Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЩЕ ПРИВЛИЧА ИНВЕСТИТОРИ

Отдавна сме се убедили, че всички публични идеи, проекти или концепции у нас се четат така, както дяволът Евангелието. Тоест от края. Така бе подхваната и идеята на енергийно министерство държавните електропроизводствени предприятия да се обединят в холдинг. Проектът бе представен от министър Милко Ковачев на 31 март пред депутатите от енергийната парламентарна комисия, като намеренията са всяко от енергийните дружества да влезе в холдинга с 67% от капитала си. Всъщност плановете за окрупняването и очакваният ефект от него бяха споменати между другото. Основният акцент падна върху останалите 33% на енергийните компании и по-точно кой и как ще ги продава, като вестникарски заглавия дори пратиха дял от АЕЦ Козлодуй на борсата. По този начин предложението, от осъществяването на което зависи не само съдбата на българската енергетика, но и цената на тока поне през следващите 15 години, се разми в сензационни предположения и хипотези. А инак идеята е АЕЦ Козлодуй, големите електропроизводствени ТЕЦ-ове в страната (в Бобов дол, Варна, Русе, както и двете държавни централи в комплекса Марица-изток), ПАВЕЦ Чаира и родопските каскади да се обединят в холдингова структура, условно наречена Електропроизводствена консолидационна компания. Това е най-добрият вариант България да запази позициите си на енергийния пазар в региона след либерализирането му от 2007 г. и да постигне по-добра цена при приватизацията на отделните централи или акции от тях, обобщи за в. БАНКЕРЪ Ковачев. Според него ние сме единствената държава на Балканите, а и в Европа, която има производствени фирми, експлоатиращи само една централа. И през 2006 -2007 г., когато естественият монопол върху търговията с енергия на НЕК отпадне и пазарът се либерализира - допълни министърът. - Тези наши анемични фирми ще се окажат в конкурентна среда, изправени срещу мощни интегрирани компании, каквито са тези в Гърция, Турция, и Румъния, каквито са и нереформираните компании в бивша Югославия, чешката CEZ, унгарската MEM, германските RWE и E.ON, френската EdF и италианската Enel... Създаването на електропроизводствения холдинг е и единственият вариант да се смекчи поскъпването на тока за бита и производството заради необходимите инвестиции в отрасъла, твърдят от енергийното ведомство. По предварителна оценка за рехабилитация на съществуващите и за въвеждане на нови мощности са необходими 2 млрд. евро. Тези средства могат да бъдат осигурени само от холдингова структура, разполагаща със значителни активи, висок кредитен рейтинг и конкурентни генериращи мощности. Холдингът ще осъществява общото инвестиционно планиране, търсенето на финансови източници и ще оперира на външните пазари. Големите плюсове на този тип структури са нарасналата им в пъти конкурентоспособност, както и възможността да получат доста по-висок кредитен рейтинг, отколкото отделните производители. Консолидираната компания ще даде възможност също така на всеки от участниците в нея (които инак запазват оперативната си и юридическа самостоятелност) да привлече необходимите му за модернизацията инвестиции, както и да ползва вътрешни за холдинга фирмени кредити. Възможно е още тя да емитира корпоративни бонове и на нашия, но главно на външните капиталови пазари. Българските енергийни книжа ще са достатъчно атрактивни, смятат брокери от лондонското Сити, консултирали енергийното министерство. Увереността им се споделя и от български експерти, работещи в структурите на Световната банка във Вашингтон. Според тях пък международните финансови институции (ЕБВР и Международната финансова компания към СБ) са запознати с проекта и са водени първоначални разговори за минотарното им участие в холдинга. На втория етап от интеграцията се предвижда генериращите мощности да се обединят с доставчици на ресурси (ТЕЦ Бобов дол и мини Бобов дол например или пък Мини Марица-изток с ТЕЦ-овете там). А на третия етап окрупняването ще е още по-голямо, като не се изключват и покупки на активи от енергийния сектор на съседни страни.Проектът бе подкрепен пред парламентарната комисия от изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов. Костадинов смята, че след либерализацията на пазара дори мощни компании като атомната централа ще имат проблеми с продажбата на ток. Ако обаче генериращите мощности се обединят сега, наличният финансов ресурс на АЕЦ-а може да бъде използван от конвенционалните централи за необходимите им модернизации. А след спирането на III и IV блокове в Козлодуй, когато атомната централа ще изплаща заеми за около 40 млн.евро годишно, тя пък ще може да разчита на средства от ТЕЦ-овете.Междувременно стана ясно, че още в края на февруари Съветът за икономическа политика към Министерския съвет е разгледал въпросния проект. Тогава е било разпоредено да се разработят конкретни варианти за преструктурирането на електроенергийния сектор и е препоръчано на АП да спре всякакви приватизационни действия до окончателното решение на правителството (само АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2 не са в списъка за раздържавяване). Независимо от препоръката обаче АП набързо продаде чрез борсата три топлофикационни дружества, чийто потенциал е да се превърнат и в единствените електрогенериращи мощности за района на Враца, Казанлък и Ямбол.Съпротивата срещу новото енергийно обединение ще става все по-голяма, коментираха за БАНКЕРЪ експерти в бранша. За никого в тази сфера не са тайна амбициите на групи и на отделни наши бизнесмени, управляващи големи финансови потоци, да заемат ключови позиции в българската енергетика. И то колкото се може по-скоро - преди въвеждането на по-строги правила и преди други да са се усетили за възможностите и значението на енергийните мощности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във