Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ ЩЕ СЕ ПРОДАВАТ НА ИНАТ

Уникална е липсата на ясна представа у нас какво точно се приватизира, какво е мястото и значението му за съответния сектор, регион или за икономиката като цяло. Да не говорим за раздържавяването на големите инфраструктурни и комунални обекти, засягащи пряко всеки българин. По правило водещи при подобни сделки са националните и обществените интереси. Така е в цял свят - без някои от банановите републики и нашата страна. Едно от малкото изключения от тази дългогодишна порочна практика в България като че ли е сделката за електроразпределенията, при която бяха постигнати едни от най-добрите резултати в Източна Европа. Не че при нея нямаше скандали, но те бяха затворени между приватизационното и енергийното ведомство. А арбитри станаха Световната банка и Международният валутен фонд, с които трудно се спори. Сега между АП и Министерството на енергетиката отново се вихри дуел - за раздържавяването на трите ТЕЦ-а в Русе, Варна и Бобов дол. И освен международните финансови институции сред арбитрите този път най-вероятно ще се нареди и Евросъюзът. Причината е, че сделката сериозно застрашава бъдещето на свободния енергиен пазар не само на Балканите, но и в Централна Европа.Къде е конфликтътКонсултантът по продажбата на топлоелектрическите централи - Креди Сюис Фърст Бостън, предлага НЕК да сключи с тях десетгодишни договори за резервиране на мощност (т.нар. capacity payment). Предложената цена ще покрива всички направени от новия им собственик инвестиции плюс 11% печалба. Сумата ще се плаща от електрическата компания ежемесечно, без значение дали тя ще купува, или не генерирания от ТЕЦ-овете ток. Но ако те сключат договор за продажба на електроенергия на свободния пазар, няма да получават таксата за резервиране на мощностите, чието производство са спазарили. Съответно пък НЕК ще покрие повишените разходи, като увеличи таксата за пренос на електроенергия. Според енергийното министерство дългосрочните договори за резервиране на мощност ще повишат чувствително цените на тока и за бита, и за промишлеността. Освен това те могат да се окажат пречка за по-нататъшната либерализация на пазара, за който страната ни е обещала да е напълно отворен до 2007 година. Крайната оценка на министерството е, че предлаганите дългосрочни контракти противоречат на енергийната стратегия, а и по този начин държавата покрива всички разходи на инвеститорите, гарантирайки им за капак и сигурност в бъдеще.Необходими са анализ и прогнози за цените на тока след сделките, защото за пръв път приватизацията се прави едновременно с либерализация на пазара, подчерта енергийният министър Милко Ковачев. Той изрази недоволство от работата по регулаторната рамка в електроенергетиката, извършена от ЕA Technologics (наета от Креди Суис Фърст Бостън). А заместникът му Ангел Минев уточни, че затова в сделката за трите ТЕЦ-а ще бъде включена като консултант и британската компания Нера, която ще е готова с проучването си за пазара до февруари - март. С аргумента, че не бива да се бърза, преди да е налице проучването, във вторник (14 декември) от ведомството на Милко Ковачев официално препоръчаха на Агенцията за приватизация да промени сроковете по продажбата.Изпълняваме решение на Министерския съветза раздържавяването на ТЕЦ-овете и само по негово разпореждане можем да отложим процедурата, бе позицията на АП. Същевременно оттам се похвалиха, че до изтичане на крайния срок в сряда (15 декември) документацията за участие в конкурса са купили четиринадесет големи енергийни компании. Това са: руската РАО, японските Мицуи и Джей пауър, френската Далкия, гръцката РРС, италианската Енел, английската Интернешънъл пауър, германската Щадверке Лайпциг, белгийската Юнит интернешънъл, индийската Нешънъл Термал Пауър, американците от AES, както и тримата собственици на електроразпределенията - чехите от CEZ, австрийците от EVN и германската E.ON. Политиката на Евросъюза и енергийната стратегия на България е да стимулират инвестициите в отрасъла чрез регулаторната рамка, бе категоричен шефът на АП Атанас Бангачев. Според него европейската практика и документи допускали дори дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, когато се сключват срещу извършване на инвестиции, подобряване на енергийната ефективност и намаляване на вредното въздействие върху околната среда. Бангачев припомни, че ТЕЦ Марица-изток 1 и ТЕЦ Марица-изток 3 вече имат подписани 15-годишни контакти с НЕК за изкупуване на тока по фиксирани цени, заради проектите за рехабилитация и изграждане на нови мощности. ТЕЦ Марица-изток 2 също подписа 5-годишен договор, заради изграждане на сероочистващи инсталации и рехабилитацията на първите четири блока. В спора се намесиха и синдикатите Те призоваха приватизацията на ТЕЦ Бобов дол незабавно да бъде отменена, докато парламентът не одобри ясна стратегия за раздържавяването в енергийния отрасъл. Ако чуждестранна компания купи ТЕЦ Бобов дол, това ще доведе до ликвидация на въгледобива в региона, предупреди шефът на Минната камара Петър Петров. Неговото мнение е, че сегашната процедура за продажба, одобрена от Агенцията за приватизация на 1 декември, обслужва единствено интересите на чуждестранните фирми, желаещи да придобият централата в Бобов дол. Синдикалистите припомниха още, че в Закона за енергетиката е предвидено поне 15% от електроенергията у нас да се произвежда от местни горива. В този смисъл най-доброто решение за тях е ТЕЦ-ът да се приватизира от консорциум от собствениците на мините, които му предоставят въглищата. Така ще бъде поет и ангажимент да не се променя горивото за предприятието за срока на концесиите, които имат мините. Кой каквито и позиции да застъпва, очевидно е, че и този път решаващ за изхода на сделката ще е добрият PR Според експерт, наблюдаващ процесите от лондонското Сити с най-добри публични изяви засега е приватизационното ведомство. Съобщенията му се тиражират от всички медии в София, а посланието за интереса на големи международни компании, от които можем да получим добра цена, е добре прицелено и се приема добре. За публиката лошите остават тези, които искат да развалят (или отложат) продажбата. Негативни реакции предизвикват и обясненията енергетиците, които са лаконични, технократски и неразбираеми за хората извън техния бранш. При миньорската акция пък подбудите са напълно прозрачни. Добре известно е, че от 16-те мини, снабдяващи с въглища ТЕЦ Бобов дол, само две са държавни (мина Перник и мина Бобов дол). Други две са на местни физически лица (мини Витрен и малката Въглища Перник). Останалите, които са и основните доставчици на централата, са част от енергийната империя на Христо Ковачки. Така че ако бъде одобрено предложението на миньорските синдикати, собственик на ТЕЦ Бобов дол би трябвало да стане самоковският бизнесмен.Мотивите на Агенцията за приватизация обаче донякъде граничат с ведомствения егоизъм. Принципът на АП е да е водеща, да диктува правилата, а целта - повече продажби, авторитетни чуждестранни инвеститори и приходи в бюджета. Бюджетните постъпления няма как да не вълнуват и вицепремиера Лидия Шулева. Нейната намеса в спора засега не е публична, но отделни изявления навеждат на мисълта, че тя твърдо застава зад позицията на подопечното си приватизационно ведомство. Ако отделните етапи на сделката протекат според графика, парите за трите ТЕЦ-а ще влязат в хазната през май 2005 г. - т. е. в навечерието на изборите, и ще са един чудесен предизборен коз за НДСВ. Очакванията, макар и неофициално изразени, са приходите от продажбата на централите да са около 250 млн. евро, основната част от които ще са за ТЕЦ Варна - между 180 и 200 млн. евро. В най-неблагоприятна ситуацияопределено е енергийното министерство. На този етап неговите послания или не се чуват, или не се разбират. Нищо че във вторник (14 декември) заместник-министърът Ангел Минев и шефът на дирекция Проекти и структурна реформа Иванка Диловска подробно обясниха, че предлаганите от консултанта Креди Сюис Фърст Бостън договори допълнително ще натоварят системата с разходи за 2.7 млрд. лева. Така през следващите десет години токът ще поскъпне с 9 лв. за мегаватчас, или с 12.5% средногодишно, уточни Минев. По изчисленията на министерството цената на преноса, която плащат привилегированите потребителите и електроразпределителните дружества, ще нарасне с 6.85 лева за мегаватчас. В момента тя е 8 лева. Сметките са направени при средна норма на възвръщаемост на инвестициите в ТЕЦ-овете от 11% и съотношение 50 на 50 на привлечения към собствения им капитал, допълни Диловска. Енергийните шефове не пропуснаха да отбележат също така, че затворената глава Енергетика ни задължава от юли 2007 г. електроенергийният пазар у нас да е либерализиран, а десетгодишните договори за резервиране на мощност ще блокират процеса. (Сега само 23% от пазара ни са свободни.) Последното предложение на енергийното министерство е въпросните контракти да се сключат за две и половина години. По този начин рискът ще си остане за сметка на инвеститорите и няма да се поема от цялото общество. В противен случай то ще плати не само цялата сделка: и инвестициите, направени от новите собственици на ТЕЦ-овете, но и 11-процентната им печалба. При цялата дандания никой не си даде труда да пресметне, че при предлаганата схема и 12.5-процентно средногодишно поскъпване догодина домакинствата ще плащат за киловатчас не 9.8, а над 11 стотинки. Цената на всеки консумиран киловатчас над защитните 75 пък ще скочи на 19.6 стотинки. И това ще е само през 2005-а. През 2006-а цените ще са съответно 12.4 и 22 стотинки. А в края на десетгодишния период един киловатчас ще е поне два пъти по-скъп. Според приватизационното ведомство повишените цени няма да ударят тежко битовия потребител, който бил достатъчно гъвкав. В конкретния случай гъвкав сигурно би трябвало да означава, че той може да стои на тъмно и да се грее с дърва и въглищаКак обаче ще се грее промишлеността при прогнозираното средногодишно поскъпване на тока с 12.5% и двойно по-високата такса за пренос? Доколко ще е конкурентна продукцията на българските фирми в ЕС и колко от тях изобщо ще оцелеят?Що се отнася до либерализацията на електроенергийния пазар - дългосрочните контракти с ТЕЦ-овете в Русе, Варна и Бобов дол и оскъпяването на таксата за пренос на практика ще блокират не само възможността за свободна търговия у нас, но и свободното преминаване на чужда електроенергия през националната електромрежа. Тази заплаха, както и опасностите за националната икономика привлякоха международни арбитри в новия спор между АП и Министерството на енергетиката. Затова и Световната банка ще плати на английските експерти от Нера за анализа им на енергийния ни пазар, както и за прогнозата им за мощностния, потребителския и ценовия баланс на българската електрическа система. Всъщност без такава прогноза не би трябвало да се продава нито една от големите ни енергийни мощности. Без нея продавачът, в лицето на АП, няма откъде да разбере какво точно продава и какъв ще е ефектът от сделката и за сектора, и за страната, и за регионалния енергиен пазар. Нито може да прецени влиянието й върху националните и обществените интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във