Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ ВЪВ ФИНАНСОВАТА ПОЛИТИКА СА НЕЗДРАВОСЛОВНИ

Ще продължи ли бъдещата управляваща коалиция политиката за присъединяване на страната ни в Европейския валутен съюз, водена от 1998 г. досега? Въпросът може да бъде формулиран и по друг начин - ще води ли следващото правителство финансова политика, адекватна на изискванията, заложени в Маастрихтския в договор от 1992 година. Те са пет на брой и на пръв поглед изглеждат елементарни, но изпълнението им често е непосилно дори за държави, които са много по-напред в икономическото си развитие от България. След парламентарните избори от 25 юни повечето политически лидери направиха достатъчно декларации, че спазването на тези изисквания е приоритет за бъдещото управление. Но по-важното е дали те ще се случат. Първото от тези изисквания е годишната инфлация в страната да не надвишава с повече от 1.5% средната стойност на този показател в ЕС (той се изчислява, като се усредни инфлацията в трите държави от общността, отчели най-малко поскъпване на стоките през предишната дадената година). Второто изискване е свързано с определянето на дългосрочен лихвен процент, който се формира на базата на доходността от десетгодишните облигации, емитирани от съответната държава. Той не бива да надхвърля с повече от 2% от този в трите страни в Европейския съюз, които имат най-ниска инфлация. Поддържането на бюджетен дефицит под 3% от БВП е третият критерий, а четвъртият е размерът на държавния дълг да не надскача 60% от БВП. Петото изискване е свързано с валутния курсПри подаване на заявка за членство в Европейския валутен съюз, която може да бъде направена след приемането на съответната държава в ЕС, страната заявява курса на националната си валута към еврото и се ангажира да го поддържа през следващите две години. Ако курсът е плаващ - през този период той не може да се отклонява с повече от 15% от първоначално заявения. Европейската централна банка и Централната банка на съответната страна се ангажира, когато е необходимо, да правят интервенции на местния финансов пазар, за да поддържат отклонението от заявения валутен курс във въпросната 15-процентна граница.Когато някоя държава декларира, че иска да влезе в Еврозоната с фиксиран курс на националната си валута към еврото, тя се ангажира да го поддържа две години, без каквито и да е отклонения. При това Европейската централна банка не поема ангажимент да прави интервенции за поддържането на фиксирания курс. Преди година правителството на Симеон Сакскобургготски и БНБ декларирахаче България ще стане член на ЕС с режим на Валутен борд и със сега действащия фиксинг от 1.9556 лв. за 1 евро. При същите условия страната ни ще влезе в двегодишния период, през който еврото ще бъде въведено като национална валута у нас. Накъде ще поеме правителството, което ще наследи сегашния кабинет, когато влезе в министерските кабинети? Въпросът е съвсем уместен, тъй като още през 1999 г. някои икономисти у нас започнаха да лансират тезата, че действието на Валутния борд трябва да се прекрати, преди страната ни да кандидатства за членство в еврозоната. На пръв поглед това изглежда логично, защото тя ще ползва подкрепата на ЕЦБ за поддържането на плаващ валутен курс на лева към еврото. Само че излизането от Валутния борд ще внесе допълнителна несигурност на българския пазар. Пък и практиката в ЕС вече показва, че от новоприетите в ЕС страни най-стабилни във финансово отношение са държавите с Валутен борд - Естония, Литва и Латвия. Това им позволи да кандидатстват за влизане в еврозоната веднага след като станаха членки на ЕС.Противно на твърдениятана някои икономисти, че Валутният борд ограничавал икономическия ръст, Литва, Латвия и Естония са отчели най-бързо увеличение на своя брутен вътрешен продукт в сравнение с останалите страни от ЕС. За 2004 г. ръстът на БВП на Литва е 9.7%, а за 2005 г. се предвижда той да бъде 6.7 процента. За Латвия тези показатели са съответно - 7.5 и 8.5%, а за Естония - 5.1% за 2004 г. и 6.2% за 2005 година. Трите държави отчитат и едни от най-ниските стойности на инфлацията в ЕС. През 2004 г. в Литва стоките са поевтинели с 1.1%, докато в Латвия са поскъпнали с 2.9%, а в Естония с 1.4 процента. Естония отчита бюджетен излишък, равен на 3.7% от БВП, докато дефицитът на хазната в Литва и Латвия не надхвърля 2% от БВП. Що се отнася до държавния дълг - и в трите държави той е под 22% от БВП. А Естония почти няма такива задължения - в края на 2004 г. те са едва 5.3% от БВП. Какво по-голямо доказателство за стабилност от тези макроикономически показатели.Интересното е, че Полша, Чехия и Унгария, които икономическите анализатори доскоро величаеха като отличниците на страните в преходне покриват всички изисквания на Маастрихт. Може би затова нито една от тях не е кандидатствала за влизане в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото като национална парична единица. За 2004 г. Чехия отчита много ниска инфлация - 1%, но бюджетният й дефицит е 11.7%, а ръстът на БВП е доста скромен - 3.7 процента. В Полша почти няма оскъпяване на стоките - само 0.7%, но бюджетният й дефицит е 3.8%, а ръстът на нейния БВП е 3.8 процента. Най-зле са унгарците. При тях инфлацията за 2004 г. е 4.7%, дефицитът на хазната е 6.2%, а ръстът на БВП е едва 3 процента. Според някои наблюдатели на макроикономическите процеси в ЕС, Унгария още няколко години няма да е в състояние да покрие критериите от Маастрихт и да стане кандидат за въвеждането на еврото. Причината за това е социалната политика, водена от лявото правителство на социалистическия лидер Ференц Гьоркани, което още с идването си на власт (преди две години) увеличи заплатите на държавните служители с 50 процента. Това принуди и частния сектор да вдигне възнагражденията, което увеличи разходите на фирмите и удари финансовата им стабилност. Бюджетът пък излезе на значителен дефицит, с който по някои оценки унгарците няма да могат да се справят поне през следващите две-три години. Повишаването на заплатите доведе и до увеличаване на потреблението, а оттам - до повишаване на цените на стоките (инфлация от 4.7%), както и на вноса. При това положение дефицитът по текущата сметка на платежния баланс на Унгария достигна 9 процента.Може да звучи невероятно, но по макроикономически показатели България стои доста добрена фона на останалите държави от бившия социалистически лагер. Всъщност благодарение на фискалната политика, водена от правителствата на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски, в момента страната ни се вмества във всички критерии на Маастрихт, с изключение на един - инфлацията. В докладите си (на проведения на 8 и 9 юли 2005 г. семинар в гр. Хисаря) подуправителят на БНБ Цветан Манчев и заместник-министърът на финансите Любомир Дацов сравниха макроикономическите показатели, постигнати у нас през 2004 г., и критериите от Маастрихт. Оказва се, че по ръст на БВП за 2004 г. (5.6%) България е на трето място след Литва и Латвия. Страната ни е единствената, освен Естония, която е отчела бюджетен излишък - 1.7% от БВП, а размерът на държавния ни дълг е 40% спрямо БВП. Средният лихвен процент по дългосрочните кредити е 5% срещу 5.5% - за новоприсъединилите се към ЕС десет държави, и 6.5% според изискванията на Маастрихт. Единствено инфлацията, която за 2004 г. е 6.1%, надхвърля маастрихтските критерии - 2.9 процента годишно.Прегледът на цитираните макроикономически показатели навежда на мисълта, че бъдещото правителство най-малкото трябва да следва икономическата и финансовата политика на предшествениците си. А това ще рече бюджетът да продължи да отчита излишък, да се намаляват преките данъци и социалноосигурителните ставки, да се реформират администрацията и съдебната система, така че да се повиши тяхната ефективност. Практиката е показала, че единствено подобна политика осигурява финансова стабилност на страната, която я прилага, и помага за привличане на повече чуждестранни инвестиции, които покриват дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Социални експерименти - като рязко увеличаване на възнагражденията и пенсиите, каквито обяви, че има намерение да прави Коалиция за България, ако дойде на власт, могат само да доведат до увеличаване на инфлацията, на бюджетния дефицит и да стимулират вноса, а не местното производство. Подобна политика би довела до нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, а като цяло - да стане причина за поредната финансова нестабилност в страната. Стигне ли се дотам - пътища много, а каруцата счупена. И съвсем сигурно е, че ЕС ще се замисли дали да не отложи приемането ни за член на общността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във