Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕКСМИНИСТЪР ВАСИЛЕВ ПОДСЛАДИ ЖИВОТА НА СЕМЕЙСТВО ПЕЕВИ

Един внушителен държавен имот на пъпа на София минава в частни ръце само с един министерски подпис, а едно държавно предприятие заминава в небитието. Нищо ново под неуютното българско слънце. Ощастливеното предприятие е Захароимпекс. След скандалните приватизационни дарове от ранга на авиокомпания Балкан и Химко, историята за неговата изкуствена смърт едва ли ще трогне вкаменените сърца на редовите данъкоплатци. Плачат обаче слугите на Темида, защото вече десета година казусът Захароимпекс им разказва играта. Всичко започва през лятото на вече далечната 1993 г., когато със заповед на тогавашния столичен кмет Александър Янчулев от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в софийската община Възраждане са отписани твърде атрактивни обекти. Така са удовлетворени реституционни претенции на наследниците на собствениците на национализираното през 1951 г. акционерно дружество В. Пеев. Според Янчулевата заповед те трябва да получат и четириетажна сграда със застроена площ от 216 кв. м. на ул. Екзарх Йосиф N 19 (срещу Централните хали, където допреди 9 септември 1944 г. се намира известната на старите софиянци шоколадова фабрика на Пеев и магазините му за захарни изделия). На наследниците се връщат и други обекти, намиращи се на същия адрес - двуетажна постройка със застроена площ от 191 кв. м., административна едноетажна сграда със застроена площ от 171 кв. м., както и дворно място в размер на 657 кв. метра. Наред с това, потомците на някогашния индустриалец слагат ръка и върху фабричните складове, разположени на съседната ул. Георг Вашингтон N 12.До този фатален момент имотите фигурират в капитала на споменатото дружество Захароимпекс, правоприемник на разформированото в началото на 90-те години на миналия век ДСО Българска захар. Шефовете на предприятието обаче не си оставят магарето в калта и оспорват пред съда легитимността на наследниците на В. Пеев АД. А те не са никак малко. Начело в списъка са вече покойните Велизар Велизаров Пеев и Александър Йосифов Якобов, следват Александър Велизаров Пеев, Андрей Александров Райншмид, Роберт Рийвс, Боян Боянов Баламезов, Вера Томова Сарафова, Калин Викторов Найденов и Владимир Викторов Найденов. От 1993 г. те повеждат съдебни дела срещу Захароимпекс, искайки от дружеството да им освободи имота и да заплати 295 хил. стари лв. за това, че го е ползвало след издаването на кметската заповед. Само че магистратите са на друго мнение. На 29 август 1996 г. Софийският градски съд (СГС) излиза с решение, в което се казва, че:Независимо от твърденията в исковата молба, че собствеността върху недвижимия имот е възстановена на ищците, в качеството им на наследници на членовете на акционерното дружество, не са представени доказателства, кои са били всъщност членове на В. Пеев към момента на прекратяването му, както и кога точно е станало това. Представеният протокол от общо събрание, проведено на 25 април 1947 г., не доказва активната легитимация на ищците, тъй като той е съставен четири години преди национализацията. В съдебното решение изрично е посочено още, че заповедта на кмета на Столична община за деактуване на процесния имот не легитимира ищците като негови собственици. По тези причини исковете на наследниците на Пеев са отхвърлени. Естествено те обжалват този съдебен акт и спорът се завърта из по-висшите етажи на Темида. Но служителите й проявяват завидно единодушие. Както през 1998-а, така и през 1999 г. различните съдебни състави потвърждават първоинстанционното решение на колегите си от СГС. Последна дума са казали на 10 март 2000 г. магистратите от Софийския апелативен съд, които са оставили без уважение молбата на фамилията Пееви да се обезсили решението на СГС от 29 август 1996 г., и производството е прекратено. Въпреки че наследниците на В. Пеев са имали възможност да обжалват това решение пред Върховния касационен съд, те не са го сторили. Вероятно защото са разбрали, че каузата им е загубена. Но малко по-нататък се вижда, че надежда винаги има...Битката печели държавното предприятие Захароимпекс, но победата му се оказва пирова. Защото междувременно там започват да се случват някои доста странни неща. На 25 февруари 1998 г., в качеството си на министър на търговията и туризма, Валентин Василев слага подписа си под една прелюбопитна заповед. С нея той нарежда на управителя на Захароимпекс ЕООД да предаде на изброените наследници на В Пеев АД имотите на ул. Екзарх Йосиф N 19 и на ул. Георг Вашингтон N 12. Указано е, че операцията трябва да стане с приемателно-предавателен протокол от въвода във владение, който да бъде съставен най-късно в едномесечен срок от издаването на заповедта. Сиреч до 25 март 1998 година. Загадките в случая са две. На първо място е повече от необяснимо, като как така бившият търговски министър и сегашен син депутат Валентин Василев е издал подобна заповед при положение, че за имотите се водят съдебни дела. Или някой от експертите му в правния и останалите отдели на управляваното от него ведомство го е подвел, или г-н Василев е решил да направи щедър подарък на фамилията Пееви. През тази седмица пред в. БАНКЕРЪ Валентин Василев заяви, че изобщо не си спомня за това свое нареждане. Когато подписвах навремето такива документи, поясни той, си отварях очите на четири. Явно някой по веригата в министерството не си е свършил работата и ми е спестил информацията, че по казуса Захароимпекс се водят съдебни дела, обобщи ситуацията Василев. Втората гатанка пък постави бившият управител на дружеството Захароимпекс Боян Митов, който е трябвало да изпълни през февруари 1998 г. злополучната заповед на ресорния си министър. Пак през тази седмица, и пак пред в. БАНКЕРЪ, Боян Митов категорично отрече да е виждал такава заповед. Не съм я получавал, а и да ми я бяха дали, нямаше да я изпълня, защото аз водех съдебната битка с Пееви, уточни Митов.През август 1998 г. той е уволнен, а нещата около Захароимпекс стават още по-оплетени. За управител на предприятието е назначена Гергана Ангелова Дончева. Тъкмо на нея възлага търговското министерство да извърши чрез преговори с потенциални купувачи продажбата на магазина за захарни изделия на столичния бул. Александър Стамболийски N 23, на ъгъла с ул. Лавеле. Впечатляващо е, че заповедта на ексминистър Валентин Василев за раздържавяването на този обект от 137 кв. м., собственост на Захароимпекс, е издадена на 1 март 1998 година. А тогава шеф на дружество все още е бил споменатият Боян Митов, който твърди, че и тази заповед не е виждал. Той наистина не би могъл да я види. Защото, както се оказва, Василев е сложил парафа си под това нареждане на 1 март 1999-а, но... на стара бланка с дата от 1998 година. Дали в някогашното търговско-туристическо министерство това е било стил на работа и са се издавали заповеди, без да се гледа коя година е отпечатана бланката и на ръка са вписвани само денят, месецът и номерът на документа - един Господ знае. Във всеки случай на 12 март 1999 г., въз основа на заповедта на Валентин Василев от 1 март 1999 г., в качеството си на управител на Захароимпекс Гергана Дончева открива процедурата по продажбата на въпросния магазин и определя условията за състезанието. Престижният обект, разделен на две обособени части е приватизиран. Макар и с един дребен фал. За по-малкото помещение в размер на 36 кв. метра се явяват седем-осем кандидат-купувачи. Допускането им до преговорите става само със закупуване на информационен меморандум, струващ 50 хил. стари лв. и внесен депозит за участие в наддаването в размер на 2096 щ. долара. Скромният обект пък е оценен на 20 960 щ. долара. Един от мераклиите е едноличният софийски търговец Кърк-НА. Денят за подаването на офертите е закован на 30 март 1999 година. Сумати забавни неща стават накуп в този сакрален ден. Тогава собственикът на споменатата еднолична фирма Найден Кърковски, както и останалите кандидати, получава кратко типово известие, парафирано от управителката на Захароимпекс Гергана Дончева, че преговорите за продажбата на малкия магазин ще се проведат в 12 часа. Известието е от 30 март 1999 година. В 12.30 часа Кърковски получава ново съобщение - че преговорите ще започнат в 13 часа. В 13 часа и 15 минути му е връчен Меморандум 1, в който се казва, че петчленна комисия, председателствана от Дончева, в която влизат експерти от търговското министерство, включително и наблюдаващата Захароимпекс Весела Георгиева, е приела неговата оферта. С други думи едноличният търговец е допуснат до преговорите. В 13 часа и 30 минути на 30 март 1999 г. обаче злополучният кандидат е уведомен, че е дисквалифициран, тъй като не бил представил документ за внесен депозит и не си бил купил информационния меморандум за великия обект от 36 кв. метра на бул. Александър Стамболийски N 23. Бедата е, че отсвиреният Кърковски си има надлежно издадени документи както за купуването на меморандума, така и за внесения депозит. Според него, той бил отстранен от тъй наречените преговори с потенциални купувачи, защото офертата му била най-добра - предложил е най-висока цена в размер на 22 050 щ. долара, при това платими в брой. Кърковски твърди, че наддаването спечелил друг кандидат, въпреки че дал за помещението едва 20 хил. щ. долара, половината от които да плати разсрочено за десет години. Дисквалифицираният едноличен търговец повел съдебна битка срещу решението на комисията, сключила на 30 март 1999 г. сладката сделка. Но работата ударила на камък, тъй като само два месеца по-късно, на 27 май, неизвестно защо тогавашният търговски министър Валентин Василев издава заповед за... ликвидацията на Захароимпекс ЕООД. Въпреки че дружеството не е работило на загуба. Така удобно за някого от реалния бизнессвят изчезнал и ответникът по съдебния спор. За ликвидатор на предприятието била назначена споменатата членка на приватизационната комисия Весела Георгиева. Макар назначението й да е влизало в противоречие с постановление N 7 на Министерския съвет от 1994 г., според което ликвидатор не може да бъде едновременно и служител в министерството, каквато е била Георгиева. На нея се пада и честта, без никакво правно основание, да предаде на 22 април 1999 г. имотите на Захароимпекс на ул. Екзарх Йосиф N 19 на наследниците на фамилия Пееви. В съставения тогава приемателно-предавателен протокол е отбелязано, че наследниците на някогашния индустриалец трябва да платят на Захароимпекс за изградените пристройки и направените подобрения в намиращите се в имота сгради. Никой обаче не може да каже дали това е сторено. В икономическото министерство няма и следа, че това държавно дружество го е имало въобще. Бившият търговски министър Валентин Василев изрази пред в. БАНКЕРЪ огромната си изненада, че такова досие липсва. Учуди го и фактът, че наследниците неправомерно владеят вече четвърта година атрактивния имот. На всичкото отгоре там има частни наематели, настанени с договори от 1991-а, 1992 г., които отказват да плащат залудо наем на фамилията Пееви. По тази причина в момента се водят сложни съдебни дела. Да се чуди човек какво им е сложното след като е сигурно, че имотът на ул. Екзарх Йосиф си е на държавата. Само че тя явно не знае за това. Валентин Василев пък обеща, че ще разясни тая странна ситуация на вицепремиера и нов икономически министър Лидия Шулева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във