Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГИЕН ЦЕНТЪР ИЛИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛ НА БАЛКАНИТЕ?

Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, пред в. БАНКЕРЪГ-н Ковачев, АЕЦ Козлодуй и затварянето на блокове III и IV фокусираха политическите страсти на седмицата. Бихте ли коментирали поредицата от противоречиви становища в официалните изявления?- Въпросът не е в коментарите. В края на 1999 г. българското правителство в лицето на тогавашния премиер Иван Костов и Европейската комисия чрез комисаря Гюнтер Ферхойген подписаха споразумение за затварянето на блокове от I до IV на ядрената ни централа. И текстовете, и сроковете в него са пределно точни и максимално ясни, така че не подлежат на коментар. От друга страна, на нас, като Министерство на енергетиката, ни е поставена задачата да разработим новата енергийна стратегия на държавата. В нея въпросите около АЕЦ Козлодуй ще бъдат разгледани подробно и, надявам се, след това ще бъдат коментирани аргументирано.Нека се опитаме все пак да внесем някаква яснота около затварянето и извеждането от експлоатация на I и II блок на АЕЦ. Какви пари ще са необходими за това?- Още от началото на 90-те години българската страна е поръчвала периодично подобни оценки и те се движеха в диапазона от 100 до 300 млн. щ. долара. През 1999 г. Международната агенция по ядрена енергетика направи едно специализирано изследване, което описваше методологията и необходимите средства за извеждане на блокове тип ВВЕР, каквито са първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй. Прогнозите към това време показваха една приблизителна сума от 250 млн. щ. долара за двата блока. Впоследствие през 2000-2001 г. бяха правени специализирани проучвания по програмата ФАР също с прогнозни суми. Оценката, която смятам за максимално достоверна при спиране и извеждане от експлоатация на блокове I и II на АЕЦ, е около 300 млн. щ. долара.Тези пари не са предвидени в бюджет'2002. - Разбира се, сумата от 300 млн. щ. долара е необходима в доста дълъг период от време. Според оценките за първите пет години - от момента на спиране до момента на изваждане на горивото от блоковете, ще са необходими средства от порядъка на 60-80 млн. щ. долара. Останалите пари до 300 млн. щ. долара са за един период от 30 до 50 години и са свързани с очистването на съоръженията, управлението на отпадъците, разрушаването и погребването на самата конструкция и възстановяването на околната среда на площадката. Откъде ще дойдат тогава тези първи 60-80 млн. долара? Или ще се разчита на специалните фондове Изграждане на ядрени хранилища и Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация?- Натрупването в тези два фонда е много важно. И се следи много внимателно както вътре в страната, така и извън нея. Мога да кажа, че появяването на фондовете наистина закъсня. Наредбите за тях са от януари 1999 г., но имаше известно забавяне с отчисленията. Сега то е наваксано и в рамките на разделянето на дружествата от НЕК има погасителен план за попълване на остатъчните вноски от този ранен период. Наваксването не е ли една от причините за поскъпването на електроенергията?- Не, в никакъв случай. Според наредбите, количеството енергия, произведена от АЕЦ, умножено по цената на производител, дава една сума. От нея 15% се отчисляват в първия фонд, а други 8% - във втория. Тази такса натоварва единствено и само производствената цена на атомната централа, и то в пълно съответствие с международно признатия принцип, че замърсителят плаща.Част от предварителните ангажименти по затварянето на ядрените реактори са наличието на хранилище за радиоактивни отпадъци и друго за отработилото ядрено гориво. На какъв стадий е изграждането им?- В момента на площадката е изградена инсталация за преработка на радиоактивни отпадъци и мисля, че вече има разрешение за експлоатацията й. Чрез нея опасните вещества се фиксират в матрица, която да гарантира както биологична защита, така и невъзможност за тяхното разпространение. Тази инсталация използва една от най-разпространените технологии в света, осигурявайки циментирането на радиоактивните отпадъци и поставянето им в специални хранилища за продължително съхранение.А отработилото ядрено гориво?- Мога да кажа със сигурност, че извозеното през миналата година отработило ядрено гориво напълно съответства на изискванията на руския регулаторен орган. Мога също така да гарантирам, че тези изисквания, а и промените в тях, ще бъдат стриктно спазвани и занапред. А що се отнася до самото транспортиране - има международни конвенции, по които България е страна и които изрядно спазваме.След затварянето на първите два блока на АЕЦ няма ли още догодина да закъсаме с електропроизводството?- През последните 12 години се появиха различни числа за това, какви са инсталираните мощности. Някои от тях са основани на паспортните данни на инсталациите, други - на различни текущи данни. Трябва да е ясно, че основните производители на електроенергия в България са строени преди 20, 30 или дори 40 години. Практически последните мощности, които са въведени в търговска експлоатация от 12 години насам, са две: една 210-мегаватова турбина в ТЕЦ Марица изток 2 и блок VI на АЕЦ Козлодуй. Само те са относително нови. Ето защо днес няма да споменавам никакво число за мощностите в системата. Те се анализират текущо.Кажете само дали ни чака режим на тока?- Освен базовите генериращи мощности, които са основополагащи за покриването на енергийния ни баланс, в България имаме и допълнителни мощности. Това са топлофикационните централи, една част от които произвеждат комбинирано топло- и електроенергия. Например тези в Русе и София. Има и редица заводски централи, които никога не са били в системата на енергетиката, но като производители на електроенергия допринасят за попълване на енергийния ни баланс.Заводски електропроизводствени мощности? Нима останаха такива, които все още работят?- В последните 12 години тяхното състояние зависи от това кой е бил собственикът и как ги е управлявал. Практически сега от тях работи само една, в Бургас - топлофикационната централа към Нефтохим.Едва ли можем да разчитаме само на нея, за да вържем баланса. Затова пак ще ви попитам директно - ще могат ли да се задоволят потребностите на страната от електроенергия през зимата на 2002-2003 година?- Ясно е, че когато от системата ти отпаднат 880 мегавата, които произвеждат 10% от базовата електроенергия в средногодишен аспект, трябва да потърсиш откъде да ги замениш. Въпросът е имаме ли достатъчно мощности, с които да ги заменим? Отговорът към момента е еднозначно ДА. Но ако затворим III и IV блок, режимът на тока ни е в кърпа вързан. Още повече че преговорите за заместващи мощности в Марица изток 1 и 3 продължават вече пета година.- Работи се много интензивно по завършване на всички договори, необходими за стартиране на проектите. Освен това е необходимо Държавната комисия за енергийно регулиране да издаде лицензии за извършване на съответната дейност . Колкото до принципния въпрос за заместващи мощности, би трябвало по-скоро да говорим за това каква е националната ни енергийна политика. Дали разглеждаме енергетиката като инфраструктурен отрасъл, осигуряващ една жизнена необходимост, или целта е тя да бъде приоритетен отрасъл в икономиката на страната, част от една експортноориентирана икономика.Какви са целите на министъра на енергетиката?- Не мога еднолично да ги обявя. И двата подхода имат своя смисъл. Необходима ли е една принципно нова дискусия: за това дали България, с крайно ограничените си ресурси, ще се стреми да стане енергиен център, или ще се наложи като енергиен разпределител на Балканите?- Мисля, че отговорът е да. Ние бихме искали този толкова важен документ, какъвто е енергийната стратегия, да бъде широко обсъден, възприет и - в крайна сметка, подкрепен. Нещо повече, бих искал дискусията, която предлага в. БАНКЕРЪ, да е наистина публична и с най-широко представителство. Защото само тогава можеш да имаш гаранции, че си избрал правилния път, който ще донесе добро за цялата нация. Ще очаквам с благодарност всички мнения и предложения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във