Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЕДИНИЯТ ОТ СУДАНСКИТЕ АФЕРИСТИ Е СЪДЕН ДВА ПЪТИ ЗА ШПИОНАЖ

ЕДИНИЯТ ОТ СУДАНСКИТЕ АФЕРИСТИ Е СЪДЕН ДВА ПЪТИ ЗА ШПИОНАЖГоспод най-сетне чу молитвите следствието и прокуратурата да не произвеждат събитията си главно в петък привечер, когато повечето вестници са в печатницата, а по-рано. И чудото стана: за по-малко от едно денонощие Националната следствена служба спретна три бързи ареста, припомняйки на публиката, че преди година и половина гръмна и угасна скандал с незаконен оръжеен износ за Судан. Пръв зад решетките в сряда (15 октомври) попадна бившият изпълнителен директор на Бета - Червен бряг, Людмил Георгиев. В четвъртък по обяд го последва наследникът му Руслан Иванов, а два-три часа по-късно и казанлъчанинът Николай Кратунов, председател на Търговско-стопанската кооперация РИК. Срещу тримата са повдигнати обвинения за присвояване в особено големи размери (чл.203 от Наказателния кодекс), тъй като в хода на разследването е установено, че те са завлекли Бета с 800 хил. лева. Отделно от това срещу Георгиев, Иванов и Кратунов са повдигнати и обвинения по чл.311 от НК - за попълване на документи с невярно съдържание с цел прикриване на извършено престъпление.Схемата, по която тримата са въртели нерегламентираната търговия със Судан (върху която тегне оръжейно ембарго, наложено от Европейския съюз още през 1994 г.), е перфектна. Най-общо казано, Николай Кратунов предоставя свои чертежи на Бета, по които оръжейниците да модифицират частите и детайлите на самоходната артилерийска установка 2С1 Гвоздики (122-милиметрово самоходно оръдие), пригаждайки ги за сглобяване на цивилна пътно-строителна техника. После подготвя стоката за експедиция, осигурявайки й съвсем редовни документи и подходяща опаковка, натоварва т. нар. части за пътностроителни машини на кораб и... работата е опечена. Скандалните сделки, обект на разследването, са три и са извършени в периода 23-29 ноември 2001 година. Седмица по-късно - на 5 декември, Людмил Георгиев и Руслан Иванов заминават за Судан с полет през Истанбул. Какво са правили те там не е известно, защото делото е обвито в следствена тайна. Може обаче да се предположи, че целите на мисията им са две: да посрещнат стоката и да си приберат парите. Според осведомени, в хода на предварителното разследване е намерена суданска проформа-фактура, в която фигурира сумата от един милион долара. Дали обаче те са взети от двамата изпълнителни директори на ръка, дали са преведени по техни задгранични сметки и дали става дума само за един милион долара - все още не е установено. Ето защо Людмил Георгиев и Руслан Иванов са обвинени в присвояването на едва 800 хил. лева. Според експертизите по делото именно толкова пари е трябвало да влязат в касата на Бета от суданската сделка, но не би...Всъщност за червенобрежките далавери се чу нещо още през май 2002 г., когато Междуведомственият съвет по въпросите на Военнопромишления комплекс отне лиценза на Бета за търговия и износ със специална продукция (оръжие и стоки с възможна двойна употреба). За мнозина тази новина сигурно е прозвучала като гръм от ясно небе. БАНКЕРЪ обаче успя да научи, че още тогава крушката си е имала опашка, при това - доста сериозна. Историята започва още в средата на 70-те години на миналия век. Тогава България става собственик на пълния лиценз за самоходната артилерийска установка 2С1 Гвоздики, като до 1989 г., по линия на Варшавския договор, цялото производство е заминавало за Унгария и Полша.Както вече стана дума, на 16 март 1994 г. Европейският съюз (а не ООН) налага пълно оръжейно ембарго над Судан. По това време е в ход изпълнението на българо-судански договор за доставка на 20 самоходни артилерийски установки Гвоздики, сключен няколко години по-рано. Според клаузите му, задълженията на Бета са две - да достави топовете в Судан на части и да осигури необходимите специалисти, които да обучат африканците в тънкостите на монтажа и работата с тях. До 1994 г. са реализирани седем-осем съвсем законни експедиции и нито Европа, нито ООН са имали нещо против това. Само че наложеното ембарго обърква доста сериозно сметките на българския оръжеен бизнес. За да се измъкнат по някакъв начин от задънената улица, през 1995 г. почти всички държавни фирми от бранша (сред които и Бета) влизат в ГД КАС Инженеринг, което има за задачата да разработи новата пазарна стратегия на Военнопромишления комплекс. През 1996 г. се случват още две важни неща: тогавашният заместник-министър на външните работи Ирина Бокова се среща с посланика на САЩ в България Ейвис Боулън, за да уреди суданския проблем. И донякъде успява, защото е постигнато споразумение, Бета да изпълни целия договор със Судан. Но на 9 април 2001 г. Министерският съвет приема Постановление N91 (Държавен вестник, бр.37 от 13 април 2001 г.), с което се присъединява към ембаргото, наложено от ЕС, и на практика спира по-нататъшната реализация на контракта. До онзи момент са изнесени 12 самоходни артилерийски установки Гвоздики и към тези сделки нито прокуратурата, нито следствието имат някакви претенции. През 1999 г. Бета е приватизирана от РМД Бета 99 и през следващите две години за суданската връзка не се чува нищо.Най-неочаквано, през януари 2002 г., до ушите на Националната служба за сигурност достига вестта, че в Червен бряг кипи трескав и съвсем нездрав труд. Контраразведките мигом пускат пипалата си и месец по-късно установяват, че за Судан, в нарушение на ембаргото, вече са отпътували три самоходни артилерийски установки, а в един запечатан (уж) склад се подготвя четвърта експедиция.Информацията веднага е предадена където трябва, а реакцията на държавата е повече от навременна. През май 2002 г. Бета губи оръжейния си лиценз, а на 6 юни Върховната касационна прокуратура (ВКП) образува предварителна проверка по материалите на контраразузнаването. Два месеца по-късно - на 1 август 2002 г., по случая е образувано предварително производство, но то (кой знае по какви причини) е възложено на Столичната следствена служба (СтСлС). За цели девет месеца софийските градски следователи провеждат двайсетина формални разпита и превеждат на български почти всички международни документи, засягащи оръжейното ембарго, наложено на Судан. Но в материалите по столичното дело изобщо не фигурират имената на Николай Кратунов и казанлъшката Търговско-стопанска кооперация РИК. Въпреки че те играят ключова роля както в незаконните сделки, така и в заличаването на следите от престъплението.На 29 април 2003 г. търпението на главния прокурор най-после се изчерпва и той праща делото в Националната следствена служба. През следващите три-четири месеца са разпитани над 250 свидетели и схемата на далаверите и замитането на следите изведнъж лъснала.Как, в нарушение на ембаргото, три Гвоздики са се озовали в Судан, вече отбелязахме. Доказан факт е и присвояването на 800-те хиляди. Оттук нататък по-любопитното е друго: по какъв начин бетаджиите Людмил Георгиев и Руслан Иванов и казанлъшкият кооператор Николай Кратунов са се опитали да заличат следите от извършеното престъпление.Още докато трае прокурорската проверка по случая (юни-август 2002 г.), между Бета и Търговско-стопанската кооперация РИК е сключен фиктивен договор, според който казанлъшката фирма ще се разплати с червенобрежкия си партньор чак когато си получи парите от Судан. Съвсем естествено от африканската държава никой нищо не чака, защото каквото е имало да се взима оттам, Георгиев и Иванов са го прибрали още през декември 2001 година. За да изглежда обаче всичко като истинско и законно, кооперация РИК задлъжнява (по документи) към Бета с 680 хил. лева. Част от тях (240 хил. лв.) са изчистени с два фиктивни договора за строително-монтажни работи, извършени от РИК - полагане на хидроизолация и преместване на ограда. Остатъкът от 440 хил. лв. РИК започва да изплаща на каса, когато може и по колкото може - веднъж 50 хил. лв., веднъж - 100 хил.... В хода на делото категорично е установено, че въпросното погасяване на дълга е ставало само по документи, защото РИК не разполага с никакви пари. Натъкмяването на нещата по-нататък по веригата изглежда така: от Бета парите (също по документи) моментално се превеждат на фирма Деко ООД (95% собственост на Бета), която пък ги препраща към Пенита ООД, собственост на казанлъчанина Николай Кратунов, председател на кооперация РИК. В основата на тази операция е договорът, сключен между Деко и Пенита (също фиктивен), според който казанлъшкото ООД продава на червенобрежкото дъщерно дружество на Бета... ноу хау и документация за краностроене. От достоверни източници БАНКЕРЪ научи, че председателят на казанлъшката Търговско-строителна кооперация РИК Николай Кратунов има зад гърба си три ефективни присъди и едно висящо дело.През 1967 г. той е осъден на една година условно по чл.104 от Наказателния кодекс (за шпионаж).През 1968 г. Кратунов отново е хванат в крачка и отново по чл. 104 от НК. Този път е осъден на година и един месец ефективно, като излежава и условната си присъда.През 1983 г. Николай Кратунов за трети път попада в устата на вълка и е пратен зад решетките за кражба (чл.195 от НК). А тези дни стана ясно, че Старозагорското окръжно следствие е приключило четвъртото му дело - по чл.202 от НК (за длъжностно присвояване) с традиционната диагноза: с мнение са съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във