Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕЛ ВЛИЗА И В МАРИЦА ИЗТОК 1

В разгара на скандала около износа на български ток за съседна Турция се разбра, че италианската държавна енергийна компания Енел ще придобие мажоритарен дял в проекта за изграждане на нова 670-мегаватова централа в ТЕЦ Марица-изток 1. Преди месец Енел стана мажоритарен собственик и в проекта за рехабилитация и модернизация на Марица-изток 3. Новината бе съобщена от министър Милко Ковачев в края на миналата седмица, при завръщането му от 5-дневното работно посещение в Германия. Очакванията са продажбата на акциите и подписването на акционерното споразумение да стане в средата на май.Вече има постигната договореност между Енел и американската корпорация Ей И Ес, която държи 88% от проекта за Марица-изток 1. Препотвърдени са и споразуменията с френско-британския консорциум Алстом, с който в средата на април 2002 г. Ей И Ес сключи контракт за главен изпълнител на проекта. Единствените неясноти са около другите двама участници в него - Делфос Интернешънъл и Аксес Интернешънъл. Според министър Ковачев Енел е поставила категорично условие и двамата миноритарни акционери да се оттеглят от начинанието. Италианците са поискали също да бъде преоформено политическото писмо за подкрепа от страна на правителството, както и да се удължи срокът на лицензията.Енел преговаря за участие в този проект от средата на миналата година. И ако е имало някакъв проблем за затягането на разговорите то той, по думите на осведомени, се дължи на миноритарните участници, които се опитват да постигнат максимална цена за дяловете си. Правата за изграждане на заместващата мощност в ТЕЦ Марица-изток 1 бяха придобити през есента на 1998 г. от регистрираната на остров Мавриций компания 3 С след конкурс с доста мъгляви правила. Многобройните въпросителни бяха около основния й акционер, притежаващ 80% - никому неизвестната фирма Аксес Интернешънъл. Другите 20% бяха собственост на вашингтонската компания Делфос Интернешънъл, представляваща щатската Банк Уан. Година по-късно американската енергийна компания Ей И Ес придоби 88% от 3 С, а Аксес Интернешънъл и Делфос Интернешънъл си поделиха останалите 12 процента. След повече от двегодишно затишие, през май 2001 г., изглеждаше, че всички пречки за започването на строителството в Марица-изток 1 са отстранени. В навечерието на последните парламентарни избори Ей И Ес и НЕК подписаха 15-годишен договор за изкупуване на електроенергията от новата централа, парафирани бяха и дългосрочни контракти за доставка на въглища от Мини Марица-изток. Паралелно с това обаче финансовите показатели на основния инвеститор - Ей И Ес, тръгнаха надолу. Цените на акциите му се сринаха след фалита на Енрон и особено след кризата в Аржентина, където Ей И Ес притежава електропроизводствени мощности. Така проектът бе отложен отново. Известни надежди за реанимация се появиха през миналото лято, след разговорите във Вашингтон на вицепремиера Николай Василев и енергийния ни министър Милко Ковачев с главния изпълнителен директор на Ей И Ес Денис Баки. Във Вашингтон финансирането не бе дискутирано, но в поредна спънка се превърнаха по-категоричните гаранции за проекта, които американската фирма поиска от българското правителство. Те не бяха удовлетворени, затова пък на 28 юни 2002 г. Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) връчи на Ей И Ес разрешително за изграждането на новата ТЕЦ с мощност 670-мегавата на площадката в Марица-изток 1. Според него американската компания трябва да построи електроцентралата за 45 месеца, като осигуряването на финансирането стане в едногодишен срок. От ДКЕР заявиха, че ако до началото на юли 2003 г. Ей И Ес не представи финансова схема за реализация на строителството, издаденото разрешително ще й бъде отнето. Срокът може да се коригира само при съществена промяна на условията на проекта, и то след представянето на съответните доказателства в комисията за енергийно регулиране. Появата на нов мажоритарен собственик е точно такава промяна. Така че, за да поискат от Енел удължаване на срока, ще е необходимо не само да заменят Ей И Ес, но и да разработят схемата за финансиране на дейностите в Марица-изток 1. Експерти на НЕК и представители на Ей И Ес бяха пресметнали, че изграждането на новата мощност ще глътне 996.7 млн. евро. Основният акционер трябваше да осигури 241.7 млн. евро от собствени средства, 451.8 млн. евро да се заемат от германската агенция за експортно кредитиране KfW, 139.4 млн. евро от американската агенция OPIC и 133.8 млн. евро от ЕБВР. Трите финансови институции, които по принцип бяха одобрили начинанието още в края на 2001 г., едва ли ще се възпротивят на включването на Енел в него. Още повече че само преди месец италианците получиха благословията на ЕБВР за заем за рехабилитацията на Марица-изток 3.Допълнителна гаранция за осигуряването на кредитите е и наличието на дългосрочни търговски договори за реализация на продукцията. Предварително фиксираната цена за изкупуване на електроенергията от новата централа в Марица-изток 1 е 4.5 цента за кВтч, независимо кой е собственикът на НЕК. А крайните изкупни цени дори са малко по-високи от стойността на продажбите на дребно в момента. Приходите, при това положение, напълно ще покрият както проектното финансиране, така и всички бъдещи разходи на централата, включително данъци и такси. При очакваната пълна либерализация на енергийния ни пазар след 2007 г. тя ще може да предлага свободните си мощности и на съвсем ниски цени. В началото само на големи консуматори вътре в България, а след отварянето на пазара и да изнася електроенергия. Тези две възможности ще й осигурят допълнителни приходи, които не са залегнали в предварителните разработки. Всичко това, както и системният енергиен дефицит на Балканите, прави изграждането на новата мощност в Марица-изток 1 особено атрактивна. И то въпреки чисто политическите скандали в момента около преустановения износ на ток за Турция. Както БАНКЕРЪ писа, още в началото на следващия отоплителен сезон потенциални вносители ще са не само Турция и Гърция, но и Сърбия, Албания и Македония. Впрочем миналия петък (25 април), стана ясно, че НЕК е сключила едногодишен договор за износ на 400 млн. киловатчаса електроенергия за Македония. Общата му стойност стойност е 12.5 млн. евро. Наистина цената на киловатчас е 3.125 евроцента (сиреч доста под турската, която сега е близо 3.6 цента за киловатчас). Само че развитието на регионалните електропреносни мрежи и приемането на страната ни в UCTE (западноевропейската енергийна система) още през следващите месеци ще отвори пред българските електропроизводители пазарите на Южна Италия и Австрия. Където цените са доста по-високи, а и един от основните играчи там е Енел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във