Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГЕТИКАТА Я ЧАКАТ ТЪМНИ ГОДИНИ

БЪЛГАРИЯ НЕМИНУЕМО ЩЕ ПАДНЕ В ЯМАТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ДЕФИЦИТ. ИЗЛИЗАНЕ НЕ СЕ ОЧЕРТАВА ПОНЕ ДО 2009-АПрез каквито и перипетии да премина националната икономика през последните петнадесетина години, сигурното е едно: енергийният отрасъл бе сред основните й стълбове. И като дял в приходната част на държавния бюджет и в износа на страната, и като паричен оборот. Не бива да се пропуска и фактът, че българската енергетика гарантира нормалния ритъм на живота не само у нас, но и в съседните страни, попълвайки недостига в енергийния им баланс. Така беше през 2003 г., когато оборотът на енергийните дружества бе над 11.7 млрд. лв. при утвърдената приходна част на консолидирания държавен бюджет от 13.3 млрд. лева. По предварителни данни така ще бъде и през текущата 2004-а, а най-вероятно и през следващите година-две. След 2006 г. обаче картината коренно се променя: България ще загуби позициите си и от износител номер едно на Балканския полуостров ще се превърне във вносител на електроенергия, ако не иска да си припомни режима на тока.Тази опасност не е абстрактна, не е плод на спекулации, а прозира в подготвения от Националната електрическа компания (НЕК) план за развитието на електроенергийния сектор на страната в периода 2004-2020 година. Според документа в страната са инсталирани общо 12 331 мегавата електропроизводствени мощности, но реално от тях могат да се използват едва 9515 мегавата. Причините за това са много. Топлофикациите в страната например произвеждат толкова електроенергия, колкото е натоварването на топлинните им мощности, най-вече през есенно-зимния период. (Всъщност при тях генерираният ток е вторичен продукт на производствения процес и се изкупува задължително от НЕК на преференциални цени.) Така че топлоцентралите в страната реално работят едва с около 50% от общата си инсталирана мощности за производство на електроенергия. Освен това съществуващите централи не работят на максимална мощност (основната част от тях са на повече от 30 години, което в електроенергетиката е достолепна възраст). От сметките са отпаднали и голяма част от заводските ТЕЦ, които след продажбата на дружествата просто бяха закрити. В анализа на НЕК се съобщават главно сухи цифри и съотношения. Някак между другото се прокрадва най-тревожният факт: че след 2007 г. в страната ще има недостиг на генериращи мощности. Според доклада за максимално натоварване на наличните мощности в страната ще е необходимо да се внесат допълнително около 100 мегавата на цена между 0.4 и 0.7 щ. долара за киловатчас. Това ще е задължително в периода, в който мощностният и енергийният баланс на страната се разминават. Колко точно ще продължи той отсега е трудно да се прогнозира. Наличните мощности през 2003 г. са произвели 42.5 млрд. киловатчаса. От тях 49.6% се падат на въглищните ТЕЦ, АЕЦ Козлодуй е реализирала 41.9% от предвиденото количество (въпреки спрените блокове I и II), а ВЕЦ са осигурили останалите 8.5 на сто. Постепенно обаче електропроизводството в страната ще започне да намалява. След затварянето на блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй (с обща мощност 880 мегавата) през 2006-а то ще спадне с 6 млрд. киловатчаса. Проблемът ще се задълбочи още повече от очакваното по-голямо потребление в страната (население и обществен сектор). Според минималните разчети на НЕК през 2005 г. вътрешната консумация ще достигне 26.4 млрд. киловатчаса и постепенно ще се увеличи до 30 млрд. киловатчаса през 2010 г. (при годишен ръст от 2.2 на сто). Още по-стряскащи са прогнозите за брутното електропотребление (крайна консумация, технологични разходи за пренос и разпределение и за собствени нужди на централите). Те показват, че консумацията на електричество в страната още през следващата година ще достигне 37 млрд. киловатчаса, до 2010 г. ще надхвърли 40 млрд. киловатчаса и ще продължи да се увеличава до 2020 г. средногодишно с 1.5 на сто. На този фон необходимостта от спешното изграждане на нови мощности и рехабилитацията на старите няма алтернатива за българската енергетика Впрочем този факт днес не се оспорва от никого. Някои детайли обаче заслужават внимание. Според оценките на енергийния министър Милко Ковачев необходимите мощности са точно... 1680 мегавата. Интересно е, че толкова може да се осигурят общо чрез реализацията на трите любими на жълтото правителство енергийни проекта - хилядамегаватов ядрен реактор на площадката в Белене, наследения от предния кабинет проект за ТЕЦ Марица-изток 1 и пускането на ВЕЦ Цанков камък. В плана на НЕК също е упоменато, че развитието на електропотреблението в страната изисква нови генериращи мощности. Възможните варианти, според доклада, са нова централа на лигнитни въглища, нова АЕЦ, когенерационна ТЕЦ на газ или централа на вносни въглища. Последните два варианта обаче са само споменати в разработката на НЕК, но липсват в официално оповестените планове на енергийното ведомство. Последствията за страната от това обаче ще са далеч по-големи от чисто икономическите загуби от вноса на ток. На първо място, ще се наруши структурата на първичния енергиен баланс, т.е. рязко ще спадне делът на ядреното производство за сметка на въглищното (вероятното съотношение е 35 на 55 на сто). И така омагьосаният кръг ще се затвори. Увеличената експлоатация на ТЕЦ-овете на свой редще увеличи вредните емисии, отделяни в атмосферата Това са изхвърляните при изгаряне на въглищата въглероден диоксид, серни и азотни окиси и прахови частици, което пък ще е в разрез с поетите международни ангажименти. Според Гьотеборгския протокол от 1999 г. намаляването на отделяните серни окиси в страната през 2005 и 2010 г., трябва да достигне съответно 56 и 57% спрямо 1990 година. Според договореното с Евросъюза пък до 1 януари 2008 г. на всички горивни инсталации в България в мощност над 50 мегавата ще трябва да бъдат монтирани сероочистващи съоръжения. В противен случай между 2008 и 2015 г. те ще могат да работят максимум 20 хил. часа. А досега такива съоръжения са изградени само на два блока в ТЕЦ Марица-изток 2. Освен това поради изчерпването на експлоатационния ресурс на съоръженията и европейските екологични изисквания през 2010 г. от енергийният баланс на страната ще отпаднат ТЕЦ Марица 3 - Димитровград и ТЕЦ Брикел, които имат обща инсталирана мощност 325 мегавата, но използват едва 200 мегавата. В документа не се разглежда и един друг факт:у нас кражбите на ток надхвърлят количеството на износаАко от произведените през 2003 г. общо 42.5 млрд. киловатчаса извадим износа (5.8 млрд. киловатчаса) и крайното електропотребление (26.3 млрд. киловатчаса), остават над 10 млрд. киловатчаса, чиято съдба не е докрай ясна. Тези близо 24% от общото електропроизводство се водят като технологични загуби по мрежата при преноса и разпределението. Обичайният процент на тези загуби в света е 6-7 на сто (сиреч около 1.4 млрд. киловатчаса). Няма причина да се смята, че у нас това количество е по-голямо. В такъв случай остава изводът, че останалите 8.6 млрд. киловатчаса на практика са кражби на ток: и от битовите потребители, и от големи промишлени абонати, издействали си благосклонността на местни енергийни шефове. С просто око се вижда, че кражбите са с около 50 на сто повече от изнесените през 2003 г. от НЕК 5.8 млрд. киловатчаса, за които електрокомпанията е получила над 50 млн. щ. долара (по неофициални данни). По официални данни през последната година кражбите на ток значително са спаднали (главно от бита след изнасянето на електромерите извън жилищните сгради). Намалява и изнасяната от НЕК електроенергия. Според данните на електрокомпанията това е тенденция, проявила се през последните три години. След пика през 2001 г, когато зад граница са продадени 7 млрд. киловатчаса, през 2002 г. те спадат до 6.1 млрд., а през миналата - до 5.8 млрд. киловата. Най-вероятно и в края на тази година ще бъде отчетен спад на експорта, тъй като за първото деветмесечие са изнесени едва 4 млрд. киловатчаса. Сегашното правителство възлага големи надежди за избягването на енергийната криза на два основни проекта. Това са изграждането на заместваща мощност на местни въглища на площадката на ТЕЦ Марица-изток 1 и АЕЦ Белене. Изпълнението на първия бе поверено на американската компания Ей И Ес още преди четири години. През април 2002 г. тя избра за главен изпълнител френския консорциум Алстом. Според разчетите на НЕК първият блок на новата лигнитна централа може да влезе в експлоатация най-рано в началото, а вторият в средата на 2008 година. Само че това са оптимистичните прогнози. В началото на тази година ръководителят на проекта за България Йохим Лишик коментира пред в. БАНКЕРЪ, че новата мощност може да бъде пусната най-рано в средата на 2008 година. И то само при условие, че строежът на двете 340-мегаватови турбини започне в средата на следващата година и продължи 36 месеца. Практически е невъзможно сроковете да бъдат съкратени допълнително, тъй като и сегашното приключване на обекта до ключ става световно кратки срокове, обясни Лишик. Близо година по-късно проектът за ТЕЦ Марица-изток 1 почти не е мръднал напред, тъй като все още не е постигнато споразумение между Ей И Ес и НЕК за изграждането на новата мощност .Не стоят по-добре нещата и около другия проект - изграждането на АЕЦ Белене. В крайна сметка се оказа, че все още няма решение за строеж на централата. Всъщност имало, но то било само по принцип, а не по същество, твърди енергийният министър Милко Ковачев.Единствената нова мощност, чието изграждане започна през тази година, е ВЕЦ Цанков камък в Родопите. Само че тя ще влезе в експлоатация най-рано в през 2009 г., а и едва ли 80-те мегавата на централата ще успеят да запълнят липсата, която ще възникне от спирането на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. При това положение вътрешният енергиен баланс ще застане на кантар. И то в момент, когато перспективите за печалба от износ на ток стават все по-примамливи, тъй като след 2005 г. се очаква дефицитът на електроенергия на Балканите да надхвърли 9000 гигаватчаса.Материалите подготвиха Юлиана Димитрова и Стефан Савов

Facebook logo
Бъдете с нас и във