнят обещанията си. Защото горчивият опит показва, че с всяко ново правителство идва и ново забавяне на енергийните проекти. От което страната ни определено няма да има никаква полза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във