Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГЕТИКАТА МИНАВА НА ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

Либерализацията в българската енергетика все още не е напреднала - констатира поредният доклад на Световната банка. България трябва да отложи скъпоструващите инвестиции в нови енергийни мощности до момента, в който реформите в тази сфера напреднат достатъчно, твърдят вашингтонските експерти. Според тях сега инвеститорите търсят презастраховане под формата на дългосрочни договори за изкупуване на електро- и топлоенергия от техните мощности, което в един момент можело да затрудни системата като цяло. Сегашните констатации само допълват позицията на международната финансова институция, повтаряна неизменно от един или друг неин екип поне от 1997 година насам. В специален доклад от февруари тази година Световната банка заяви, че преди 2006-а България нямала нужда от нови производствени мощности, но пък е повече от спешна потребността от спестяване на енергия. И още - че пречка пред увеличаването на износа на ток пред страната ни ще е позицията на нашите търговски партньори - най-вече във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз. През февруари експертите от Вашингтон не уточниха какъв ще е характерът на тези пречки, октомврийският текст пък изобщо не коментира последния проблем. Но сега, през октомври, ситуацията е доста по-различна. След като сме на път да се лишим от четирите малки ядрени блока в Козлодуй до 2006 г. - т.е. от общо 1760 мегавата инсталиращи мощности и след като само след месец в Брюксел ще затваряме глава Енергетика, въпросите за новите мощности и либерализацията на енергийния ни пазар (най-вече транзита на ток през страната ни) за нас ще са едни от най-важните. Всъщност повечето от тях явно вече са предрешени - и то не само поради факта, че и МВФ, а и Еврокомисията формират енергийните си позиции въз основа на разработките на Световната банка. А просто защото която и да е кредитна институция (дори и сред най-мощните в света) трудно би финансирала проекти, за които Световната банка категорично е заявила, че не им е сега времето и не им е тук мястото. В стремежа си да подкрепи тази констатация шефът на Черноморския енергиен център Люлин Радулов (известен и като човекът на Световната банка в нашата енергетика) цитира примера с Унгария. Там енергийните мощности бяха приватизирани още в началото на 90-те години. При това чрез дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия и преди либерализацията на пазара. Сега Унгария търсела пари от Световната банка за разработване на проекти за измъкване от кризата, допълва Радулов.После пък министър Милко Ковачев (известен в бранша като човекът на Радулов) обяви, че единствените чуждестранни компании, планиращи мащабни енергийни инвестиции у нас - американските Ентърджи и Ей И Си, търсят партньори, с които да поделят рисковете при финансирането на проектите си. Енергийните експерти, на които са добре известни 15-годишните договори за изкупуване на електроенергия между двете компании и НЕК, искрено се изненадаха от изявлението на министъра. За всички в бранша е повече от ясно, че американците не се нуждаят от допълнително презастраховане. Изненадани останаха и в българския офис на Ентърджи. После обясниха, че до ноември ще е готова и финансовата, и техническата схема за рехабилитацията на ТЕЦ Марица Изток 3. Общата стойност на проекта е около 450 млн. евро. От тях около 100 млн. евро ще са собствени средства на Ентърджи. Останалите ще са главно от заеми, като се предвижда и реинвестиране на печалбата от работата на централата. ЕБВР ще финансира начинанието със 113 млн. евро. Лондонските банкери одобриха заема още преди месеци. В началото на лятото пък се разбра, че и френските банки Креди агрикол и Сосиете женерал ще отпуснат синдикиран кредит до 150 - 160 млн. евро. По настояване на българската страна двете чуждестранни кредитни институции са готови да включат във финансирането и наши банки, заделяйки им слот около 50 млн. евро, изтъкват участници в преговорите. Сериозен интерес към слота засега проявили БУЛБАНК, ОББ, ПИБ и РОСЕКСИМБАНК. Други 20 млн. евро дава за проекта Черноморската инвестиционна банка. От Ей И Си се въздържаха от коментари. Публично известно обаче е, че американският инвеститор не търси партньор за подялба на рисковете, а компания, на която да продаде целия проект за изграждане на нова мощност в Марица Изток 1. Говори се, че причината не са условията в страната, а финансовото състояние на самата Ей И Си. Нейните акции сега се търгуват едва по 1.18 - 1.20 щ. долара на акция, при 63 щ. долара през септември.В крайна сметка нещата като че ли си идват на мястото - в България няма да се изграждат нови енергийни мощности. След последния доклад на Световната банка и Ентърджи може да реши да си вземе шапката. Интересно ще е тогава как ресорното ведомство ще се справи с 23-те блока във въглищните топлоелектрически централи, бълващи пепел, сяра, въглероден двуокис и прочие замърсители? Ако до 1 януари 2008 г. тези блокове не се сдобият с т. нар. сероочистки, ще се наложи просто да бъдат спрени. Инак държавата ще плаща санкции, далеч надхвърлящи стойността на произведената от турбините им електроенергия. Едно от сероочистващите устройства струва между 20 и 25 млн. евро. За всичките 23 блока в Марица Изток 1 и 2, ТЕЦ-овете във Варна, Русе и Бобов дол ще са необходими между 460 и 575 млн. евро. И те могат да дойдат само от чуждестранни инвеститори. След последната препоръка на Световната банка обаче такива едва ли скоро ще се появят. И докато чакаме по-благоприятно становище, годините ще се изнижат, та чак до 2008-а.Реално погледното, за диспечерите на електроенергийната ни система проблемите ще започнат още през този отоплителен сезон. Защото ако затворим първите два малки реактора в Козлодуй в разгара на зимата, както обеща правителството ни, в Централното диспечерско управление на НЕК ще трябва денонощно да стискат палци да не отпадне някой от блоковете в Мариците. Министър Милко Ковачев може и да не вярва на такива мрачни прогнози, но нека попита заместника си Ангел Минев, чийто професионален опит в същото управление е съпроведен с доста стискане на палци. Включително и през онази не много далечна зима на 1992-ра с дискотечния режим на тока. Когато, за да не минем изцяло на тъмно и студено, тогавашният шеф на Комитета по енергетика Люлин Радулов подписа договор за внос на електроенергия от Турция на цена 7.6 цента за киловатчас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във