Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕЛЕКТРОННИТЕ ПОДПИСИ ЗРЕЯТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Ето вече година големите надежди, свързани с влизането в сила на Закона за електронния документ и електронния подпис (7 октомври 2001 г.), не успяват да надхвърлят онзи тържествен ритуал, с който бившият президент Петър Стоянов постави началото на електронната търговия у нас. Такива и до ден днешен няма. Досега Комисията за регулиране на съобщенията не е лицензирала нито едно дружество за предоставяне на цифрови сертификати на територията на цялата страна. Впрочем желаещият на този етап е само един - Информационно обслужване АД, но, както научи в. БАНКЕРЪ, комисията за втори път ще върне документите му за отстраняване на несъответствия и нередности. Какви точно са те не стана ясно. Известно е обаче, че преди да подаде необходимите документи, кандидатът за национална мрежа е задължен да направи сериозни инвестиции - около 250 хил. евро. Това е вписано и в закона, и в трите придружаващи го наредби. В сумата влизат парите за закупуване на софтуера, смарт-картите, за изграждането на център за съхранение на информацията, който трябва да има физическа и електромагнитна защита, и т.н.. Всички тези изисквания са изпълнени единствено от Информационно обслужване. Още през август 2001 г. представители на дружеството подписаха договори с водещите компании за предоставяне на електронни удостоверителни услуги в Европа - Ютимако Софтуер и ГлобалСайн, който е и официалният издател на сертификати за Европейската комисия. Договорите са на обща стойност 1 млн. евро и включват изграждането на национална система за издаване на сертификати за фирми и граждани. Първоначално дружеството ще предлага електронна обработка на декларации по ДДС, създаване на цифров митнически печат и достъп до различните национални регистри по ИНТЕРНЕТ.Докато документацията на Информационно обслужване се разхожда между офиса му и регулаторната комисия, другите мераклии за такъв лиценз продължават да изчакват. В БАНКСЕРВИЗ, кое обяви амбициите си в тази насока преди няколко месеца, все още се бавят с предложението си. Планираме да внесем документите си към ноември и да започнем да предлагаме услугите от началото на 2003 година. Но това е една нова дейност за нас и изготвянето на документацията ни отне повече време, обясни пред БАНКЕРЪ Любомир Цеков, изпълнителен директор на оператора за междубанкови разплащания. Според запознати, БАНКСЕРВИЗ ще обслужва с електронни подписи само банките и банковите информационни системи и няма да се занимава с други сегменти от пазара. Българската стопанска камара (БСК), която в края на миналата година също заяви претенции за национален лиценз, малко по-късно преформулира политиката си и вписа предоставянето на електронни подписи в рамките на самата организация. Без съмнение изграждането на вътрешнофирмена сертификационна мрежа е много по-бързо, евтино и лесно за реализация. За нея не се иска специален лиценз, не са необходими и онези предварителни инвестиции от няколкостотин хиляди евро. Затова и различните институции се насочват главно към вътрешноведомствените мрежи. Освен БСК подобни намерения има и ОББ, както и някои международни компании с офиси у нас, сред които Шел България, Макдоналдс и Метро.Въвеждането на електронните подписи в държавната администрация пък е обрасло с допълнителни бюрократични изисквания. Текстовете на специалния закон задължават всяко ведомство да определи в нарочни наредби как ще използва електронните подписи. За съдебната система проблемът е още по-сериозен - там въвеждането на цифрови подписи трябва да е регламентирано в отделен нормативен акт. И докато магистратите го чакат, държавната администрация непрекъснато отлага обещания през есента на 2001 г. електронен бум. До момента в нито едно от министерствата и държавните агенции не са създадени необходимите условия за нея. А точно чиновничеството има най-належаща нужда от въвеждането на цифровите подписи. Те не само ще облекчат дейността и ефективността му, но и ще въведат такова ниво на обслужването, с което може и да се доближим до Европа. Не по-малко въпросителни стоят и пред бъдещето на технологичния бранш, който инак правителството поставя сред приоритетите си. Пак там е и т.нар. Електронно правителство, за което вече се харчат немалко пари от държавния бюджет. Може би затова сред експертите от Комисията за регулиране на съобщенията вече битува идеята за създаването на национална организация, която да внедрява новите услуги в администрацията. Умува се само дали това да са новосформираната Агенция за развитие на информационните и комуникационните технологии, Координационният съвет за информационно общество или някоя от другите структури, издържащи се от държавната хазна и призвани да развиват технологичния бранш. Неизвестно е и колко още бюджетни пари трябва да се налеят, та белким онзи приоритетен технологичен сектор се развие и у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във