Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГЕТИКАТА ОЧАКВА НОВАТА ВЛАСТ

След всички мисии на МВФ и Световната банка у нас винаги става ясно, че критиките на експертите им са насочени основно към преструктурирането на енергийния сектор. Той бе сочен за слабака на реформата, а председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Иван Шиляшки - за черната овца на кабинета Костов. Какво попречи на управляващото мнозинство да измени и допълни Закона за енергетиката и енергийната ефективност и да актуализирана Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 година? Защо не разработи стратегия за приватизация на енергийния сектор, след като пое за всичко това ангажимент пред Фонда и банката?
Вина носи единствено правителството, заяви пред репортер на в.БАНКЕРЪ вече бившият председател на парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси Кирил Ерменков, депутат от Евролевицата. - Още през април 2000 г. кабинетът Костов обеща да подготви промените в закона и да започне преструктурирането на енергетиката, за да може да се приспособи към бъдещия либерализиран пазар и да стане по-привлекателна за инвеститорите. Най-късно през есента на миналата година трябваше да актуализира и енергийната стратегия, коментира Ерменков.
Ако закъснението в промяната на закона може да се обясни донякъде с недостатъчната подготовка на енергийните експерти, то актуализацията на стратегията е заложена в самия закон и за липсата й няма разумно извинение. В опита си да се представи в добра светлина пред МВФ и СБ преди близо година Министерският съвет организира работна среща по проблемите на преструктурирането на енергетиката и промените на закона и стратегията. На нея министър-председателят пое ангажимента двата нормативни акта да бъдат приети най-късно до края на 2000 г., като в стратегията трябваше да бъдат заложени конкретни срокове и инвестиции за модернизация на стари и изграждане на нови мощности, включително и на нова ядрена централа. Костов обеща и да се подготви приватизацията на четирите термични централи - Варна, Русе, Марица-изток 1 и Марица-изток 3, както бе договорено с МВФ и СБ. На същата среща бе решено и да се проведе ускорена приватизация на малките водноелектрически централи.
Първият законопроект за изменение и допълнение на закона внесох още през февруари 2000 г. - твърди Ерменков. - Не претендирам, че е бил най-добрият, но го направих, за да стимулирам активност в правителството. По-късно бяха внесени още три проекта на други депутати и чак най-накрая дойде проектът на кабинета. За мене е неразбираемо защо десет месеца работна група, ръководена от Иван Шиляшки, се мота около един вариант на закона, който в края на 2000 г. комисията беше обсъдила. По него имаше и ясни забележки от Световната банка. Те обаче не бяха взети под внимание. Работната група няколко пъти изпраща проекта до експертите на банката, а те го връщаха обратно с все повече препоръки. Въпреки всичко на едно от последните заседания на комисията Шиляшки ни информира, че в гласувания от МС проект за изменение на закона са отразени всичките изисквания на Световната банка, а самата институция потвърдила това с писмо. В комисията обаче така и не получихме исканото от нас копие на това писмо. Аз лично продължавам да се съмнявам, че има такова писмо, но след като Шиляшки заяви, че то съществува, това беше протоколирано на заседанието на комисията. След десетмесечно протакане беше създадена нова работна група начело с Петър Жотев, която внесе в МС промените в закона. С това правителството формално изпълни ангажиментите си пред МВФ и СБ, но на практика нищо не свърши. Така целият процес на преструктурирането на енергетиката, както и разработването и обнародването на поднормативните актове по закона, които са 22 на брой, не стана факт.
Кабинетът не изпълни и задължението си да разработи, приеме и изпрати за утвърждаване в Народното събрание стратегия за приватизация в енергийния сектор. Задължението произтича от приетите в края на миналата година изменения и допълнения на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Действително законът не посочва конкретен срок, но липсата на такъв документ блокира раздържавяването в енергетиката. Така че сега всички процеси продължават по действащия закон с всички произтичащи от това рискове за държавата и инвеститорите. Но най-вече за нашумелия проблем около двата проекта - за изграждане на нова 670-мегаватова мощност на площадката на ТЕЦ Марица-изток 1 и за модернизация и екологизация на ТЕЦ Марица-изток 3.
Марица-изток трябва да се разглежда като единен енергиен комплекс с особено важна роля в осигуряването на енергийния баланс на страната - смята Ерменков. - Този комплекс, заедно с АЕЦ Козлодуй, произвеждат около 83% от електроенергията в страната. Вече три години се преговаря по двата проекта за ТЕЦ Марица-изток 1 и за ТЕЦ Марица-изток 3. Още през есента на 1997 г. ръководството на енергийната комисия проведе първата си среща с представители на американската фирма Ентърджи. През май-юни 2000 г. имаше пълна готовност да бъде подписан договорът с компанията. По независещи от комисията причини обаче това не стана. Формалната причина бяха споровете около условията за разтрогване на взаимоотношенията чрез арбитраж. Но този въпрос отпадна, тъй като Законът за международния арбитраж бе приет на едно от последните заседания на 38-ото НС, твърди Ерменков.
Според него особено притеснение поражда стойността на двата проекта. Първо, тя бе увеличена с повече от 50% в сравнение с първоначално обявената сума. Второ, общите разходи възлизат на около 1.4 млрд. долара, или колкото за един нов 1000-мегаватов ядрен реактор, и то според цените на американските производители, твърди Ерменков. Исканията на комисията да й бъдат предоставени разчетите за стойността на проектите, методиката за определянето й не бяха удовлетворени. И сред специалистите, и в обществото не бе обсъждан въпросът кое е по-изгодно, икономически по-ефективно да се строи - ядрен реактор или двете термични централи. Не е ясно и доколко тези две централи биха отговаряли на ангажимента на България по протокола, подписан пред 1997 г. в Киото за намаляване на вредните емисии, смята Ерменков.
Според него, една от първите задачи на следващия парламент е спешно да приеме трите важни документа: промените в закона, актуализацията на енергийната стратегия до 2010 г. и изработване на стратегията за приватизация в енергетиката. Измененията в закона би трябвало ясно да определят статута на ДАЕЕР, която сега е натоварена с неприсъщи й задачи. Измененията би трябвало освен това да превърнат Държавната комисия за енергийно регулиране в истински независим регулаторен орган, който да излезе от опеката на Министерския съвет. Законът трябва да регламентира и ясни договорни отношения между производители, потребители и дистрибутори на енергия, както и да очертае границите на собственост на енергийните инсталации и съоръжения. Според Ерменков всичко това би довело до повишаване на конкурентоспособността на българската енергетика и би гарантирало поетапното либерализиране на енергийния пазар.
В актуализираната стратегия би трябвало да се посочат приоритетните обекти за модернизация и приватизация, за изграждане на нови мощности, а заедно с това и да се посочи задължителната минимална инвестиционна програма за отрасъла. Бившият шеф на парламентарната комисия вярва, че новото Народно събрание ще актуализира и гласува енергийна стратегия, която ще бъде достатъчна гаранция за бъдещите инвеститори в енергетиката.
Мисля, че следващите правителство и парламент трябва да се ангажират и с едно политическо становище за бъдещето на ядрената енергетика в България, заяви Кирил Ерменков. - Редно е България да има енергийна програма, която да се изпълнява от всяко правителство, независимо от неговия цвят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във