Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕМИЛ ХЪРСЕВ - ГОСТ-ДИРИГЕНТ В ПРОТЕСТА НА ПЛАМА

На всекиму по нещо липсва: на Бони Бонев - намерение, на работника - търпение. Вън крадливата офшорка от българската индустрия. Плама цялата обрахте - мамата ни разкатахте. Такива бяха протестните лозунги на създаденото неотдавна гражданско обединение Плевен за Плама. Тази сряда (17 януари) около 300 негови членове - предимно дребни акционери и кредитори на злополучната плевенска рафинерия, дефилираха гневно из центъра на столицата, обикаляйки министерствата. И така дадоха поредното доказателство, че няма нищо ново под слънцето, особено българското. Защото подобна безплодна изява, по същия маршрут с крайна цел - сградата на Министерския съвет, само че под мотото:

Заедно с правителството срещу мафията!

имаше и през 1998 година. В първите редици на митингуващите през януари 2001-а се мяркаха същите лица, които са запечатали преди три години снимките на първите страници на вестниците и новинарските телевизионни емисии. Тъжното е обаче, че по онова време хората от Плама се вдигнаха на бунт и дойдоха в София с искането да се развали приватизационният договор с тогавашния собственик на рафинерията - прословутия холдинг Евроенерджи. И се надяваха, че този, който го смени, ще им даде най-сетне възможност да работят и честно да си спечелят прехраната.
За разлика отпреди две години и половина сега протестиращите плевенчани се явиха в София доста по-подготвени. Те питаха как рафинерията може да дължи 251 млн. лв. на банки, 60 млн. лв. на бюджета и 10 млн. лв. на работещите в нея и нито една държавна институция да не се интересува от този факт.
Опитвайки се някак да намали личните си загуби (в контекста на общото недоволство), бившият подуправител на БНБ и управляващ съдружник в Хърсев и Ко Емил Хърсев докара нов (също толкова калпав) собственик - кипърската офшорка Плама консорциум. Изключително странно е, че игралият значителна роля в по-голямата част от

тъжната постсоциалистическа история на Плама

- Хърсев, сега се нареди в редиците на протестиращите плевенчани - макар и само като гост, както уточни той. Пред в. БАНКЕРЪ шефът на консултантската фирма Хърсев и Ко поясни, че митингът бил на акционери и кредитори, работници и служители на Нова Плама, а той спадал и към двете категории - явявал се и акционер, и кредитор на закъсалото предприятие, което повече от година е затворило врати.
Имам сериозни вземания, свързани с Плама, една огромна сума и всяко решение, което се предложи за нея, за мен ще е безкрайно интересно, заяви Хърсев. Той призна също, че има дял за сегашния трагичен хал на рафинерията. И аз бях един от излъганите, и аз си мислех, че този собственик - Плама консорциум, ще успее да изведе предприятието от тежкото му положение. Излъгал съм се и така вероятно съм подвел хората, затова си признавам вината на мига, заяви Емил Хърсев.
Всъщност думите на доктора по икономика потвърждават фактите, изнесени от в. БАНКЕРЪ през октомври 2000 г., които съвсем не са в негова защита. А именно, че още от 1992 г. австрийската Централ Вексел унд Кредит Банк (сега в ликвидация), представлявана у нас от Емил Хърсев, е играла важна роля в операциите на Евроенерджи холдинг. Холдингът пък от 1992 до 1996 г. бе основен партньор на затъващата във финансовото блато рафинерия, а от септември 1996 г. до средата на 1998 г. бе и неин основен акционер. През тези години Емил Хърсев винаги е бил централна фигура при взаимоотношенията между Плама, нейните собственици, МИНЕРАЛБАНК и австрийската кредитна институция. През 1998 г. той докара сегашните собственици на рафинерията от Плама консорциум. Пак той съдейства на търговското дружество на консорциума - Рексойл, да получи заем от 8 млн. щ. долара от Централ Вексел. Но договорът за кредит бе с такива условия, че от него да спечелят Евроенерджи холдинг, австрийската банка и самият Хърсев. И когато договорът започна да се проваля, Хърсев се изправи и срещу Плама консорциум. Затова той винаги е сред протестиращите срещу собствениците на рафинерията.
Според него, при нормалната производствена схема, дори при 50-процентно натоварване на капацитета, преработвайки около 1.3-1.5 млн. т суров петрол годишно,

рафинерията можела да печели от 60 до 80 млн. щ. долара

годишно. Той не се ангажира с мнение защо това не се случи - дали се дължи на некомпетентност, или на умишлени действия от страна на кипърския Плама консорциум.
Аз съм финансист, заяви Хърсев, за икономиката мога да говоря само с цифри. Другото било от сферата на фантастиката, а ако имал някакви подозрения към офшорката, той щял да ги запази за себе си. Любопитното е обаче, че някои от участващите в митинга работници не криеха своите подозрения към Емил Хърсев и твърдяха, че той най-добре знаел какво са изнесли от Плама бившите й шефове, които през 1996 г. преминаха на работа в частната русенска рафинерия Приста Ойл.
Познавам хората, за които се говори, каза Хърсев. Но уточни, че не би могъл да упрекне например някогашния главен технолог на Плама Валентин Трифонов за това, че сега е изпълнителен директор на Приста Ойл, защото било нормално човек да търси професионална реализация другаде, след като не може да я получи в плевенската рафинерия. Емил Хърсев не губи надежда, че представляваната от него у нас виенска Централ Вексел унд Кредит банк (макар и в ликвидация) ще си вземе от Плама консорциум отпуснатите й през декември 1998 г. 8 млн. щ. долара. Една част от тези средства трябваше да се вложат в основния ремонт на плевенското предприятие, а останалите да се използват за закупуването на суров петрол. Кредитът от виенската банка бе обезпечен с особен залог върху търговското дружество Рексойл, което пласира продуктите на вече преименуваната Плама. Падежът на кредита изтече на 9 декември 1999 г., само че парите и до днес не са платени. На 2 февруари миналата година, по искане на виенската банка, Софийският градски съд извади от управлението на Рексойл представителите на кипърския Плама консорциум: Мая Михайлова, Жан Кристоф Вотрен, Пер Кристиян Нордтоме и Бони Бонев, и вписа в съдебния регистър по Закона за особените залози като управител на Рексойл представителя на Централ Вексел унд Кредит банк Емил Хърсев. Междувременно през лятото на 2000 г. виенската банка бе обявена в ликвидация.
Сега председателят на управителния съвет на гражданското обединение Плевен за Плама Огнян Петков, бивш административен директор на дружеството, твърди, че в исканията, които сдружението внесе в Министерския съвет, ясно и точно са определени начините, по които

Нова Плама може да бъде спасена.

След срещата си с правосъдния министър Теодоси Симеонов представителите на гражданското обединение разчитат и на неговата подкрепа. Наблюдателите на скандалите около Плама обаче смятат, че от всички министри единствено Теодоси е приел стачниците, за да омекоти отношението на плевенчани към себе си.
Не се знае обаче дали кипърската офшорка Плама консорциум може да се надява на разбиране от страна на Агенцията за приватизация. Защото в края на ноември 2000 г. стана ясно, че мажоритарният собственик на плевенската рафинерия не е представил в агенцията отчет за изпълнението на своите ангажименти към нея. Плама консорциум бе поканен с нотариално заверена нота да заплати дължимите за това

парични неустойки

в размер на 17. 323 млн. лева. Наред с тази покана вървеше и ултимативното предупреждение, че ако консорциумът не стори това, АП ще си потърси правата по съдебен път. Но сумата все още не е платена. А какво ще предприеме новият шеф на агенцията Левон Хампарцумян срещу собствениците на тежко закъсалата Нова Плама - засега не се знае. Във всеки случай съдбините й едва ли ще бъдат решени с маршове из софийските улици.
Историята на плевенската рафинерия е забележителен пример за

гъвкавостта на демократичния морал и право

Само за десет години в абсолютна забрава потънаха първотворците на проблема Плама начело с някогашния й директор Никола Пукалски. За тези славни времена, когато всъщност основно е източено всичко ценно от рафинерията, не плачат вече нито синдикатите, нито революционните комитети и обединенията на акционери, на кредитори, съдебните органи и т.н. И в стила на баналното сравнение - не става ли дума за една драма с предизвестен край, който се синтезира в лозунга: Смърт на вашето, да живее нашето! И който добре се прикрива зад аргумента: Такива са правилата на играта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във