Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГЕТИКАТА ОПРЕДЕЛЯ НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД

Голямата геополитика се завъртя около енергетиката. Крайната цел е формирането на световно енергийно пространство с единни правила на играта. Ясно е, че тези които ги пишат в момента, ще заемат ключовите позиции в световната политика. Мераклиите са многоно основните играчи и сега, и след формирането на новия ред ще са двама - САЩ и Русия. Причините в случая са по-скоро чисто икономически - Съединените щати са най-големият потребител на енергийни ресурси и един от най-големите енергопроизводители, а Русия разполага с най-голям запас от първични енергоресурси. Всичко това обаче съвсем не означава, че останалите не могат и не се опитват да завоюват позиции в глобалната игра.Залисано във вътрешнополитически битки, правителството на България не бърза със своята заявка Наистина на корпоративно ниво (т.е. чрез 100-процентната държавна енергийна система) страната ни успя да наложи енергийната си доминанта в региона. Българските електроцентрали покриват от 60 до 90 на сто от дефицита на ток на Балканите, а развитата ни газопреносна система осигурява най-евтините и надеждни доставки на руски природен газ за Турция и Гърция. През 2003 г. България привлече и над 1 млрд. евро чуждестранни инвестиции в електроенергийната си система, докато плановете на съседните Гърция, Турция и Румъния останаха само на книга. Проблемът е, че тези успехи, забелязани и от авторитетни европейски и международни институции и организации, се дължат предимно на наследеното и на традицията. И че двата фактора са крайно недостатъчни за запазване на завоюваните позиции. Липсата на актуални анализи и прогнози е другата опасност, пренебрегвана засега от шефовете на отрасъла, при все че глобалните енергийни (и политически) отношения се развиват свръхдинамично.Освен САЩ и Русия другите съществени фактори на световния пазар на енергия сега са страните около Каспийско море и край Персийския залив Впрочем от лятото на 2003 г. този регион се определя от всички международни наблюдатели като енергийното средоточие на планетата. Затова може би в него вече не важат старите политически идеологеми, а са на ход новите правила. В Ирак конфликтите покрай военната интервенция много бързо прераснаха в битка за петрола. Нещо повече, в момента, в който бе обявена победата над Саддам Хюсеин, Вашингтон твърдо вписа режима на Техеран в оста на злото и заплаши със санкции правителствата, поддържащи близки контакти с аятолахската република. Предупрежденията се разпростряха и на корпоративно ниво. Малцина от политическите анализатори обаче включиха в коментарите си обстоятелството, че откритите нови нефтени находища ще превърнат Иран в най-богатата на петрол държава в света, задминавайки дори Саудитска Арабия. Същевременно през страната минава най-прекият и евтин път за излаз на каспийския петрол до световните пазари. Неслучайно най-мощните руски енергийни корпорации побързаха да сключат поредните споразумения с властите в Техеран за разработката на новите находища. Последваха ги компании от Китай, Япония и Германия. От своя страна американските петролни гиганти, гарантирали си немалък дял от иракските находища (все още неофициално) и от каспийските петролни залежи (в разработката им досега са вложени над 30 млрд. щ. долара), отправиха поглед на Изток - към Русия.Подобни маневри не би трябвало да са изненада за никого след небивалата енергийна криза, обхванала през лятото на миналата година два континента и оставила без ток над 40 милиона жители на САЩ и Канада и около 69 милиона в Европа (Великобритания, Италия, Южна Швеция и Източна Дания). Още в разгара й властите във Вашингтон и Отава заговориха за необходимостта от надеждни енергийни мрежи и обединения. Запригласяха им и от Западна Европа. Официален Брюксел например обяви като един от приоритетите си създаването на общоевропейския енергиен пазар.Не по-различна бе картината и на пазара на природния газ. В началото на лятото на 2003-а в САЩ бе отчетен критичен недостиг на синьо гориво Запасите спаднаха на най-ниското си за последния четвърт век ниво (около 141 млрд. куб. метра). Белият дом охарактеризира ситуацията лаконично: дефицит, лавинно нарастващи цени и регионални ценови диспропорции. През юни Даниел Ергин, председател на Кеймбриджската енергийна изследователска асоциация (Cambridge Energy Research Assоciates), предупреди от страниците на Вашингтон пост: Днес САЩ и Северна Америка се сблъскват с огромен проблем - недостига на природен газ... Високите цени вече създадоха кризисни ситуации във важни промишлени отрасли. Промишленото потребление на синьо гориво спадна с 23% в сравнение с 1997 година. Отделни производства се пренасят в други страни, а в Съединените щати се съкращават работни места. Кризата удари и електроенергетиката - ефективността на новите газови електроцентрали рязко пада за сметка на въглищните мощности. Спада и общото производство на ток. В края на 2003 г. борсите на природен газ отвъд Океана регистрираха над два пъти по-високи средни цени в сравнение с периода 1995-2000 година.Подобни процеси протичаха и на Стария континент. Спадащите добиви и намалените инвестиции в търсенето и разработката на нови находища вдигнаха рязко цените на синьото гориво в Англия. Последиците засега не са чак толкова драстични, колкото в Америка. Проблемите са главно в електроенергетиката, чието производство на Острова силно зависи от природния газ и част от електроцентралите с комбиниран цикъл минаха на въглища. През първата седмица на ноември 2003 г. в Лондон, на най-голямата европейска международна нефтена борса, бе регистрирано 20% увеличение на цената на газа, а стойностите на форуърдните контракти бяха със 75% по-високи в сравнение с предишните пет месеца. Всъщност първият рязък скок в цените на синьото гориво през миналата година бе по време на ужасните летни горещини, когато консумацията на електроенергия в Западна Европа нарасна многократно. Повишеното електропроизводство на свой ред съкрати стратегическите запаси на природен газ, свеждайки ги в началото на новия отоплителен сезон до критичния минимум.Подобно на САЩ британците заговориха за енергийно партньорство с Русия През юни 2003 г. Москва и Лондон се договориха да свържат Острова с богатите газови находища в най-северните части на Азия. Тръбата, пресичаща два континента и две морета (Северно и Баренцово), все още е на хартия, но мераклии да инвестират в гигантското съоръжение не липсват. Независимо че стойността му се изчислява на около 5 млрд. щ. долара.Пак през юни (за първи път от 1917 г. насам) Русия официално допусна чуждестранни инвеститори до стратегическите си енергийни находища. При посещението на Владимир Путин в Лондон бе обявено, че гигантът ВР (British Petroleum) създава съвместно предприятие с Тюменската нефтена компания (ТНК). Съобщено бе и че капитализацията на новата структура е 16 млрд. щ. долара, като всяка от страните държи в нея по 50 на сто. Впрочем ВР бе една от първите големи западни компании, инвестирали в постсъветска Русия. И първата чуждестранна жертва в битката за разпределение на природните ресурси, превърнала червените директори в милиардери. След като купи 10% от акциите на Сибирско-далекоизточната нефтена компания, ВР попадна през 1997 г. в центъра на схватката на конкуриращите се олигарси и едва не загуби вложените 494 млн. щ. долара. Няколко години по-късно олигарсите започнаха да осребряват придобитотоно вече срещу милиарди във валута. През следващите три-пет години всички олигарси или ще продадат корпоративната си собственост и ще излязат извън Русия, или ще преобразуват своите компании в съвместни предприятия подобно на ВР-ТНК, заяви през октомври 2003-а във Файненшъл таймс Стефан Дженингс, шеф на московската инвестиционна банка Ренесанс Капитал. Според Дженингс, който в началото на 90-те години бе консултант на правителството в Москва, хората от върхушката на руския бизнес притежават особени таланти: да крадат, да грабят и да консолидират награбеното. Те обаче нямат необходимия талант да управляват натрупаните огромни състояния - отбеляза пък в московската преса Анатолий Чубайс (бивш вицепремиер в няколко поредни кабинета на Елцин, архитект на руската приватизация, а сега шеф на електроенергийния гигант ОЕС Русия). - Докато първите десет години бяха период на разпределение на остатъците от Съветския съюз, сега бизнесът се състои в това да се създадат структури, които да го удовлетворят.В края на 2003 г. стана ясно, че освен Кремълосновен фактор в новите бизнес структури ще са големите чуждестранни компании, които имат необходимия мениджърски и пазарен опит и сравнително евтин финансов ресурс. След парламентарните избори през ноември Владимир Путин си гарантира властта в Русия за поне още един мандат. И по всичко изглежда, че през следващите пет години руските олигарси, завладели голяма част от стратегическите енергоресурси на страната, ще отстъпят пред западните стратегически инвеститори под контрола и с мажоритарното участие на Кремъл, разбира се. Новата схема среща широко одобрение вътре в самата Русия, където общественото недоволство е насочено по-скоро срещу олигарсите, а не срещу чуждестранния бизнес. Колкото до олигарсите,след конфликта между Кремъл и ЮКОС те имат достатъчно мотиви да побързат да осребрят своята собственост. Допълнителен стимул за това са арестите: на двамата основни акционери в ЮКОС (Платон Лебедев и Михаил Ходорковски), както и на 39.6% от акциите на руския нефтен гигант. Така още в средата на декември изцяло частната нефтена компания изглеждаше устремена към Кремъл. Според московски анализатори все по-малки са шансовете в страната да се появи новият петролен конгломерат ЮКОССибнефт (нищо че юридическото сливане на ЮКОС с основен акционер Михаил Ходорковски и Сибнефт на Роман Абрамович вече е приключило). За сметка на това е съвсем реално създаването на национална компания Гостнефт, в която да влязат активите на Роснефт, Сургутнефтегаз и най-вероятно на ЮКОС. След като сливането със Сибнефт бе анулирано, атакуваната ЮКОС загуби контрола на над 47.7% от акциите си. За властите е въпрос на техника да придобият и недостигащите им 2.4 на сто (примерът с овладения от Кремъл контролен пакет в Газпром е достатъчно красноречив). Да не забравяме също и че в последните дни на 2003-а собственикът на Сибнефт Роман Абрамович оповести, че търси западен купувач. Съдейки от публикация на Файненшъл таймс, преговори се водят с американските Шеврон Тексако (Chevron Texaco) и Ексон Мобил (Exxon Mobil), както и с френската ТоталФина Елф (TotalFina Elf).Сянката на ренационализация в Русия обаче не стресна стратегическите инвеститори от Запада. През ноември Вашингтон окачестви като добър знак факта, че вместо Александър Волошин - човека на ЮКОС, кремълската администрация вече се оглавява от човека на Газпром - Дмитрий Медведев. Освен това, докато по-леките западни вестници алармираха за заплашената демокрация в Русия, сериозните финансови издания и в Англия, и в САЩ обясняваха, че бизнесът се интересува от три неща: печалби, надеждност и безопасност. Но преди всичко, както писа Файненшъл таймс, инвеститорите искат в страната да има стабилна и силна власт. Не закъсняха с изявленията си и висши ръководители на Ексон Мобил и КонокоФилипс (ConocoPhillips), подчертавайки, че нямат намерение да коригират отношението си към Москва поради ситуацията около ЮКОС. Изтъкнато бе и че американските фирми разработват собствени програми за оптимално участие в нефтени проекти с партньори от Русия. Становището на експертите все пак е, че щатските милиарди ще трябва да почакат, докато петролните компании не получат законови права за собственост върху нефтотранспортните активи, както и равни условия с руските участници в разработката на нефтено-газовите находища.Периодът на изчакване всъщност е необходим по-скоро на самата Русия. И то не толкова, за да приведе вътрешното си законодателство в съответствие с новите пазарни правила (според огласените срокове хармонизацията ще набере скорост в навечерието на президентските избори), а за да трансформира някогашното си политическо влияние (от времето на СССР) в нова икономическо-енергийна зависимост. Анализът на събитията от последната година показва, че в името на енергийната си доминанта Кремъл е готов на не един или два компромиса. И политически, и чисто финансови. Но поне засега резултатите са твърде противоречиви. Конкретно Газпром регистрира през 2003-а редица пропуски, стратегически отстъпления и финансови загуби. И то все в страни от бившия СИВ. Единствената голяма газова победа на Москва бе в София, където успя да вкара посредник при доставките на горива. Този път не става дума за поредната черна касичка, а за напълно овладяното от руския газов гигант софийско дружество Овергаз инк, известно до неотдавна като фирмата на Сашо Дончев. Нещо повече, чрез Овергаз руската компания стана собственик и на 24 монополни лиценза за газоразпределение в най-големите български градове. Последното на практика обезсмисли либерализацията на сектора и прогони всички чуждестранни инвеститори. Съответно в началото на декември Държавната комисия за енергийно регулиране отмени обявените по-рано газови конкурси и започна да гласи нова тактика за развитие на отрасъла.Със сигурност може да се твърди, черуснаците ще сложат ръкаи над част от българските електроразпределителни предприятия. Към кой район на България по-точно са насочени интересите на Москва ще се разбере в края на януари 2004 г., когато изтича срокът за подаване на предварителните оферти. Но отсега е ясно, че освен държавния руски холдинг - Обединени енергийни системи (ОЕС), който ще застане зад един от кандидатите в ЕРП-конкурсите вероятно, и друг състезател ще бъде подкрепен от руски пари. Този път на олигарси, изтеглящи милиардите си изпод контрола на Кремъл. Впрочем частните руски капитали имат немалък опит у нас, където през последните години успяха да придобият стратегически собствености. Само че това вече е тема на друг анализ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във