Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДВСК ЗАПЕЧАТА 300 ФИРМИ

Производителите на хранителни продукти от животински произход първи усетиха ударите на общия европейски пазар. През тази седмица 279 фирми бяха принудени от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) да прекратят производство си. Крайната мярка е съобразена с ангажиментите на страната ни по бъдещото членство в Евросъюза за практическо привеждане на мандри, кланици, фабрики за колбаси, за рибни и пчелни продукти към евродирективите. Противно на очакванията браншовите организации възприеха мярката по-скоро като необходима и неизбежна, отколкото като антисоциална и рестриктивна. Действията на ветеринарната администрация бяха приветствани от председателите на асоциациите на млеко- и месопроизводителите, съответно Димитър Зоров и Кирил Вътев, защото засягала само онези компании, които не са в състояние да гарантират безопасността на произвежданите от тях храни. Тези фирми не направиха нищо за подобряването на производството си, така че то да отговоря на ветеринарните и санитарните изисквания, и е крайно време да бъдат затворени. Те са част от сивата икономика, не плащат данъци и продават на дъмпингови цени, смята Кирил Вътев. За драстичните санкции се заговори преди половин година, когато Националната ветеринарно-медицинска служба предприе масирани проверки за категоризация на предприятията, преработващи животинска суровина. Те бяха разделени в четири категории, според възможностите им за структурни преустройства и готовността да изработят бизнес планове за промяна на производството си. Най-ниската (четвърта категория) получиха тези, които не могат да отговорят на изискванията. Фирмите, които имат възможност да разгърнат и усъвършенстват дейността си, но до момента не са направили никакви инвестиции, влязоха в т. нар. трета категория. Към тях ДВСК прояви толерантност. До края на март те ще бъдат повторно проверени дали са разработили бизнеспланове за преструктуриране и дали имат готовност за реализирането им. Втора категория бе дадена на компаниите с потенциал и осигурено финансиране, включително и по САПАРД, но непристъпили по една или друга причина към изпълнението на инвестиционната си програма. Гратисният период за тях е удължен до края на 2005 година. Първа категория са предприятията, чиито производствени схеми отговарят на съвременните изисквания и няма да бъдат затваряни.Изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите д-р Светла Чамова прогнозира, че до 2006-а от бранша ще отпаднат до 150-160 фирми и ще останат да действат около 400-450 предприятия: Сега в сектора работят около 600 фирми, от които 70-80 попаднаха в четвърта група, 220-230 са в първа и втора категория, а други триста са на кантар. Експерти от аграрното министерство са на мнение, че най-тежко е положението в млекопроизводителния сектор предимно заради малкия брой проекти по САПАРД за инвестиции в кравеферми. Това е и причината ДВСК да затвори през тази седмица 67 малки мандри и други 42 с индустриален капацитет, но с остаряло технологично оборудване. По този повод Министерството на земеделието и горите с охота прие предложението на председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров Държавният фонд Земеделие да осигури от 2004 г. една кредитна линия в размер поне на 30 млн. лв. за закупуване на животни и друга за 10 млн. лв. - за осигуряване на фураж през зимата. Становището на Заров е средствата да се предоставят директно на фермерите, а гарант по кредитите да станат ползвателите на суровина, т. е. мандрите. Мерките на ДВСК почти не засегнаха производителите на риба и рибни продукти. Деветдесет процента от продукцията ни излиза от вече преструктурирани предприятия - твърди заместник-председателят на тяхната асоциация Валери Баронов. - Този процес при нас протече шоково още през 1999 г., когато ЕС забрани вноса от България. Това наложи бърза подмяна на производствените мощности в сектора, за да можем отново да стъпим на европейския пазар. Инвестирахме огромни средства и положихме много усилия, които направиха нашите стоки конкурентоспособни. Според изчисленията ни десет стотинки от всеки килограм продукция сега отиват за ветеринарни такси и за поддържане на хигиената в предприятията. Баронов обаче изтъква, че много скоро българските фирми ще бъдат изтласкани от европейския пазар от китайски и прибалтийски компании. За преработката на един контейнер с улов, който приблизително е 25 хил. кг, те плащат ветеринарна такса от сто евро. А таксата, която събира българската ветеринарна администрация, е по 3 ст. за кг при внос и още толкова при износ, т.е. по 400 евро на контейнер. Как тогава бихме могли да се справим с конкуренцията?, пита се Валери Боронов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във