Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЙНА СТЕНА РАЗДЕЛЯ НОВА ЕВРОПА

Старият континент си остава разделен в началото на 2003 г. поне що се отнася до електроенергията. При това не става въпрос само за техническите характеристики на генерираната и разпространявана електроенергия, за коренно различните правила на самото производство и търговия, но и чисто потребителски. Двете електрически мегасистеми са толкова различни, че границата между тях стои като аналог на някогашната берлинска стена. Преносните мрежи на Западна Европа са обединени в т. нар. паневропейска система (USTЕ). Мрежите на бившите съветски републики пък формират евроазийската електросистема. На Запад консумацията на електроенергия непрекъснато се увеличава. Интензивното икономическо развитие и повишеният жизнен стандарт обуславят трайно нарастване на потреблението не само през последните години, но и в периода поне до 2020-а. само че през всяка от годините след 1990-а западноевропейските държави непрекъснато повишават екологичните изисквания към електропроизводствените си централи. Основните ограничения са за въглеводородни емисии по Протокола от Киото и за трансгранични замърсявания от серни и азотни оксиди по Европейската конвенция от 1979 година. Поетите екоангажименти са такива, че към 2007 г. значителна част от електропроизводствените мощности на Западна Европа просто ще бъдат затворени. Но още преди това (паралелно с изчерпването на петрола от Северно море) западноевропейците ще бъдат изправени пред глобалната въпросителна за гарантиране на енергийните си суровини и пред непрекъснато покачване на цените на електроенергията. Калифорнийският синдромнадвисна и над развитите европейски страни, провокиран както от бързите темпове на либерализацията на пазара, така и от голямата разлика в цените на електроенергията за различните групи потребители. През последните две години цените за големите промишлени предприятия във Великобритания например намаляха с 40% - до нива около 5 цента за фирми, консумиращи над 50 млн. кВтч годишно. В същото време домакинствата плащат за киловатчас малко над 20 цента. В Дания пък цените за бита са близо шест пъти по-високи (24.3 цента за киловатчас при 4.2 цента за големите консуматори). В Италия и Гърция, където електроенергията е на сравнително ниски за ЕС цени, разликата между отделните групи е доста по-незначителна (в южната ни съседка големите предприятия плащат средно 4.4 цента за киловатчас, а битът - малко под 7 цента; на Апенините нивата са съответно 6.2 и 7.7 цента за киловатчас).На Изток картината е коренно противоположна: спадаща консумация, свито потребление (главно в сферата на промишлеността), инсталирани огромни производствени мощности и липса на каквито и да са ангажименти за екологични ограничения. И още - почти неизчерпаеми енергоресурси в азиатската част на бившия СССР, обуславящи крайно ниската себестойност на произведената електроенергия (в пъти под тази в Западна Европа). Основното в случая е изключително ниската вътрешна цена на тока - под 1.2 цента за киловатчас. Затова може би в тази част на континента не са и чували за енергоспестяване. Тъмните градове, паланки и пътища нощем са резултат по-скоро на управленско безхаберие. След като през последните години почти бяха възстановени междусистемните връзки на електропреносните мрежи в бившите съветски републики, включително и Молдова и Украйна, сега на изток от новата берлинска стена има огромни излишъци от евтина електроенергия. В края на 2002-а търговският директор на руския монополист Обединени енергийни системи (ОЕС) Юрий Шаров обяви, че износът на електроенергия (главно за съседните Финландия, Беларус и Украйна) е увеличен на 19.3 млрд. кВтч (при 17.9 млрд. кВтч през 2001 година). Според Шаров средната цена на руския износ през 2002 г. е била 1.7 цента за киловатчас. На пръв погледенергийната стена в Европа е издигната поради чисто технически причини - несинхронната работа на двете електрически мегасистеми. Да не подценяваме обаче и политическите въпроси и най-вече кой да държи шалтера. В Европа на 2003 г. политическите интереси са все по-тясно преплетени с икономическите. Затова може би основни партньори в мащабните руски проекти за синхронизиране на двете паневропейски мрежи са водещи западни компании - френският държавен монополист Електрисите де Франс (EdF), германският конгломерат E.ОN/RWE и италианският енергиен гигант ENEL. Обединяването на енергийните системи на Европа с тези на страните от бившия СССР би отговорило на интересите на всички жители на Евразия, заяви в средата на 2002 г. Анатолий Чубайс - бивш вицепремиер и сегашен председател на монополното обединение ОЕС. Но политиците и енергийните босове на Западна Европа са по-предпазливи в изявленията си. И в инвестициите си, които засега са отвъд руските граници. Част от стотиците евромилиони са в предверието на Балканите и пред азиатските граници на Турция. Обяснението е чисто икономическо -дефицитът на Балканите През последните години той е 14-15 млрд. киловатчаса, а съдейки от експертните анализи в краткосрочна и средносрочна перспектива, ще достигне около 20 млрд. кВтч годишно. Очаква се до 2010 г. системен недостиг да изпитват Турция (около 12 млрд. кВтч), Гърция (3 млрд. кВтч), Македония (1 млрд. кВтч), Сърбия и Албания (около 4 млрд кВтч). Засега този дефицит се компенсира чрез внос на електроенергия от България - 6.2 млрд. кВтч годишно, от Унгария и Хърватска - до 2 млрд. кВтч, от Украйна - до 2 млрд. кВтч, от Молдова - до 2 млрд. кВтч, от Сирия - 3 млрд. кВтч, от Румъния - около 1.5 млрд. кВтч.След 1 януари 2003 г. статуквото изглежда доста променено. И то не само поради разликата във възможностите на регионалните производители. Новото в региона са големите западноевропейски енергийни компании, застанали вече трайно на пътя на евтиния руски и украински ток.Къде сме ниеДосега България продаваше по около 7 млрд. кВтч електроенергия годишно на стойност 210-250 млн. щ. долара. Запознати твърдят, че сключваните през последните години договори са при нива от 3.2 - 3.5 цента за киловатчас. Но след затварянето на първите два блока в АЕЦ Козлодуй средната производствена цена на българската електроенергия рязко ще се повиши. Просто защото отпадналите 880 атомни мегавата, които генерираха между 10 и 12% на сто от общата електроенергия в страната, ще бъдат заместени от блокове във въглищни ТЕЦ, чието производство е доста по-скъпо. Колко точно ще е средното повишение на този етап никой не се наема да съобщи. По официални данни себестойността на тока от двата спрени реактора бе 1.2 цента за киловатчас. При ТЕЦ Марица изток 2 производствената цена за киловатчас е 4.5 стотинки, при ТЕЦ Варна - 5.5 стотинки, а при ТЕЦ Бобов дол - над 9 стотинки. Така че средната производствена цена в електроразпределителната ни мрежа ще се повиши минимум с 10-12 на сто. Това автоматично ще рефлектира върху износните цени на българската електроенергия, които вече едва ли биха издържали на растящата конкуренция. Друг е въпросът с дългосрочния договор с турската електроенергийна компания ТЕАШ, според който до 2008 г. българската НЕК трябва да изнася годишно по 4 млрд. кВтч на фиксирани още през 1999 г. цени. Договорът ще е необходимо да се спазва, дори и с цената на финансови загуби за електропреносната ни компания. Единствената благоприятна за нас възможност е ТЕАШ (т.е. турската страна) да поиска едностранно намаление на договорените количества. Подобна тенденция е налице - през 2002 г. износът на българска електроенергия за Турция е спаднал с 8 на сто. Очаква се тази година намалението да е още по-голямо и да бъде договорено на междуправителствено ниво.Независимо от това след 2006 г. (когато трябва да затворим III и IV блок в Козлодуй) е повече от вероятно, смятат експерти, НЕК да бъде принудена да купува електроенергия от съседни държави, за да осигури договорените с Турция количества. Регионалните цени на електроенергията тогава със сигурност ще са доста по-различни от нивата около 3.2 цента за киловатчас през 1999 година. Впрочем те бяха по-високи още в края на 2002 година. Показателен в това отношение е проведеният през декември от Албания търг за внос на 2.5 млрд. кВтч за период от две години. Предложените нива, споделят осведомени, са били около 3.4 цента за киловатчас (3.408 от българската НЕК, 3.339 от хърватската електрокомпания и 3.318 от британската ЕFT).АлтернативитеДобрата оферта на британската компания е напълно обяснима. В началото на 2003 г. стратегическите позиции на енергийния вход на Балканите са заети от големи западноевропейски енергийни фирми. Техен приоритет са междусистемните връзки на регионалните енергийни системи и подстъпите към новата берлинска стена. В момента с германски капитали се изгражда активна ставка на руско-украинската граница край Исакча. В Грузия пък приключва строителството на 400-мегаватов далекопровод, който ще доставя евтин грузински и най-вече азерски ток за азиатската част на Турция. Апетити към транзитните електромагистрали заяви и Румъния. Безспорно след 2003 г. балканските електромаршрути ще са по-различни. Част от тях задължително ще минават през страната ни (дано списъкът не се изчерпи само с двата 400-киловолтови далекопровода към Турция и Македония). Доста по-различна ще е и регионалната карта на електропроизводствените централи. Стратегическите планове на Румъния, Гърция, Македония и Албания предвиждат през периода 2005-2010 г. в четирите балкански държави да бъдат пуснати нови близо 8000 мегавата. В плановете на българското енергийно министерство новите електроцентрали са с обща мощност над 12 хиляди мегавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във