Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕНЕЛ СТАВА ОСНОВЕН ИГРАЧ В ЕНЕРГЕТИКАТА НИ

Година след като стъпи в ТЕЦ Марица-изток 3, италианската компания Енел получи награда за най-голям инвестиционен проект у нас, започнал през 2003-а. Призът, връчен през седмицата от вицепремиера Николай Василев, е за рехабилитацията и модернизацията на маришката централа. Плановете на италианците за страната ни обаче са доста по-амбициозни. Винченцо Канатели, който оглавява сектора за инфраструктури, мрежи и пазари на компанията, коментира пред Би Би Си, че за нея държавите от Централна Европа, а също Румъния, и България представляват зони на особен интерес. Идеята е Енел да участва както в производството, така и в разпределението и в продажбата на електроенергия на пазара, който постепенно се приватизира и либерализира. България се превръща в особено важна за нас и заради бъдещото й членство в ЕС, което означава и предстоящо увеличение на брутния й вътрешен продукт, отбеляза Канатели.Италианската компания е сред най-сериозните претенденти за българските електроразпределителни дружества. Тя подаде индикативни оферти и за трите ЕРП-района и според информация на в. БАНКЕРЪ със сигурност ще участва в крайната надпревара и за трите. Хората от бранша пък са убедени, че Енел ще е бъдещият собственик на поне едно от окрупнените ЕРП-тата, но кое точно ще е то днес не би могло да се предвиди. Във всеки случай и трите български електроразпределителни района са достатъчно привлекателни за италианците. Предимствата на западния регион (с най-голям брой клиенти и най-високи приходи през 2003 година) са очевадни и едва ли някой от претендентите ще се откаже от наддаването за него. В този смисъл по-интересни са перспективите на Енел в останалите два региона.Сред предимствата на регион Север (включващ ЕРП-тата във Варна и Горна Оряховица) е възможността за интеграция с румънските електроразпределения. След броени дни Енел ще е собственикът на две от тях (Electrica Banat и Electrica Dobrogea). Ако закупи и северното българско ЕРП, всички те могат да бъдат технически интегрирани. Така италианската електроразпределителна мрежа в Източна Европа ще обхване територията на две държави и ще обслужва над 3 милиона клиенти, приходите от които тепърва ще се увеличават (особено след влизането на двете съседни страни в Европейския съюз). Другото предимство на електроразпределителния регион Север се отнася до всеки един от кандидат-купувачите. Защото при отварянето на регионалния енергиен пазар всеки от тях ще може да докара до България по-евтина молдовска, украинска или руска електроенергия (до северната ни граница токът ще достига на цена 2.4-2.5 цента за кВтч). Съвсем логичен е интересът на Енел и към южния регион, където на практика биха се реализирали намеренията й за обединяване на производството и разпределението на електроенергия . Точно там евентуално италианското ЕРП ще купува ток от италианска централа. Допълнителен плюс на региона са и двата високоволтови далекопровода към Турция, започващи от площадката на Марица-изток 3, както и пловдивското отклонение на бъдещата магистрална линия към Македония (с достъп до мрежите на Гърция, Албания, Южна Италия и Сърбия). Пренос на електроенергия към Гърция (а оттам и към Албания и Южна Италия) ще може да се осъществи и по транснационалния далекопровод от Марица-изток 3, който вече се изгражда на наша територия. Не бива да се забравя също така високоволтовият подводен кабел между Южна Италия и Албания, който е собственост на Енел, а също и фактът, че от Апенините се канят да удвоят капацитета му. Токът, транзитиран по него до Южна Италия, най-вероятно ще се генерира от централи в България. През април 2003 г. Енел придоби 60 на сто от холдинга, който модернизира ТЕЦ Марица-изток 3. Останалите 40% са на американската компания Ентърджи и след приключването на проекта на обща стойност 580 млн. евро се предвижда мощността на четирите 220 мегаватови турбини на централата да се увеличи с 60 мегавата. Междувременно стана ясно, че от Енел искат да изгради два нови 335-мегаватови енергоблока на площадката на същата централа. Компанията е заявила намерението си в официални писма до Министерството на енергетиката и до Мини Марица-изток. Основният въпрос в тях е дали рудниците ще имат достатъчно въглища, за да захранят допълнителни 670 мегавата. И докато разширяването на ТЕЦ-3 зависи най-вече от отговора на мините, то бъдещето на ТЕЦ-1 в Маришкия басейн е в ръцете на чиновниците от енергийното ведомство. Кандидат за новата 650-мегаватова мощност в Марица-изток 1 отново е Енел. Всъщност правата за този проект от 1998-а държи американската компания Ай И Ес. До момента обаче новата електрическа мощност продължава да буксува. Проблемът не е във финансовото състояние на компанията (по официални данни към 30 юли 2003 г. наличните пари в баланса на Ай И Ес са били 1.7 млрд. долара при 780 млн. в края на 2002 година). Не е и в малкия й партньор в проекта - регистрираната на остров Мавриций фирма 3С. По информация на в. БАНКЕРЪ собствениците на 3С (офшорката Аксес Интернешънъл с 80% и вашингтонската Делфос Интернешънъл с 20 на сто) са постигнали договореност с Ай И Ес да продадат 12-процентния си дял. Всички трудности идват от високата цена на начинанието - около 1 млрд. долара и постигнатите вече договорености. След неколкократни отлагания в края на март приключи последният срок, поставен от Държавната комисия за енергийно регулиране, в който Ай И Ес и НЕК трябваше да предоговорят 15-годишното споразумение за изкупуване на електроенергия, подписано в навечерието на последните парламентарни избори. В него, казват запознати, изкупната цена на електроенергията е 4.8 евро цента. Друга от клаузите на контракта от юни 2001-а пък предвижда изкупната цена да бъде индексирана с инфлацията в еврозоната. Фиксираните ценови нива означават, че НЕК ще изкупува тока от бъдещата централа по-скъпо, отколкото би могла да го продаде на ЕРП-тата (т.е. от всеки закупен киловатчас ще губи между 1.5 и 2 евроцента). Последният обсъждан вариант е бил първо да се изгради една 340-мегаватова мощност и за нея да се договори по-висока цена на тока, а за втория блок от 300 мегавата, който ще се строи след завършването на първия, да се иска по-ниска изкупна цена. Ако НЕК и Ай И Ес не се споразумеят, новата централа в Марица-изток 1 ще бъде построена от Енел. Общата инвестиция на конкурентния кандидат се изчислява на 850 млн. евро, които италианците ще поделят с японската Мицуи.Третият от вариантите е Ай И Ес да подели финансирането и проектния риск с Енел, но вероятността за подобна договореност в момента е доста малка. Затова пък отсега е ясно, че през 2005-а Енел ще спечели приза за най-голям инвеститор в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във