Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕКСПОРТЪТ НА ЕНЕРГИЯ - СТРАТЕГИЧЕСКИ ШАНС ЗА БЪЛГАРИЯ

Колкото и парадоксално да изглежда на някого, строителството на електропровода 400 киловолта България-Македония-Албания може да се окаже стратегически по-важно за нас от строителството на втория дунавски мост. Електропроводът фигурира в списъка на обектите, за които се предвижда финансиране с помощта на Европейския съюз в рамките на Пакта за стабилност.


Македония е около четири пъти по-малка от България по население и територия, но разполагаемите електрически мощности са около десет пъти по-малки. Без съмнения в някакъв недалечен бъдещ момент нейната икономика ще започне да се оттласква нагоре и дефицитът от енергия ще трябва да се попълва. Откъде? България е единствената съседна страна, която може да прави това. Изградените в миналото два малки електропровода (110 киловолта всеки един) са недостатъчни. Ако успеем навреме да изградим новата линия, ще спечелим. При това не само пари, а и влияние.


Отвъд Македония е Албания, която също се нуждае от електроенергия. Ако поради бюрократични процедури или неразбиране процесът на строителство се забави - и в Албания, и в Македония могат да настъпят други износители - например Франция, която вече е завладяла италианския пазар и се оглежда за още.


Какво става в Югославия след падането на Милошевич? Очертават се добри възможности за експорт, като вече започнаха доставки на електроенергия в количество около 5 млн. кВтч дневно. В момента в Югославия има вече режим на тока.


Дори бившата голяма Югославия имаше енергиен дефицит, но това в още по-голяма степен се отнася до Сърбия и Черна гора, останали без ядрената електроцентрала на Словения и редица други енергийни мощности, намиращи се в републиките, които завоюваха своята независимост през 90-те години.


В епохата на Милошевич Югославия се стараеше предимно да обменя енергия, но това й се удаваше все по-трудно. За 1998 г. вносът на електроенергия от България бе 285 млн. кВтч при експорт за България едва 5 млн. кВтч. За същата година Югославия внесе от Унгария 691 млн. кВтч., без да експортира в тази страна.


Сега обстановката е усложнена. Реформите в икономиката на Югославия тепърва предстоят, а в енергетиката те ще бъдат изключително комплицирани. Цената, на която се продава 1 кВтч. в Белград, е едва един цент, докато цената на вносната енергия е в диапазона 3-4 цента. В енергетиката на западната ни съседка работят близо 64 хил. души и не е трудно да се прогнозира, че една част от тях ще бъдат изпратени в армията на безработните при бъдещите структурни промени и приватизацията на генериращите и електроразпределителните мощности.


В табл.1 са дадени мощностите на термоелектрическите централи в Сърбия по данни на държавната електрическа компания от 1998 г.


Термоелектрическа централа Ел. мощност, МВт


ТЕЦ Никола Тесла А 1502


ТЕЦ Никола Тесла Б 1160


ТЕЦ Колубара 245


ТЕЦ Морава 108


ТЕЦ Костолац А 281


ТЕЦ Костолац Б 640


ТЕЦ Косово А 617


ТЕЦ Косово Б 618


Общо 5171 МВт


Сега Сърбия не разполага вече с всичките тези мощности. Електрическите централи в Косово не функционират, а и се намират извън управлението на сръбската електрокомпания. От друга страна, част от сръбските електроцентрали не работят пълноценно по редица причини. Понастоящем България вече експортира енергия за Косово. В Сърбия са инсталирани и хидроенергийни съоръжения с обща мощност 2800 МВт, но тяхната работа силно зависи от климатични фактори. По правило те дават значително по-малък принос в енергодобива. За периода 1995-1998 г. добитата електроенергия от ВЕЦ е около 2.5 пъти по-малко от тази от ТЕЦ.


Що се отнася до добива на енергия от течно гориво и природен газ, техният дял е незначителен. При това доставките на газ са силно затруднени поради натрупването на неплатени сметки към Русия.


В списъка на страните, които се нуждаят от внос на електроенергия, е и Черна гора. Малката югославска република е внесла 1.2 млрд. кВтч от Сърбия през 1998 година.


Какво е положението в южните ни съседки? След опустошителните земетресения в Турция очевидно няма да продължи строителството на ядрени електроцентрали там. Дефицитът на електроенергия се задълбочава и още през 2001 г. се очаква експортът на повече от 4 млрд. кВтч. от България. Лимитиращ фактор се оказват преносните мощности, като вероятно ще се отиде към ново строителство в това направление. Нуждите от внос са много по-големи.


Твърде вероятно е големият инвеститорски интерес на Ентърджи (САЩ), АЕS (САЩ), RWE (Германия), Рейнбраун (Германия) и др. към въгледобивните и енергийните мощности на комплекса Марица-Изток да е продиктуван от големите възможности за експорт, най-вече към Република Турция.


Що се отнася до Гърция, за нея също се очертава определен енергиен дефицит, макар и в по-малки размери. Тук играе роля голямата енергийна консумация за климатични инсталации през летния сезон, а също така повишените цени на течните горива, които влошават икономиката на част от енергийните й мощности.


С Гърция, както и с Югославия имаме сравнително добре изградена преносна мрежа. В момента и Гърция внася наша енергия.


Енергийната стратегия на България, която бе разработена през 1998 г. и по-късно приета от парламента, бе прекомерно оптимистична по отношение на вътрешната консумация на електроенергия. Резкият спад в промишленото производство доведе до спад в енергийното производство с неблагоприятно отражение върху икономиката както на въгледобивните, така и на енергийните дружества. Новата ситуация обаче създава компенсационни възможности чрез експорт във всички съседни страни с изключение на Румъния. При това за дълъг период от време.


Добре би било, ако правителството разгледа изменилата се обстановка и предприеме адекватни решения и действия.


В това отношение може да се посочи необходимостта от по-енергично търсене на инвеститори както за енергийните мощности, така и за въгледобива. Що се отнася до АЕЦ Козлодуй, то срокът за затваряне на III и IV блок трябва да бъде отложен максимално възможно.


Естествено основният дял за увеличаването на добива на електроенергия трябва да дойде от региона на Марица-Изток. Това може да стане чрез ускоряване на строителството на новата ТЕЦ Марица-Изток 1, рехабилитацията на другите две електроцентрали, съпроводена с увеличаване на разполагаемата им мощност, и, разбира се, с развитието на мини Марица-Изток. Инвестиционен интерес не липсва за нито един от тези обекти, но забавянето трябва да бъде преодоляно. В региона на Марица-Изток може да се произвеждат около два пъти повече въглища и съответно около два пъти повече енергия от настоящото производство.


Що се отнася до експорта в западна посока, вероятно ще нарасне и ролята на ТЕЦ Бобовдол и въгледобивните мини в Югозападна България. Струва ми се обаче, че тези възможности досега не са правилно оценени на национално равнище. Не се търсят достатъчно активно и стратегически инвеститори.


След като много години ТЕЦ Бобовдол вегетираше с най-често един работещ блок, още през тази есен заявките за износ на енергия доведоха до значително увеличаване на производството.


Новата обстановка налага да се потърсят нови решения за развитието на мините, които имат перспектива, например рудник Бабино на мини Бобовдол, рудник Ораново на мина Пирин, откритите лигнитни мини Бели брег, Чукурово, Станянци и Витрен. Пернишките кафяви въглища по-ясно трябва да се ориентират също към тази централа след рязкото намаляване на консумацията на пара, произвеждана от ТЕЦ Република - Перник.


Ако производството на енергия и въглища от региона бъде разгледано от геостратегическа гледна точка, може би ще се стигне и до промяна на отделни решения за закриване на мини, а също така до разработване на нови находища на въглища, като това в Балша, Софийско.


Неправилно е решенията за приватизация за мини или електроцентрали да се вземат на парче, без да се отчита взаимната връзка на обектите и националния интерес.


Убеден съм, че при активно търсене на стратегически инвеститор за въгледобива и енергетиката на Югозападна България такъв ще бъде намерен. Това обаче изисква компетентна намеса и целенасочени действия на правителствено равнище.

Facebook logo
Бъдете с нас и във