Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕКСПЕРТИТЕ НА СВЕТОВНАТА БАНКА ТВЪРДЯТ: ТРОМАВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО УБИВА БИЗНЕСА

Сложните и тромави законодателства, които се опитват да контролират всички сфери от бизнеса, обикновено влияят негативно върху състоянието му и водят до увеличаване на дела на сивата икономика. Това са заключенията в публикувания на 7 октомври 2003-а годишен анализ на Световната банка на тема Да правим бизнес през 2004 година: законови изисквания. В него се изследват условията, които законодателствата в 130 държави по света създават за развитие на икономиката.Най-лесно - за два дни, може да се регистрира фирма в Австралия, докато в Хаити за това са необходими 203 дни, а в Конго - 215 дни. В България средният срок за регистрация на търговско дружество е един месец. По този показател страната ни е много напред, като се има предвид, че тази процедура в Полша отнема 31 дни, в Хърватия - 50 дни, в Унгария - 65 дни, а в Чехия - 88 дни.В някои развити държави като Дания не се плащат такси при започването на бизнес, докато в Камбоджа общият им размер надхвърля пет пъти средния доход на глава от населението. В Сиера Леоне това съотношение е 15 пъти. В Хонконг, Китай, Сингапур, Тайланд и повече от 40 други икономики не се изисква минимален капитал за учредяването на фирмаТочно обратното е в Сирия, където е необходимо регистрираният капитал да надхвърля 56 пъти дела от брутния вътрешен продукт, който се пада на човек от населението, в Етиопия и Йемен - 17 пъти, а в Мали - 6 пъти. В България този капитал е с 34% по-висок от брутния вътрешен продукт на глава от населението. От централно- и източноевропейските държави в Унгария, Украйна, Сърбия и Черна Гора и Босна и Херцеговина това съотношение е по-високо, отколкото у нас. Докато в Румъния то е 3.3%, в Полша е 21.4%, а в Чехия - 110 процента.Влизането в сила на един договор отнема само седем дни в Тунис, докато в Гватемала това трае повече от четири години. В България положението също не е много розово. Анализаторите на Световната банка са изчислили, че привеждането в действие на търговски договор в нашата страна отнема средно 410 дни и изисква преминаването през 26 процедури. Интересното е, че в Полша този срок е 1000 дни, а в Словения - 1003 дни, като процедурите, през които се минава там, са между 18 и 20 на брой. Разходите за привеждането на един договор в сила в България са равни на около 6.4% от БВП, който се пада на човек от населението, докато в Полша те са 11.2%, в Румъния - 13.1%, а в Чехия - 18.5 процента. По-малки са разходите в Унгария - 5.4%, и в Словения - 3.6 процента. В развитите държави има и много по-надеждни системи за закрила на кредиторитеКредитните регистри дават данни за всеки жител на Нова Зеландия, Норвегия и САЩ, който е ползвал банков заем. Същите тези регистри обаче не обхващат и 1% от населението в Камерун, Китай, Нигерия, Пакистан, Сърбия и Черна гора. В това отношение ние се намираме някъде по средата. От три години насам в БНБ се поддържа кредитен регистър, в който влизат всички отпуснати на граждани и фирми заеми с размер над 10 хил. лева. В страната ни обаче все още няма частен кредитен регистър (в момента такъв подготвя Банксервиз), който банките да ползват при отпускането на необезпечени заеми и предоставянето на кредитни карти. Такъв липсва и в Румъния, но го имат Полша, Унгария и Чехия.Обявяването на неплатежоспособен длъжник в несъстоятелностотнема шест месеца в Ирландия и Япония. Но в Индия и Бразилия тази процедура продължава повече от единайсет години. В доклада на Световната банка данни за България по този показател не се съобщават, но от практиката у нас знаем, че обявяването на длъжник в несъстоятелност може да се точи повече от петилетка.В Норвегия, Финландия, Холандия и Сингапур процедурите по несъстоятелност изяждат 1% от стойността на имуществото на задлъжнелите фирми и половината от него в Чад, Панама, Македония, Венецуела, Сърбия и Черна гора. За България е отбелязано, че при една такава процедура разходите са над 18% от масата на несъстоятелност, но изчислението е базирано върху номиналната стойност на активите на фалиралото дружество, а не на пазарната, която е далеч по-ниска.Експертите от Световната банка смятат, че законите в по-бедните страни са тромави във всички аспекти. В Австралия, Канада, Дания, Хонконг, Нова Зеландия, Швеция и Англия нормативните документи дават по-голяма свобода на действие. Изводът е, че по-тромавите наредби пречат на бизнеса, тъй като налагат по-дълги срокове за регистрирането му и за влизане в действие на подписаните договори. А и разходите на фирмите в държави с по-утежнено законодателство са по-големи. Тромавите нормативни процедури ощетяват предимно дребния и средния бизнес, а не големите компании, които разполагат със средства да избегнат обременяващите ги изисквани и в някои случаи дори са защитени от тях. В резултат на това повечето фирми предпочитат да работят в сферата на сивата икономика. В Боливия например, която е една от най-строго регулираните икономики в света, 82% от активния бизнес е в сивия сектор. Оценката на експертите от Световната банка конкретно за България е, че 33.4% от нейния БВП идва от дружества, които укриват част от приходите си, за да оцелеят от тежките данъци и такси. Решението за изваждането на този бизнес на светло явно не е в увеличаването на регулациите и в яростното административно преследване на нарушителите, а в намаляването както на данъците и таксите, така и на процедурите, които съпътстват създаването на една фирма или сключването на един договор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във