Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕРГЕТИКА + ПРИВАТИЗАЦИЯ = 2 МЛРД. ЛЕВА И ПАРИ ПОД МАСАТА

От 1 януари 2001 г. до 31 декември 2004-а в частни ръце са преминали 66% от предвидените за приватизация енергийни активи, отчетоха в сряда (2 февруари) от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Изцяло са раздържавени електроразпределителните дружества, продадени са 91% от обслужващите и ремонтни дейности, 42 на сто от електроцентралите, 10% от топлофикациите и 8% от въглищните мини в страната. За последните четири години енергийните дружества, в които министърът упражнява правата на собственик на 100% от капитал, са намалели от 87 на двадесет и четири. Общите постъпления от приватизацията в енергетиката са над 1.94 млрд. лв., като 91% от тях са през 2003-2004 година. Безспорно най-значимата сделка е продажбата на седемте електроразпределителни дружества за 693.2 евро (общо 70% от постъпленията).С продажбата на ЕРП вече са приватизирани 20% от всички енергийни активи на държавата, коментираха за БАНКЕРЪ от ведомството и уточниха, че в забранителния списък остават най-апетитните парчета от енергийната баница: НЕК, Булгаргаз, АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица-изток 2, Минпроект и Екоинженеринг. Те най-вероятно ще се приватизират от следващото правителство.Впрочем мераци за ударна продажбана най-големите енергийни обекти не липсват и на сегашния кабинет (и то най-вече на хора, за които допреди четири години енергетиката се измерваше само със сметките за тока и парното). Интересните като че ли се концентрираха най-вече около Булгаргаз. В началото на декември 2004-а Агенцията за приватизация предложи компанията да е една от тези, които да бъдат освободени от забраните за приватизация през 2005 година. Министър Милко Ковачев официално заяви, че няма намерение да продава Булгаргаз, но изявлението му не потуши амбициите на ръководството на държавната фирма да сложи ръка на част от нейните активи. И понеже вносът, преносът и транзитът на природен газ са твърде на светло, вниманието тихомълком се насочи към телекомуникациите. Седмица след министерската изява стана ясно, че телекомуникационната дейност на Булгаргаз ще бъде отделена в ново дружество - Булгартел. За негов изпълнителен директор бе определен досегашният лидер на КНСБ в БТК Борислав Бочев. Основният актив на новото дружество ще е оптичната мрежа на газовата компания, изградена в периода 1999-2001 г., и двата лиценза за телекомуникационна дейност, с които то на практика се превръща във второто по големина след БТК и в основен конкурент на националния телеком. Булгартел ще се занимава с отдаване и експлоатация на въпросната оптична мрежа. Нищо, че контрактите с наши и чуждестранни фирми вече са договорени, и то за достатъчно дълъг срок. Единственото неизвестно в случая е каква част от договорките са сключени под масата. А също и колко дълъг живот ще има Булгартел, твърдят запознати. Според тях е доста вероятно то да бъде приватизирано (или обвързано с определен стратегически инвеститор) почти веднага след учредяването му. Подобна може да е съдбатаи на самия газов монополист. Само преди седмица - на 26 януари, заместник-министърът на енергетиката и член на борда на директорите на Булгаргаз Илко Йоцев отбеляза, че теоретично е възможно преструктурирането на компанията да бъде завършено и от сегашното правителство. Един от вариантите това да стане е чрез увеличение на собствения й капитал (който сега е над 1 млрд. лв.) с 20 на сто. Йоцев не даде повече пояснения, но източник от газовата компания разкри пред БАНКЕРЪ обсъжданите в момента схеми. Първата е дружеството да емитира облигации (визирана бе емисия с общ номинал от 200 млн. евро) и парите от продажбата им да се използват при изграждането на българското трасе от газопровода Набуко. Втората е Булгаргаз да привлече стратегически партньор, с който да подели инвестициите и собствеността над бъдещата транзитна газова тръба.Сериозни са апетитите и към Националната електрическа компания, която също е в забранителния списък за раздържавяване. Тъй като НЕК е прекалено голям залък (а и се наблюдава под лупа от международните финансови институции), там бе приватизиран само... износът на електроенергия. Повечето от външните сделки на компанията са сключени чрез посреднициЛюбопитното е, че основна фигура сред тях е Джурица Танкосич - вицепрезидент за Европа и бившите съветски републики на американската фирма Парсънс (Рarsons Group International Limited). Свързани с него фирми например изнесоха през миналата година 150 мегавата български ток за Албания, докато директният експорт през НЕК бе едва 50 мегавата. Не може да не направи впечатление в случая, че и двата контракта бяха подписани след търг, на който търговската фирма на Танкосич даде по-ниска цена за нашата електроенергия от Националната електрическа компания. В навечерието на отоплителния сезон пък съобщението, че НЕК ще доставя ток за Словения, чрез посредници със съмнителни връзки, предизвика скандал в Любляна. Какви точно са количествата електроенергия, продадени от НЕК чрез фирми около Танкосич, вероятно ще научим след смяната на властта. Затова пък още миналата година се разбра, че Парсънс Юръп Лимитед - Англия е получила от НЕК 8.2 млн. лв. по проекта за АЕЦ Белене (2.5 млн. лв. за доклада за въздействие върху околната среда (ОВОС) и 5.7 млн. лв. за технико-икономическото проучване). Отделен въпрос е каква сума ще вземе Парсънс като инженер-архитект на начинанието? Със сигурност обаче част от тези пари (както и от първите 8.2 млн. лв.) ще останат у Богомил Манчев, партньор на Танкосич и собственик на Риск инженеринг. И докато около централата в Белене може да се приватизира само проектът, работещата АЕЦ Козлодуй предлага многообразни възможности - от раздържавяването на сателитни предприятия и дейности до пълен набор от консултантски и инженерингови услуги. Някои хора в Козлодуй дори смятат, че Богомил Манчев вече напълно е приватизирал входа и изхода на АЕЦ.Единствения пробивв почти монополната блокада на Козлодуй успя да направи самоковският бизнесмен Христо Ковачки, който след шумен скандал през лятото на 2003 г. купи 70% от уникалното предприятие Атоменергоремонт (твърди се, че сделката е станала с активната подкрепа на приватизационното ведомство и ресорния му вицепремиер Лидия Шулева). Не без помощ отгоре Ковачки се сдоби с цяла енергийна империя. Пряко или косвено, той е собственик на мините Чукурово, Бели брег и Черно море и поне на 51% от ТЕЦ Марица 3 - Димитровград. Консултант е и на фирма Камибо, която на четвъртия цетрализиран публичен търг, чрез три последователни сделки, придоби 100% от Топлофикация-Враца. В началото на юли миналата година Калиста 2004 ЕООД, чийто консултант отново бе Ковачки, купи Брикел за 29.2 млн лева. В бранша са категорични, че именно самоковският бизнесмен е реалният собственик на единствената на Балканите брикетна фабрика, на чиято площадка Енергопроизводство и в момента действат двете стари турбини на ТЕЦ Марица-изток 1. Съветите му се оказаха много полезни и за Корникон ООД, което малко по-късно успя да купи мини Открит въгледобив ЕАД - Перник, за 5.4 млн. лева. Най-вероятно Ковачки ще вземе и поне три от петте топлофикационни дружества, конкурсите за които бяха обявени още през юли 2004 година. За три от тях (в Габрово, Велико Търново и Бургас) вече има избрани купувачи, съответно Топ груп-София, Еко Енергия Холдинг- Димитровград, и Финанс инжинеринг-Търговище. Консултант на първите две, според запознати, е Христо Ковачки, а общата сума за трите предприятия е малко над 17.5 млн. лева. Тя може да се увеличи с още 26.5 млн. лв., ако АП предпочете за купувач на Топлофикация - Плевен свързваната с Христо Ковачки фирма Метрони. Собственик засега не могат да си намерят само топлофикациите в Ловеч и Правец.Не липсват кандидатиобаче за трите големи топлоелектрически централи - в Русе, Бобов дол и Варна, които правителството се закани да продаде до май 2005 година. Приватизационното ведомство задейства процедурата под кодовото име проект Мадара. За електроцентралите ще наддават 12 авторитетни чуждестранни компании. Условията към тях са за всяка от последните три години да са продали поне 2 млрд. киловатчаса електроенергия, произведена от собствени мощности с капацитет, не по-малък от 1000 мегавата, да имат собствен капитал от 500 млн. евро и кредитен рейтинг за задълженията им в чуждестранна валута най-малко B+ (според Standart Poor's) или B 1 (според Moody's). Поне засега се очертава ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе да бъдат продадени без допълнителни усложнения, но около приватизацията на ТЕЦ Бобов дол проблемите нарастват лавинно. Най-големият от тях е предстояща продажба и на Мини Бобов дол, които са основният доставчик на въглища за електроцентралата. Поради ниското качество и високата цена на добиваното гориво, а и заради силното въглищно лоби в региона раздържавяването на рудниците може да предизвика доста силен сблъсък на интереси. Всъщност по-големи или по-малки трусове се задават в цялата ни енергетика. Причина за тях ще е не толкова приватизацията, колкото раздробяването на отрасъла и продажбата парче по парчеЕнергийните системи в страните от Югоизточна Европа, които нямат производствени и финансови проблеми, не бива да се приватизират, а които вече се преструктурират, трябва да забавят тези процеси. Тази препоръка, отправена от Световната банка миналата есен бе пропусната от българското енергийно ведомство. Затова пък сръбското й обърна достатъчно внимание. Медиите в Белград акцентираха върху извода на Световната банка, че там, където е била проведена трансформация на енергийната система, тя не е дала очакваните резултати. Експертите на международната финансова институция са изчислили, че над 60% от производствените капацитети в държавите от ЕС сега се контролират от три-четири компании и ако този процес продължи, е възможно в скоро време те да разполагат с монопол върху произведената електроенергия в Евросъюза. Според доклада на Световната банка въпросните компании не са направили нищо за подобряване на снабдяването с ток, а само повишават цената му. Една от тях - немската Е.ОН, е собственик на електроразпределителните дружества във Варна и Горна Оряховица. И е сред кандидат-купувачите на трите големи български топлоелектрически централи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във